Как да се подготвим за старостта.

Знам, то е както Георги Марков казва: най-хубавите вицове за милиционери се разказват от милиционери

Бездомниците, живеещите в беднотия и самотните болни често имат психически заболявания и увреждания и/или зависимости, които системата не успява да оцени и преодолее.

Аз пазарувам безплатно на стари съседи. Много от тях не искат помощ, не пускат никиго в дома си и не щат да дадат ключ, дори и у тях да няма нищо ценно. Те не искат безплатна за тях помощ от социалните!!!!!

Била съм и доброволец в една организация, която помага на бездомници. Отказалите се бездомни по независеща от тях причина, които са имали уреден живот и сами търсят помощ се оправят с помощ от организации. Болшинството са самотни майки, а мъжете са наскоро дошли мигранти. Клошарите, които полицията събира от улицата и настанява временно сами си се връщат на улицата. 70% от настанените във временно жилище клошари до 1г се връщат на улицата. 5% умират, а останалите са изгонени, защото не спазват правилата в общежитието. Примерно водят аверите си и вдигат шум през нощта, не плащат символичния наем, който е около 10лв месечно в началото, колкото да се научат да плащат сметки. Пияниците излизат, защото не е разрешено да се внася алкохол и трябва да са в общежитието от 22чвечерта до 6 сутринта. Повечето в 5.45ч чакат на вратата да бягат до денонощен магазин за алкохол. Даже не изчакват 8ч да отвори супермаркета  та да го купят по-евтино. Никога не дават чист Дрегер и накрая им писва и излизат. Някои имат клаустрофобия. Чела съм, че половината имат недиагностицирана шизофрения.

Някои попадат в затвора и при излизане им се намира жилище и работа, но не издържат бързо и се махат.

Имаше 75г човек, за когото много ме беше жал. Пияница. Знаеше перфектен английски. Завършил е престижен интернат в Англия и висше в САЩ. Все ми искаше пари назаем. Така и не можахме да го настаним някъде. Бяга и после реве, че няма къде да спи. Като умря преди 10г се оказа, че оставя над 10 милиона евро в банката. Иди, че разбери! Не беше само пиянство при него.

Имаше един алжирец, на 50 и нещо години. С 6 години по-дърт от мене, но изглеждаше много по-стар. Пияница, но спираше от раз за Рамадан и наистина не пиеше. Чист Дрегер 1 месец и 2 часа след края е пак пиян. Не издържаше без алкохол от 22 до 6ч. Медицински брат и разбира нещата. Сега спи по пейки в друг квартал, но е още жив.

Та, на някои и пари да им даваш, няма оправия, но не знам защо. Ако знаех!!!!

Защото им  харесва.

Познавах/познавам дете на бездомник. Бедомника не е бил винаги бездомник. И има къде да отиде - сина му ще го прибере. Но не иска. Или иска, сина го прибира и след някакво време пак изчезва.

Вече се убеждавам, че не можеш да помогнеш на някой, който не иска.
Да си на улицата, пиян и болен, но свободен, явно е несравнимо.
Защо да осъждаме нечий избор !

Във Франция има пътища да се помага с храна, подслон, зависимости на стари и болни хора. И пак има тонове бездомници по улиците.

Много съседи са ми казвали, че не виждат смисъл от гривна, която сигнализира в бърза помощ ако имат проблем с кръвообращението и има копче, което да натиснат ако имат нужда от помощ спешно, а не могат да се обадят по телефона, защото са паднали, изгубили глас или нещо подобно. Двама ми казаха, че се чувстват като престъпници с електронна гривна, като затворници итн.

По КОВИД пазарувах за една съседка по молба на дъщеря и, която живее другаде. Уговорихме се да звъня като оставя торбите до вратата и като я чуя, да си тръгвам. Веднъж я чух, но не я чух да идва към вратата и останах. Чакам, чакам над 7 минути и звъннах пак. Каза ми да си тръгвам, че е в кенефа. Питах я всичко наред ли е, има ли нужда от помощ с внасяне. Не, нямала. Казала на дъщеря си, че съм седяла с часове пред вратата и, дебнела съм я, страх я било да не влезе накой през балкона докато я задържам на вратата. Черешката на сладоледа - Не ме искала повече и трябвало дъщеря и да се прибере. Дъщеря и беше на 61г и пред пенсия и работеше на 2 места. В чудо се видя. Пак и пазарувах, но оставях на друга съседка, която вършеше процедурата с оставянето пред вратата. Над 100г е вече и не ще гривна. Щели да я шпионират. Няма мобилен телефон, няма телевизор, няма интернет, нищо. Като не вдигне телефона, тропаме и викаме пожарната да влизат през балкона. Веднъж се беше обадила на полицията, че пожарникари искат да влизат с взлом да я крадат. Мани!

Така формулирано заглавието има поне 2 страни. Подготовка за старостта като финансова обезпеченост след пенсионирането и грижа за здравето, с идеята за по-дълъг период на активност.
Според мен човек няма как да се "подготви" за старостта. Мозъкът ни не е надарен със способности да предвижда събития в дългосрочен план. Можем да спестяваме, но  няма как да знаем с какви здравословни проблеми ще се сблъскаме през старостта.
Много пъти съм си мислила, че няма преведена нито една книга на тема физиологичните промени през старостта. Ей така, просто човек да е информиран кои промени са естествени,  възрастови и кои са патологични. Единственото, което съм чела е в прословутата книга  от 80те "Домашен лекар" и "Жената красива във всяка възраст" на Джейн Фонда. С уговорката, че когато тя говореше за тофу, не бях го чувала.
Тъжно е, когато хората говорят за родителите си като за тежест, която трябва да бъде отхвърлена. Едва ли не като пречка за спокоен и щастлив живот. Или като за куфар, който може да бъде удобно преместен в старчески дом.
Няма да коментирам. Съдби различни.

Някои хора имат много просташко чувство за хумор и ако някой не е съгласен с тях - обвиняват го, че нямал чувство за хумор.

Никой не може да се подготви за нищо, живота е непредвидим.

Затова, ако имаме не'кви специални указания, сега е времето да ги дадем/напишем, докато сме с главите си. Аз вече дадох 80%.
Ще го напиша дори.

Във Франция след пандемията има три пъти повече бездомни на глава от населението, отколкото в САЩ, та нещата вече не са в стила на това да си клошар е избор на начин на живот, вече си е от жива мизерия.

Моите родители са живи, над 84г и двамата и доста цинични и майтапчии по отношение на старостта. Отскоро не работят, но са активни обществено и в личен план. Едните ми баба и дядо бяха същите. Няма лошо.


Съвременните стари родители често не са близки с децата си. Свекърите ни звъняха често, но моите родители не. На моите родители само аз им се обаждам. Вечно са много заети и имам чувството, че аз съм им в тежест и им преча и винаги е било така. Майка ми ми отделяше време и идваше да ме види като млада, но от десетилетие не е идвала. Баща ми никога не дойде да отседне при мене, даже като бях мома и живеех сама в голямо жилище и винаги е питал за хотел. Нито едно лято не сме прекарали с него. Майка ми от доста време е все заета лятото, но, в нейна чест, като бяха малки децата стискаше зъби и ни приемаше и ги гледаше. Искаше някой от нас да е с нея и сама не се нави да ги гледа, но прекарваше време с нас. Веднъж предложих да идем някъде и единият ми родител попита какви да ги дири с 50 годишна 🤣💃🌞😇.

90г овдовяла свекърва показва раздразнение от това, че трите и деца ходят непрекъснато и дъщеря и от 2 месеца е там. Има домакинска помощ, помощ с обличане и къпане, медицинска сестра за час всеки ден, помощ с пазаруване и водене по рехабилитация. Изкара тежък КОВИД наскоро.

Честно да си кажа, не ща децата ми да ме налазват както децата на свекървата висят при нея по 5-6 месеца годишно.

   
Ако си натъжена от моето споменаване за частен старчески дом - не тъжи.
Бяхме двете с дъщеря ми/8 кл/, помагахме всеки ден колкото можем.
Но за мене беше по-важно бъдещето. Не исках детето ми да се натоварва с обслужване на неподвижен възрастен.
Много внимателно избрахме читав дом, посещавахме я всяка седмица. Тя едва ли разбираше, че сме там, но ходехме. Самия дом беше чист, поддържан добре, нямаше извращения като често показваните по тв. посинени и гладни старци.

Не, нямах предвид конкретен пост. Само разсъждавах. Наскоро гледах филма Квартет, в който се разказваше за оперни певци, избрали да прекарат остатъка от живота си в старчески дом. Обгрижването, условията, заниманията -нищо общо с тукашната действителност.

Да си бездомен във Франция не означава да си клошар на улицата. Клошарите по улиците са част от бездомни контингент, но не целия.

Бездомни се водят и хората, които са настанени в хотел, в общежитие за бежанци, за мигранти, за работници и служители, временно настанени в жилища на асоциации и организации. Това са хора, които нямат правата, които собствениците и наемателите имат.

Удвояването на бездомниците не се дължи точно на увеличаване на мизерията, а на увеличаване на миграцията.
 https://www.lemonde.fr/societe/article/2024/01/10/les-sans-domic … 6210052_3224.html

Има хора, които живеят в по-голяма мизерия от тези, за които пиша, въпреки факта, че даже са собственици на жилището, в което живеят. Примерно са си загубили работата и се развалила електрическата инсталация, но никой не е задължен да им я поправя. Или се е срутила стена, но застраховката не покрива структурните повреди, а  при новото положение не може да са свързани с газова инсталация, защото е опасно.

Част от новите клошари са чужденци, на които е предложено временно жилище като път към постоянно, но не желаят да идат да живеят в града, района или квартала, в който е общежитието, защото роднините им и приятелите им са в друг район и искат да са с тях през деня.

Някои чужденци се водят на улицата и бездомни, но си живеят щастливо у роднини или при мъж. Не се водят легално там, където живеят за да може да са приоритетни за социално жилище.

Други чужденци са бездомни и спят по пейки, защото са новопристигнали, а в първите 3 месеца няма да им плащат общежитие. Не искат да подадат молба за политическо убежище, защото знаят, че ще им откажат. Такива са северноафриканците, дето идват с лодки. Допреди 2011г млад северноафриканец да спи на улицата не бях виждала.

През 2023г населението на Франция има 16 000 души естествен прираст от разлика между новородени и починали, но се е увеличило с половин милион. Трудно е да нахлуват по над половин милион годишно и да могат да бъдат качествено настанени веднага.

При нас никой не нахлува, но си има бездомни местни.