10-годишно момче настоява да спи с майка си

  • 4 601
  • 139
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 35 920
Та дъщеричката израства с представата, че бащата не е част от семейството. 30-тина години по-късно възпроизвежда същия модел.

Толкова за "радостта" от това, че бащата не е част от живота на детето.

За "модела" са виновни двама. Що се възпроизведе с нея, като си знаел каква "дъщеричка" е?

# 46
  • Мнения: 6 193
Вижте, ние коментираме като странични наблюдатели. Дали ви изнася или не - няма никакво значение. Много ми е смешно твърдението, че когато дете е виждало даден човек веднъж, два, три пъти годишно, то детето възприема този човек като баща. На детето и у приятели би му било добре, вероятно, но пак ще търси майка си. Той просто не ви има за близки, ако ви имаше и имаше доверие, близост, то нямаше да търси близостта на майката. Пак казвам - няма никакво значение в коя стая е спало, за мен то просто търси присъствието на майка си и не се чувства спокойно да остане на място, в което нея я няма.
Аз съм се сблъсквала лично, но отново - просто не ви изнася. Моето дете също искаше да спи при мен, но с баща му сме заедно и очевидно няма страхове от това. Знам при нея какво е било и знам, че е търсила моята близост, а не физическото ми присъствие в една стая с нея.

# 47
  • Мнения: 6 193
Просто се опитайте да присъствате повече в живота на детето, да може то да ви има доверие, може и да е трудно в началото, не го притискайте и си дайте време. Няма да спи с майка си в една стая до сватбата. Вие го гледате през призмата на възрастен човек, но то е дете и гледа на нещата от друг ъгъл.

# 48
  • Мнения: 400
Просто се опитайте да присъствате повече в живота на детето, да може то да ви има доверие, може и да е трудно в началото, не го притискайте и си дайте време. Няма да спи с майка си в една стая до сватбата. Вие го гледате през призмата на възрастен човек, но то е дете и гледа на нещата от друг ъгъл.

Пак не по темата.

Не е вариант.

Без личен контакт няма как да стане. А той пък няма как да стане ако не спи при мен. Именно заради дистанцията. Виж, ако бяхме в един град - да речем, че е вариант.

Но, така или иначе, все някога ще трябва да свикне да бъде при мен. Кога да свикне - когато стане на 18?

Също как да свикне с брат си ако няма пряк контакт с него? Ами какво правим с бабата и дядото, които не се знае колко дълго ще ги има?  А с лелята? Защото посещавайки мен, посещава и всички тях.

Изобщо постът Ви е неуместен.

Сори, че съм рязък - но така или иначе се отклонявате от темата. А тази тема и без това се затлачи с постове не по темата.

Последна редакция: чт, 09 яну 2025, 14:38 от N_ik

# 49
  • Мнения: 35 920
Заядлив си и не търсиш решение за детето, а оправдания за себе си и охулване на бившата. Като цяло си злобен и ти личи.
И не си ти този, който да каже кой какво да пише и дали се отклонява от темата. Това не ти е частен форум или чат. Всеки е свободен да си напише мнението.

Нещо подобно се получава като с предишната ти тема за пускането от 5 години в първи клас. Приказки, приказки, вадене от десет кладенеца на плюсове и "врякане" по несъгласните. Все тая....животът и децата са си твои, ама, като не искаш различни гледни точки, не пиши в обществен форум. Пусни си във вайбъра на някой приятел и оплювайте заедно каква гад е бившата и как ще развали детето.

# 50
  • Мнения: 400
Заядлив си и не търсиш решение за детето, а оправдания за себе си и охулване на бившата. Като цяло си злобен и ти личи.
И не си ти този, който да каже кой какво да пише и дали се отклонява от темата. Това не ти е частен форум или чат. Всеки е свободен да си напише мнението.

Нещо подобно се получава като с предишната ти тема за пускането от 5 години в първи клас. Приказки, приказки, вадене от десет кладенеца на плюсове и "врякане" по несъгласните. Все тая....животът и децата са си твои, ама, като не искаш различни гледни точки, не пиши в обществен форум. Пусни си във вайбъра на някой приятел и оплювайте заедно каква гад е бившата и как ще развали детето.

Казах какво търся - постове на хора, които са се сблъскали с този проблем лично. Кое не е ясно?

Кой е заядлив? Да не би аз да съм тръгнал да затлачвам нечия тема?

Никой не карам да плюе по никого. Писал съм какво търся. Като не можеш нищо смислено да пишеш - защо се мориш? Ей виж колко теми има в този сайт. Избор голям.

Сори, ама нямам желание да влизам в тези празни приказки.

Пак го пиша за (за 15-и път): Ако имате личен опит с подобен случай пишете. Не ме интересува кой е виновен - интересува ме как е решен проблемът (ако е решен).

Ако пак не става ясно какви постове търся и кой следва да пише - не знам какво повече да обясня.

# 51
  • Мнения: 35 920
Аз пък също ти казвам. Не си ти арбитър кой по коя тема да пише и какво. Форумът е публичен. Ако не ти се чете, отивай на лични с приятелчетата.

Точно със същия проблем никой не се е сблъсквал. Във всяка ситуация има нюанси.

За теб може да е проблем. За майката и детето да не е. Решава се с разговори в семейството. Не със заяждане в бгмама.

# 52
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 005
Няма магическа пръчка. Искаш да ти дадат готово решение и ти щрак, да го приложиш за сина ти. Идва ли ти на ума, че всяко дете, всеки човек е различен, всеки казус е различен, ако нещо работи при един, със сигурност няма да работи при друг?! То не става с готови решения. Детето е отделен човек със своя характер и своите си особености.
От всичко става единствено ясно, че ти не си познаваш детето. Само че и никой от нас не го познава и не може да ти каже как да действаш. То ти не знаеш, дето си му баща, какво остава за някакви непознати хора.
Така че спри да повтаряш като развален грамофон, че искаш готово решение, което при някого е имало резултат. Няма гаранция, пак казвам, че и при твоето дете ще има.
Ако със същия заповеднически и властен маниер се държиш и с детето, и с майка му, нищо чудно, че получаваш този резултат - нито майка му, нито детето искат да те виждат. Да, не се учудвам.

# 53
  • Мнения: 40 750
Помня ти старите теми.
Много кофти човек е бившата ти.
Тази нездравословна зависимост идва от майката.
С нея трябва да се оправиш. Как, не знам.
Защото с детето може да опиташ, но върнеш ли го на онази, тя му връща фабричните настройки образно казано.

# 54
  • Мнения: 14 949
Малко не по темата, та да ти образувам още нерви Wink : Не може ти да казваш кой следва да пише. Разбираш ли? Просто ти това не го определяш. Всеки може да пише, а ти ако не намираш за полезно, подминаваш. Само се хабиш да пишеш 101 пъти едно и също, защото няма как да има правила за някоя тема, различни от общите правила.

А по темата: Моят опит е с дете, което на голяма възраст започна да спи при родителите си. Даже повече от 10. Причина: стрес от непозната среда. Разликата с твоя случай е, че детето си имаше стая, където си лягаше и после се примъкваше през нощта.
Това спря, когато родителите го забраниха, като казаха, че не е хигиенично да спи при тях.

В твоя случай, ако имаш възможност във Варна да направиш отделна стая за голямото момченце, и му позволиш - знам ли, да залепи на стените някакви снимки на футболисти или анимационни герои, или да рисува по стените, или нещо друго, което да направи стаята уникална и да накара детето да я чувства много специална и своя, тогава може той да иска с желание да спи в своята стая. Така, както му е приятно да общува с теб и с брат си. Очевидно цялата ситуация, пътувания, спорове и обща изнервеност му идват нанагорно и той си търси своята сигурност. Може отделната стая да му я даде.

При едно момче на 10 видях, че са му дали в неговата стая някакво устройство с Chat gpt. Той си говори с него, поръчва си песни, пита го разни неща. Евентуално и това може да помогне да намери стаята за яка и да иска да спи там.

# 55
  • Мнения: 6 193
Окей, заяждай се още, но това е положението - докато детето не те почувства близък, а не непознат - все ще реве за майка си. Докато не порасне и спре да показва емоции по този начин.

# 56
  • София
  • Мнения: 44 972
Ама детската психика по принцип няма тази логика, която авторът си представя. Тип причина - реакция. Съответно няма бутон "включване - изключване" на плача.
Съответно - щом плаче и то дете на 10, действате полека. Ама много полека.

# 57
  • Мнения: 40 750
Е, то си мисля, че не може вечно да плаче. Все ще млъкне Grinning

За мен майката не е стока и използва и това състояние на детето /за което смятам, че тя има вина/ да продължава да не дава детето на бащата.

# 58
  • София
  • Мнения: 44 972
Много вероятно, е временно състояние, което ще отмине с малко търпение.
Друг е въпросът как реагират и двамата родители.

# 59
  • Мнения: 6 516
Авторе, като отваряш мнения в публичен форум, не може да контролираш кой как ще ти отговори. Голяма вярва кой как коментирал. И вземи си мери приказките, че постовете ти далеч надхвърлят добрия тон с агресивност и обиди.

Общи условия

Активация на акаунт