Публикувана: 10 ян. 2025, 14:51 ч.
Последно мнение: 1 септ. 2025, 21:43 ч.

Какво бихте си взели назаем от хората?

3 552
64
1

10 ян. 2025, 14:51 ч.

Мнения: X

Тема, контрапункт на "С какво ви дразнят хората?"
Какво е онова, което ви очарова в хората, които харесвате? Какво е това качество, което много ви привлича, а вие самите нямате? Срещате ли в ежедневието си хора, за които ако можехте, щяхте да напишете препоръка или похвала пред шефа, пред Господ - най-искрено и чистосърдечно? Какво бихте си взели назаем от тях, което нямате и би ви направило по-добри?

# 1 10 ян. 2025, 15:00 ч.

France
Мнения: 172

Умението да изслушвам. И тази година ми е на първо място в wish list а

# 2 10 ян. 2025, 15:02 ч.

Glasgow
Мнения: 9 235

Енергията и креативността, тези хора, които никога не скучаят и постоянно се занимават с нещо. Не знам дали бих искала за себе си, просто понякога им се възхищавам. Две от персоните, които имам предвид са споделяли, че сигурно имат ADHD и оттам хиперактивността.

# 3 10 ян. 2025, 15:21 ч.

Melmak
Мнения: 10 334

Креативността. При мен липсва що се отнася до разни творчески неща. Не умея да декорирам, да рисувам, понякога ми е трудно да съчетавам дрехите в гардероба си. Обличам се класически. Понякога искам да се разчупя и не мога.

Също искам да мога да се отпускам лесно за танци. Не съм гъвкава, не съм ритмична. Ходих на народни танци за начинаещи, защото не можех елементарни хора да играя от най-масовите. Научих ги и до там. Като стана време за второ ниво просто спрях, защото стъпките не ги запомням, музиката не чувам. Не е моето.

Иска ми се да съм по-лек характер, да приемам несгодите в живота по не толкова краен начин.

# 4 10 ян. 2025, 15:40 ч.

Мнения: X

Искам да взема търпение, за да търпя глупаците, когато ги срещна.

# 5 10 ян. 2025, 15:52 ч.

Мнения: 150

Увереността у някой хора, че каквото и да направят е правилно и нищо лошо няма да се случи.
Тези хора са растнали с обич и топлина.
Аз нямах този късмет и каквото и да направя все ми се струва, че е грешно, че ме осъждат и не е достатъчно.

# 6 10 ян. 2025, 16:27 ч.

Melmak
Мнения: 10 334

Цитат на: Roshelle в пт, 10 яну 2025, 15:52

Не се заблуждавай. Аз съм израснала далеч от обич и топлина. От проблемно семейство съм. Чувствала съм се като бито, улично коте - учиш се да оцеляваш. Аз съм уверена в решенията си и ги взимам без проблем и съмнения. Просто, защото нито някой ми е помагал да решавам, нито ме е подкрепял. Научила съм се, че да взимаш решения означава да носиш отговорност. Трудно е, но живея с удовлетворението, че аз управлявам живота си и го правя такъв, какъвто искам.

# 7 10 ян. 2025, 16:52 ч.

Мнения: 807

Страшно много искам непукизма на хората, защото съм МНОГО емоционална, дори и за най-малките неща и това ми пречи

# 8 10 ян. 2025, 17:45 ч.

Мнения: 6 698

Цитат на: Barbarella* в пт, 10 яну 2025, 15:40

Искам да взема търпение, за да търпя глупаците, когато ги срещна.

и аз искам търпение.
И да се усмихвам постоянно.

# 9 10 ян. 2025, 17:53 ч.

Мнения: 8 201

Цитат на: BellaSv в пт, 10 яну 2025, 16:52

И аз така...
Всичко приемам навътре,мисля премислям...искам да не ми пука

# 10 10 ян. 2025, 17:57 ч.

Мнения: 1 573

Цитат на: hechicera_ в пт, 10 яну 2025, 16:27

Цитат на: Roshelle в пт, 10 яну 2025, 15:52

Ако човек е отглеждан с обич и всичко друго, което се "изисква" от едни родители, за да бъдат "добри родители", с изключение на едно - безконечна критика, и то точно относно характера, преценката, ама наистина постоянна критика към личността, дори не към работата, успехите, конкретни решения и т. н., а към личността - това как се води? Ако към това прибавим и провали, които наистина се дължат на чисти случайности, но все пак са факт. Може ли такъв човек да бъде уверен? Ако е пробвал и полза няма, или щом няма - значи все пак не е бил достатъчно уверен? Може ли все пак и точно обратното (на увереност) - да се дължи на големи трудности в живота?

# 11 10 ян. 2025, 18:22 ч.

Melmak
Мнения: 10 334

Много неща може. Това е малко като да имаш баща алкохолик - може да станеш алкохолик и да повториш модела или напълно да го отречеш и да не близваш алкохол. Познавам и двата случая.

Критиките към детето в описания вид са травматични. И пак може да има нерешителен и неуверен човек, но може и обратното.

Тази безконечна критика не ми се връзва с особено добри родители. Ясно е, че няма безгрешен родител. В крайна сметка каквото и да е било, вече сме възрастни хора. Не можем да върнем времето назад, но и няма смисъл вечно да седим на “нашите са виновни”. Приемаме, преработваме, осъзнаваме и продължаваме напред.