В момента чета ... 93

И аз се изненадах, че филмът показва насилието в многооо мека светлина.  Определено трябваше да бъде наблегнато повече.
Аз по-скоро останах очарована от играта на Блейк Лайвли - много я харесвам.

Да не и е само последната роля. 😃
Иначе книгата не съм я чела, но моя приятелка  е и каза, че там насилието си е НАСИЛИЕ, а не като във филма.

Не бих казала. И във филма, и в книгата, си е романтично захаросано. Все пак таргета е към младото поколение.
Няма смисъл, ако вече е гледан филма, да се чете - все е същото.
Колкото да Блейк Лавли, не ме изненада положително каста ѝ. В книгата, по спомен, Лили е малко над 20 годишна и не създава такъв образ.

Не съм я чела, не мога да кажа, така ми е предадено. 😃

Чела съм ,, Никога повече '' помня , че книгата повече ми беше харесала от филма . Да напомня , че продължението е ,, Всичко започва с нас '' .

Докато приключа, минах два трилъра на екран. Дебелите томове (на хартия, в ръка) трудно и некомфортно се и държат... Меки корици; 558 стр., 681 г (а ти се струва, че е над кило). Обаче свърших и докладвам:
Започвам от самия авторов край, където ни уведомява, че - за разлика от предишната си книга; вече с общо 3 романа, Симфонията е дебют за БГ пазара - този път няма да ни изрежда източници и исторически препратки, вплетени във фабулата. Което потвърждава беглите ми (няколко, в началото) ровения из Мрежата, за да се убедя, че историята е коректно представена и е един от героите в повествованието. Доколкото, не бях чел напоследък неща за/от Испания, реминисценциите от периодите 1880-1900 и 1900-1914 г. ми бяха полезни, научих нещо, добавих малко автентична история в познанията си. Самият Алваро е едва 35-годишен. Преводът е чудесен - но Св.Христова вече е превеждала не кои да са испаноезични майстори.
Намерих нейно интервю, в което казва: при Арбина също има магически реализъм и като цяло книгата крие страшно много неща в себе си, но се чете много леко.
Не съм съвсем съгласен, обаче - с лекото четене. Не, не е тягостно или неприятно. Но при всяко хващане на томчето, трябва да си в кондиция и да внимаваш в развитието и репризите.
Какво намираме в книгата: шпионски трилър, мистика, любовна драма, хроника от две столетия, икономика, геополитика; природа и население в два свята край Билбао (и конкретно Алцури). Поглед и дискусия за възможното бъдеще. Хубав изказ. Подробно водене в няколкото (практически) сюжета в романа и добра визуалност. Пълнокръвни герои.
Из анотации и рецензии пишат:
И тук идва най-трудното за мен. Как да обясня от какво не съм доволен. При все, че изобщо не съжалявам за прочита.
Не напразно (май?) има учени и герои, които четат Жул Верн. Прилича ми донякъде и на Граф Монте Кристо, и на Матиаш Шандор. С повече реално-исторически и социални елементи в сюжета.
Не искам да я оценявам просто с цифри някакви. Ако ви попадне - започнете я. Ще си покаже - читателите са различни, колкото и книгите, които подхващат.

Минавам да кажа, че приключих "Децата на хълма" на Дженифър Макмеън.
Връщам си думите назад - не е като другите три книги, доста по-различна е.
Хареса ми като цяло. Може би ми хареса най-много. Краят беше непредвидим, което ми допадна.

Аз прочетох "Зимните хора" на Дженифър Макмеън. Хареса ми. Книгата се чете бързо, написана е много увлекателно и не е излишно разтегната. Препоръчвам я на почитателите на мистерии.
Ще започна "Изгубени във времето" на А. Дж. Ридъл. Има красива корица. Анотацията също ми допадна. Непознат за мен автор, да видим дали ще се разберем.

Дочетох Одисея на Фрай, без епилога (след надписа "Край"; четох го първия път на англ.), защото там положението е като с последната глава в Рамаяна - много по-късен фенфикшън, който е пошъл и безсмислен (нещо обичайно за фенфикшъна и продълженията на книги и сериали, които се произвеждат днес).

Не мога да разбера какъв е смисълът да се слагат златни елементи по кориците, които в течение на четенето се пренасят върху пръстите на ръцете ми, а от тях - върху всичко останало. Последните три книги, които четох - Одисея, Опаричване и Рамаяна имат злато по кориците (е, вече почти нямат) и резултатът е един и същ.
При Рамаяна, която е с твърда и гладка корица, заглавието изчезна напълно.

Вероятно, за да ни напомнят за преходността на тленните неща, към които някои са силно привлечени. А, може би, за да предадем "отпечатъка" на тази книга и върху всичко, с което сме свързани в материален план. Или за ефимерността на това, което блести, без да е същественото до пълното му изчезване, защото накрая всичко ще остане в духовноя свят на читателя.
И т.н, и т.н. 😁

Да не четеш в момента Пелевин?

Прочетох "Разкази" на Наталия Мешчанинова - благодаря за споменаването й. Допадна ми, въпреки че езика на авторката ми беше малко прекалено "суров".
Не съм решила с какво да продължа.

Ясно е, че хитовият български роман и аудиосериал "Мамник" скоро ще има своето продължение, но вече знаем и заглавието (не, няма да е "Мамник 2"). Писателят Васил Попов разкри в подкаста ни "Първа страница", че името на новия му аудиосериал е "Лехуса". В него отново ще срещнем някои познати персонажи от първата книга, която покори класациите и стана едно от най-обсъжданите заглавия покрай излизането си. Сега обаче те ще срещнат съвсем друго чудовище.
Продължението на "Мамник" идва! Васил Попов разкри заглавието
https://webcafe.bg/firstpage/prodalzhenieto-na-mamnik-veche-ima- … lno-zaglavie.html

Ами имам чувството, че беше, за да покаже как се е развило производството и промяната по отношение на жените. Така мисля, но не знам дали съм права. И на мен малко не ми харесаха тези неща.
"Никога повече" на Колийн Хувър я четох, също така и втората част. Филмът е много лековат за такава тежка тема.
Прочетох "Изчезването на Астрид Брикар" на Наташа Лестър и много ми хареса. Историята е увлекателна и показва модният свят от една различна страна - индустрия, предназначена предимно за жени, но ръководена от мъже. И естествено мястото на жените дизайнери в нея.
Започнах "Жените" на Кристин Хана и съм изключително увлечена от нея. Вчера я почнах и вече съм на половината книга. Историята ни води по стъпките на Франсис, която е медицинска сестра и заминава във Виетнам, за да замести брат си, които загива в началото.

Дочетох "Жените" на Кристин Хана и много много ми хареса. Книга за това, какво са принудени да изтърпят ветераните от войната във Виетнам и как никой не е искал да признае, че е имало жени там и че те също са имали същите проблеми като мъжете.

Прочетох "Интимни отношения" на Жан-Пол Сартр, тъничка, доста кокетна, за любовен триъгълник, през призмата на съпругата, впечатли ме, въпреки краткостта, "живо" написана, с някои прозрения, засяга житейски проблеми, затова симпатична.
Почвам Маркес - "Любовна диатриба на един седящ мъж" май се кказва, роман.