Не се нагнетявай още повече.
Преминах през това през първата ми бременност и мога да ти кажа, че каквото и да правят лекарите, ако не е писано бебето да се задържи, то си тръгва само.
Не страдай прекалено много, защото природата изхвърля некачествените ембриони. И задържа само тези, които са качествени.
В случая, ако терапията е била адекватна, а на мен ми изглежда, че е била такава, би следвало бебето да се задържи, ако е било съвместимо с живота. Щом не се е задържало, значи не е било годно.
Това може да се опиташ да го приемеш като успокоение.
Аз също съм в момента със зацапване. И аз съм на утрогестан. Обаче, каквото и да правя, ако то си е решило да тръгне, няма никой да може да го спре.
Тъжно е. Но мен, когато докторите след аборта ми казаха, че ако е било останало, е щяло да има изключително тежки увреждания, с които само да се мъчи, и ние също да страдаме, тогава приех най-сетне аборта, изправих се, продължих нататък и сега имам две прекрасни здрави деца. Да, бременностите и с тях бяха трудни, за задържане, но те бяха здравички и упоритички и затова се задържаха. Затова ги имам и днес.
Късмет нататък ти желая и да се справиш по-бързо със загубата. Да продължиш и скоро отново да забременееш, този път съвсем успешно!
Стискайте палци и на мен! При мен нещата също са много сложни!
П.С - според мен са били прави, че не са искали още веднъж да те бъркат отдолу. Бъркането в такъв ранен етап само усложнява още повече нещата, а тяхната цел е била да се опитат да го задържат. И бъркането често няма с какво да помогне като цяло. Терапията е това, което са направили и е трябвало да направят.
Чувала съм, че д-р Сигридов може много да ти помогне и съответно да предотврати следващ аборт, ако решиш да си направиш консултация с него. За съжаление, чак наскоро разбрах за него. Ако знаех по-рано, вероятно сега въобще нямаше да съм изкървяла.
Бързо възстановяване и в най-кратък период нека всичко се развие благополучно!