В момента чета ... 93

Тетралогията на Талев ми се препрочита много на зряла възраст. Първият път беше в гимназията. Имам билет за постановката "Железния светилник" за края на февруари и ми се иска до тогава да си припомня сюжета и героите. Строител ми изглежда добър вариант.
Относно "и" с ударение и аз изключително много се дразня от отсъствието му във всички клавиатури - и на телефона и на компютъра. Имам го запаметено в "Моите бележки" във Вайбър  и го копирам от там при нужда, но е много неудобно и най-често променям структурата на изречението, за да го избегна. Задържането на "и" не работи и при мен - със Самсунг съм.
И по темата - чета " Да срежеш камъка". Допада ми - интересна и колоритна история,  макар че описанията на моменти ми идват в повече. С голямо удоволствие преди това четох " Между небето и Лу" - истинска наслада за душата беше. Харесах също и "Астрид Линдгрен" на Зузане Лидер, но очаквах да бъде обхванат целият живот на писателката.

Любим, любим Талев. С нетърпение чакам "Железният светилник" да дойде и в нашия град.
В момента чета "Играчът на рулетка" на Достоевски. В началото съм, но ми се вижда по различна от неговите книги.

Не знам дали знаете, но Достоевски е бил пристрастен към хазарта и е обичал да играе на рулетка.

За ударенията върху букви - приложение само за компютър (в Уърд): 
ѝ
или натиснат АЛТ и 1117 (излиза и-ударено, без да се пише "и")
в HTML кода се добавя след нея ́ за дясно ударение и ̀ за от ляво
за всяка буква: АЛТ и 0769 /с 0768 'надясно/
(Обърнете внимание, че нито един от начините не върши работа при писане в поле за писане тук, в темата/форума. Не работи и в Ноутпад.)

А в подготовка за преминаване към Долорес Редондо (е-варианти: трите Бастана), читалището ми поднесе
Алваро Арбина (35 годишен в момента): вече имал 3 романа, това е БГ дебюта му,
Симфонията на времето
Доста дебела книга и в момента съм на ок. 1/3 от нея. Действието се развива паралелно няколко години преди Първата световна война и по-далеч в миналото (1860-те и края им). През Лондон и Париж вече стъпих с героинята Елса в родното имение Мендибил край Алцури, близо до Билбао (тя е млада, еманципираща се, журналистка и бъдеща писателка, от богат род, която разбира, че нейният съпруг - не само изчезва безследно за властите, но някак от негово име към нея "тръгват" странни предмети, писма и снимки от едно уж изгубено време),
Засега преобладава баската индустриализация от началото на ХХ в. като фон на случващото се: бедност, мечти - породени от намирането на рудата там, политически борби и едно семейство с традиции - ала не застинало в миналото. Криминален елемент с мистични отсенки, почти вълшебен скрин, криещ реликви на времето, доста испанска история. Сурова природа, успяваща да се визуализира пред очите ми. (Чета с удоволствие - трудно легнал, тежи си томчето с 558 стр. Леката ми емоционална "биполярност" идва от запознаването с "география", за която съм чел по-оскъдно и искам да изследвам - и същевременно времевия прозорец в 1914 г. ми утежнява депресивно "проникването" в това място по това време. Пък и засега... и в Лондон, и в Париж, и в Алцури е зима. Но там, край Билбао не само липсва белотата на сняг, а всичко е покрито с черно-червеникавия прах от въглищата и рудата. Лек допълн. щрих: любовта към момента е фатална и загадъчно погубена.)

След дълго търсене успях да си намеря Мостовете на Медисън. Книжлето е тъничко и бързо стигнах финала. Много ми хареса историята на Франческа Джоунс и Робърт Кинкейд. За любовта - такава, каквато я познават и такава за която мечтаят, и сблъсъкът между двете, и изборите след нея....

В ерата на изкуствения интелект все още срещаме трудности при изписването на буквата "ѝ", не е ли абсурдно? И това в книги, във вестници, в новините, в субтитри... и там ли извинението е, че го няма на клавиатурата? Да заместиш "ѝ" с "й" не е по-малко грешно, отколкото да напишеш просто "и", нека не се залъгваме.
В момента чета "Лебедова песен", по принцип харесвам МакКамън, да видим дали ще си паснем и с тази обемна творба. Паралелно слушам "Софийско крими" на Орлин Чочов - кратко криминале със симпатично начало с чувство за хумор, може и да ми допадне, но нямам големи очаквания.

В моята клавианура не е заложена, но си отварям в гуглето и така си я пиша.

Оф, темата за правопис ли е или за книги? При повсеместната неграмотност, точно това "ѝ" ли е проблема? Вече се чудите за какво да се заяждате. Как пък няма да си го копирам от някъде си, че да са доволни няколко непознати човека в някакъв си форум. Мисля, че в темата всички пишем достатъчно грамотно, даже отлично, че да ни се вменява вина за "ѝ"-то.

Това изобщо не е така. Очевидно не знаете, но "й" си беше съвсем легитимната норма на изписване на ударено "и" /нямам опция на клавиатурата и аз/ допреди да въведат клавишната комбинация на по-съвременните клавиатури преди 15-тина години. Как мислите, че се е изписвало преди това на пишещите машини и старите клавиатури?

Вейда, ще чакам отзив за Лебедова песен, че ми отлежава от много време на рафта. 💐
По темата - надявам се днес да завърша Тихи години, останали са ми 60 стр някъде.

Почти съм сигурна, че на пишещите машини /поне тази, която някога имаше вкъщи/ има ѝ.

В момента чета, по скоро слушам - Тънкото изкуство да не ти пука. Ами тъпичка е, поне за мен защото чувам неща, които вече знам, осмислила съм и отдавна съм решила в моето съществуване.

Препоръчвам и филма да гледате. Това е един от малкото случаи, в които и книгата, и филмът са еднакво добри и въздействащи
Аз се мъча с Бъди вода, приятелю

В момента чета "Тайните убежища" на Жером Лубри. До средата съм, но с мъка я чета. Някак разпокъсана е историята, а и не достатъчно интересна за мен. Следващата която мисля да започна е - "Пътника без лице" на Никола Бьогле, до тук съм изчела всички негови, надявам се и тази да е завладяваща както предните.

Ако искате да разберете повече за Робърт Кинкейд и Франческа, прочетете Танго и Безброй далечни пътища. Дали съдбите им все пак не са се пресекли отново? Мисля, че наскоро преиздадоха и двете книги, но пак със същия лош превод