Кръщавате ли децата си с български имена

Аз съм на мнение, че ако човек е решил да живее в чужбина и децата му да се родят и да отраснат (повече от бебешката възраст) там, е по-хубаво да се избере интернационално или дори чуждо име, особено при смесен брак. Е, зависи и колко ви липсва родината. На мен не ми липсва особено и не се идентифицирам дори с нея като с ,,родина" вече. Родината е там, където е сърцето ми. Преобладаващо извън България като изключим семейството ми там. Но ако милеете за родината (и под това имам предвид не точно хората в нея, ами родината като институция, като традиция, като страна, като начин на живот и като усещане), не виждам пречка да се избере име като Ралица, Момчил, Божидар, Белослава. Питам се тогава обаче защо тези хора изобщо са напуснали България?
 Позитивно екстравагантно няма да е за чужденците според мен, защото звученето е много по-различно и... усещането за хармонично звучене е съвсем друго. Това е от наблюденията ми за почти половината ми живот изкаран извън България вече. Но все пак най-важното е човек да се чувства сигурен и щастлив с избора си и ако това е ,,Милица Цветкова", нека да е ,,Милица Цветкова". Позитивното усещане за направения избор се предава и възприемането може да бъде неочаквано добро.

Аз лично съм за интернационалните или поне съществуващи и в двете страни имена или лесни за изговаряне и от двете страни, а ако съм раздвоена винаги ще предпочета чуждоземското, защото все пак живея в ,,чуждото" общество и смятам да остана тук.

Тоест, ако си си кръстил детето с българско име, нямаш морално право да напускаш България.
Риторично.

Аз си милея за родината, избрала съм вместо да отида да живея в САЩ, от където е мъжът ми, да живеем в България. Само, че няма начин нито мъжът ми, нито част от родата да си изкълчат езиците с българските имена които аз харесвам. Нито щяха да си подхождат с фамилията. Светът вече е едно голямо село, хората пътуват свободно и имената трябва да са лесни за произнасяне, за да няма кофти ситуации. Но това, че някой не си е кръстил детето Пенка или Илия, не означава, че бе обича родината си.

Ами аз често виждам в работата имена които са трудни за произнасяне, и се научавам да ги произнасям. Има много имигранти в САЩ специално, с много различни имена.

А Илия е международно име, различни варианти има, Elijah е на английски

Важното е на родителите да се харесва. Пък кой може да го произнася, ма родолюбско ли е, много важно!

Тоест се заяждаш? Сърби те да отвориш някаква дискусия, изсмуквайки нещо от поста ми?

Не, нямам нито намерението, нито времето и желанието да определям кой какви морални права има (?!?) и няма да ти се вържа и да изгубя следващите няколко часа в безсмислие.

Всеки има моралното право да си прави каквото си иска. Аз лично не разбирам една (за жалост често срещана) група ,,милеещи"  българи, чието милеене и гордост се изразява естествено не само, а по между другото и в избора на име за детето им. Мен не ме бърка какво избират, не се чувствам морално засегната, просто имам изградено мнение от наблюденията си към тази социална група. Не всички българи, на които им е мило за родината и си кръщават децата Божидар в страна, в която не може да се изговори, спадат в тази група. Няма как сбито да се отговори на такова явно заяждане, искащо дискусия от 10 страници минимум.

Каккво заяждане.  Явно така го виждаш, влизайки в темата с рогата напред.
В няколко страници споделяме мисли, опит и впечатления.
Добре, че каза това, което искаше да кажеш

Името помага и цял живот ще помага за интеграцията на тези, които живеят в чужбина. Там има и други чужденци, ако страната предлага по-добър стандарт на живот. В Германия, Франция, Англия и т.н. има чужденци, които се казват Симон, но има и такива, които се казват Махмут, Ажудейра, не знам как се изписва точно, може и Ачжудейра, защото си държат на произхода. Та така и ние може да ги шашнем с нашата екзотика Чавдар, Страшимир, Яница. Който ги обича, няма да се впечатлява и ще си изкълчва езика. За други ще бъдат Чи, Чъки, Страш, Яна... Винаги ще се приемат така, както тук, в България, ни звучат имена като Джеймисън, Дороти, Идрис и Бушра. Не е страшно. Имам познати Сабри, Седрие, Мелиса, Йоанита и т.н. Моето също е "около нормалните" и както съм споделяла, винаги е сбъркано.

Името няма общо.
С дъщерите ни живяхме в началото на живота им над десетилетие в Дания. Точно Ралица, Камелия и Биляна са. Не бяхме мигранти, а отидохме да работим по дългосрочен проект за обмен на кадри. Не сме се съобразявали имената им да звучат международно. Наричаха ги Али, Ели и Били.
Двете най-големи сега живеят в Италия и нямат намерение да се връщат. И третата заминава да живее там след няколко месеца. Нито им пречат имената, нито им помагат. Най-голямата кръсти дъщеря си Лия, но бащата е италианец и тук вече беше важно за нея и неговата рода да може да произнася името лесно.
Но пък в нашата рода има италианци, гърци и сърби. Не е било водещо да са универсални имената. Особено сърбите и гърците са си с типични имена и просто преиначават нашите, което не ми е драма.
Синовете ни са Росен и Ясен. Родени са в България, но ни предстои ново заминаване в Дания. С техните имена не вярвам да има проблем. После нямам идея къде ще ги отведе животйт и къде ще се преместят някой ден.
И да им бяхме дали универсални имена, фамилиите им са български.
И няма общо с милеене. Или с родолюбие. Точно обратното. Отворена съм към света, но имам слабост към цветните имена. Даже още за Ралица навремето се колебаехме дали да не е Ерика (това е немският превод на името), но пък за мен не е същото.

Да, при заварено положение така стоят нещата. Както казах, и аз имам познати тук и навън с техните си типични национални имена. Седрие е лекар, другата е рехабилитатор, Бесте Сабри е тв журналист, водеща на предаване, но са я кръстили Бесте, нали, не Биляна, за да ни е удобно. И

При нас не беше заварено. Те са родени там. Просто така сме избрали ние.
Конкретно за Бесте и подобни имена има разлика. Тя не е чужденка, но е с друг етнически произход и религия, за които е нормално да бъде кръстена с име, подходящо за тяхната традиция. Точно нейното име много ми харесва и изобщо не е трудно за възприемане и произнасяне.
Далеч по-трудно ми идват имената на децата на някои американски знаменитости, които дори и за англоговорящите са трудни за произнасяне, а уж са на английски.

И децата на българските емигранти няма да бъдат чужденци, но ще са с друг ентически произход, така че е същото. Просто ние искаме да се интегрираме (меко казано), а турчеещите се искат точно обратното, без значение кой колко такива приятели имал.

Фийвър, вашата история е също с особеностите си. И двамата сте българи, заминали сте по проект (проектите имат край...), имахте ли намерението да оставате завинаги? Щом според теб имената Росен, Ралица, Ясен, Биляна (много са красиви за България, а Камелия между другото ми е много любимо!) звучат ок за Дания, Италия или където и да било, според мен просто си си с преобладаващото национално съзнание на българка. Забрави категорията милеещи българи, няма общо с конкретното. Просто вие сте си едно чисто българско семейство с временен престой в чужбина. И това си е напълно ок, защо не, не е нужно да се съобразявате, дори никога не е нужно човек да се съобразява. Както акзах няма морални правила за избор на име и такива глупости.

Ако националното съзнание ,,българин", националната идентичност вече е толкова размита, стремежът към интеграция в новото общество е по-голям от копнежа за показване на корените, вкусът и усещането към имената също се променят. При Росен (Розен на немски, рози в мн число, а дори и да се изписва Россен...не..), Цветелина, Яница, че и Асен (Аазен, напомня Раазен-трева) ми бият алармите и дори не ми звучат хармонично тези имена за Германия. Не се отъждествявам предимно с първоначалния си произход, отъждествявам се и това се е пренесло и във вкусовите ми предпочитания и като отражение на стремежа ми да бъда в между тези два произхода-приетия и избрания- предимно с избрания си произход. Едит: написах неутрално положение, но го изтривам, не е точната дума. Приоритет има животът ми където съм сега, тук в новата ми родина. Няма да забравя корените си, но и не ги идеализирам, не ги приоризирам, не съм свързана толкова силно емоционално с тях, че да ги нося навсякъде със себе си.

 Въпреки това не бих избрала на първо време чисто немско име за детето си, само ако много ми харесва и трябва да избирам. Имам задръжки и все още нося от части националния си вкус и Зузане например ми звучи... не мое.

Та обобщено и по темата на авторката: изборът зависи много силно от нивото на интеграция, от стремежа и интензитета на интеграция, от националното съзнание, от семейното положение, от това с какво се идентифицираме (повече) съзнателно или подсъзнателно. Зависи от новооформилия се или непроменения вкус. И понякога и  от други неща. Комплексна е темата.

Ние не сме точно българи. Родени сме в България и сме български граждани, но родителите ни са от смесен произход (от бабите и дядовците ни само някои са българи).

Интересен подбор на думи. Какво влагате в "родина" ?
За мен родина = страна, в която си роден и толкоз. Нямам задължение да милея за нея или да я обичам или дори харесвам. Имам пълно право да се чувствам сързана с друга държава повече. Това кои държави харесвам обаче, не променя по никакъв начин къде съм родена.

За протокола съм родена и живея в България и си я харесвам към момента