Как се мотивирате за генерална професионална промяна?

  • 416
  • 6
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 341
Здравейте! Вероятно не е истински проблем, но аз го усещам точно такъв. Писнало ми е от работата ми. Писнало ми е от колегите ми, от дейността, която върша от много поредни години, от всички ежедневни глупости, с които се занимавам отдавна в тази работа.

Обаче...работя от вкъщи, не ме карат да ходя в офиса (което с две малки деца е идеално) и не взимам малко пари. В смисъл, малко са, но са достатъчни като за моята половина от доходите в семейството.

Една евентуална смяна ще ми донесе повече дискомфорт, но ми се струва, че ще ме и удовлетвори след 9 години в сегашната фирма. Как да се реша на тази стъпка? Наистина ми е трудно да се амбицирам, защото никой не ме гони и нищо не ми налага смяна на работата. И всички плюсове и минуси като претегля, пак минусът "писнало ми е" някак не ми е достатъчен.

Вие как се мотивирахте да смените доброто познато? Или не се?

# 1
  • Mars Hotel
  • Мнения: 5 119
Признавам си, че в твоята ситуация не бих сменила работата. Не и сега. Стискай зъби още година-две, докато децата поотраснат и няма да има нужда толкова често да си до тях. Междувременно ще имаш време да помислиш добре какво ти се прави и да се ориентираш в индустрията и основните компании, изисквания, очаквания и т.н. Щом ти е спокойно на настоящата работа, мотивирай се с това да научиш нещо ново или да овладееш нови умения, които да те позиционират по-добре, когато все пак тръгнеш да сменяш работата. Така хем ще имаш усещането, че правиш нещо ново и предизвикателно, хем ще се подготвиш за по-добра работа.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 837
От 10 години се занимавам с моята си професия и не бих я заменила за нещо друго, по-скоро бих надградила в нея, но не и за нещо друго. Чувствам си го като призвание, искрено се надявам във времето и да не ми се налага да работя нещо, за което нямам желание. Обичам работата си, обичам това, което правя.

Пределно наясно съм, че всяка работа си има своите плюсове и минуси. Имала съм моменти когато ми е писвало, но те са били временни - натоварване, някой не толкова добър ден. И това минава, благодарна съм за това, което имам и не бих го заменила.

От опита ми при работа във фирми и този на мои близки - на всяка работа има кофти колеги и готини такива. Никъде няма идеално, въпросът е да бъде поносимо.

В бивша фирма, в която работих в сферата на IT, един колега напусна, защото и той беше от доста време там, искаше още по-големи пари, по-големи предизвикателства и мислеше, че трудът му не е достатъчно ценен. Наели го в друга фирма, тъй като в интервюта коментирал, че имал богат опит. Това, което научихме по-късно бе, че в новата фирма са му казали, че не могат да му дадат първоначално уговорената заплата, тъй като знанията му не отговаряли на очакванията им. Дадоха му избор или заплатата се реже първите месеци докато се докаже и надгради или съответно да си потърси друга работа... та примерно в нашата фирма беше топ, за онази не.

Ако у дома те подкрепят, ако имаш финансовата свобода, експериментирай, но хубаво обмисли нещата. Направи проучване - разпиши си план къде се виждаш след няколко години, какво искаш - как си представяш твоята фирма.

За мен "писнало ми е" не е фактор за смяна на работа - бих си намерила хоби, бих правила нещо странично, бих се опитала да намеря това, което преди съм обичала в работата си и за което вече толкова години седя на дадено място. На мен когато ми "писне" в моята работа - пътувам, разсейвам се и се връщам супер заредена и върша всичко с желание и повече мотивация. Мотивира ме и това, че правя нещо, което разбирам, което обичам, че съм независима и мога да го работя от където си пожелая - важното са резултатите.

# 3
  • София
  • Мнения: 341
Да допълня, че започнах да уча нов език + минах няколко технически обучения за визуализация на данни (с това се занимавам като цяло). Ъпдейтвам си уменията в момента и това ме държи в кондиция, че все пак не съм в някаква дупка и застой. Много ми се сменя фирмата, но и много ми се стои на сигурното, особено като не е и лошо в крайна сметка.

# 4
  • Мнения: 12 593
И аз имах такава дилема преди време. След 12г на едно място... Но нямах бърза спешност и си търсех "двойно или нищо"...
Имам доста плюсове от смяната, както и доста минуси... Може би след 5-6г пак ще разгледам някоя нова възможност, но засега (3.5г) ми е горе-долу ок..

# 5
  • Melmak
  • Мнения: 6 308
Аз не обичам да стоя на едно място ако няма смисъл. Напускала съм и след година с една фирма, защото не ми е харесвало бъдещето там, не съм виждала аз как ще се развия изобщо и дори да стигна някакво развитие, то не би ме удовлетворило.

Намирала съм мотивация да се преместя в друга фирма или да се преквалифицирам и квалифицирам допълнително, защото за мен не е проблем да уча винаги нови неща. Еднообразието ме убива и дори на едно работно място гледам да взимам задачи, които са нови за мен или екипа и да бутам нещо да се случва.

За две години изкарах магистратура редовно, а бях на 29-31. Ходила съм на лекции всеки ден след работа до 22 ч и уикендите от 9 до 16. Вероятно съм мотивиран човек, който просто като захване нещо го прави. Нямам деца, което помогна да мога да ходя редовно на лекциите, но и колежки с деца го правеха.

В твоя случай бих започнала едно по едно - ако си решила с какво искаш да се занимаваш - курсове, надграждане и така постепенно. След това вече усещаш момента и вкъщи как са нещата с децата и ангажиментите и тогава търсиш ново място.

# 6
  • Мнения: 1 325
На твое място бих изчакала децата да пораснат и след това да търся нова работа. Учи до тогава, запиши нещо, курс ли ще е магистратура ли. Учих докато синът ми не стана 3клас. След това изкарах и една магистратура, тази есен се чудех много на една друга, но пък сега ММ учи и реших да не се захващам и аз, макар че май трябваше.....
Но ти си работи докато децата поотраснат.

Общи условия

Активация на акаунт