Какво бихте си взели назаем от хората?

Обичам хората,които ме разсмиват и аз го умея така че не ми липсва това.Просто харесвам себеподобни.Но бих взела от някого непукизма и биволското търпение.Моят работодател е такъв,каквото и да се случи той е спокоен и нищо не може да го разклати.Имам приятелка,която няма почти никаква емоционалност и рядко нещо истински да я докосне..Когато е за отрицателни преживявания ѝ се възхищавам,но когато е за нещо положително предпочитам моята емоционалност.

Находчивост и хитрост.
Но не назаем и да ги върна, а да си ги задържа.

Темата е интересна,благодаря! Аз имам за пример баща ми. Искам организираноста му в живота,находчивостта,разпределянето на парите и още едно качество- хумора му. Последното мисля ,че се справям до някъде. Искам и едно негово 'отрицателно' качестов ,но ще го запазя за себе си!

Добрите навици, които успея да видя/забележа. Като уроци са ми. Почти от всеки човек има какво да вземеш като пример. Дребни са нещата, но всъщност те правят живота.

Лекотата на говорене и изразяване. Винаги ми е било трудно с думите. Писането повечето ми се отдава. Има хора които говорят страшно добре и умеят да увличат хората с речта си.
Амбициозност също ми липсва и бих си взел.
Но най-много бих взел от смелостта на някои хора. Смелост във всеки аспект.
Иначе имам някои добри качества от които бих раздал малко, за да има баланс😄.

Смелостта! Иска ми се да умея да поемам премерени рискове и да се впускам в нови начинания. Да спра да стоя в едно и също положение и да действам. Радвам се на хората, които силно преследват мечтите си и си постигат целите, имала съм доста идеи за себе си, но все не ми стига смелост или когато стигна до някъде все се намира някой да ме разубеди, а на мен само малко ми трябва.

Като прочетох заглавието, очаквах нещо друго, честно казано.

Ще ти кажа само, че проекцията да си, като някого е напълно грешна, да се сравняваш с някого, да искаш да си като някого и да идеализираш някого. И в Библията пише, че е грях да имаш идоли и кумири. Аз съм си аз, не искам да съм някой, та камоли да "взимам" в смисъла, който се влага. Промяната идва от вътре с осъзнаване и работа в посока развитие.

Човек може да сравнява само себе си сега и преди и какво е постигнал, сравнението с някой си, колко е красив, умен и уверен и аз да съм, като него, не води до нищо добро, а и дали този човек е наистина такъв, социалните мрежи са пример за показност и фалшиви идоли.

Освен това увереността има много нюанси, някой е уверен, защото "живота го е ошамарил", справя се, но има и една дебелашка увереност от хора с доста "розова" представа за себе си, обикновенно подхранвана в детска възраст и човека много си е повярвал колко е велик.

Много интересна и забавна тема.
С голям интерес прочетох това, което сте писали.

Бих искала някак си да заема и задържа мек и спокоен глас.
Аз съм твърде емоционална и експанзивна, това съответно се отразява на тон и реч, независмо от езика, който ползвам.
Бих искала да заема и малко пластичност. Само за малко, за да видя, как се чувства останал свят от пластични човечки.
Искам и чувство за хумор, което да бъде разбираемо за повече хора. Моето е някак ограничено и разбираемо за малко хора.

Къде се подават заявките, за това което искаме да заемем и съответно да задържим

2. Търпение.
Скандали правя за всичко и навсякъде,експанзивна и шумна съм,когато се почувствам ощетена или ме правят на глупачка.Веднага се сещам за 4 скандала от лятото досега.
2. Ако мога да не се ядосвам и да не го умувам 2 дни след това,да съм от тези,при които минава и заминава. Това бих си пожелала.

Кой е бил такъв и си го видяла и копирала, първо помисли върху това. Семейните модели.
Като правиш скандали нещата решават ли се?
А ако прочетеш какво става в организма ти, когато си гневна и до какви неща води със сигурност ще промениш поведението си. Особено в България това си е "норма" да се крещи, да се заяждаш, да викаш, това е манталитет, да си горд как си наврял някой на нищо, "заврял" си го еди къде си, някаква особена гордост дори от такова поведение.
Аз на скандал просто се отдръпвам, имам една такава роднина, постоянно скандали от нищото, ставам и си тръгвам, последния път докато кръщеше станах и спокойно и казах, че аз такова нещо не съм казала и нямам никакво намерие всичко което тя избълва и само тя си го мисли, аз дори да съм помислила да го направя, Тя се спря шокирана, защото аз ни крещях, имаше моменти в годините в които и аз съм.била незряла и неосъзната и съм влизала в този тон, но вече не. Извини ми се, сега като говори с мен бая е свалила тона на говорене, но тръгне ли леко да повишава, веднага я "режа", че пак си позволява да повишава тон и аз уважавани себе си излизам от ситуацията, не мога да стоя да слушам. Да треви себе си, но не и околните. Тази агресия естествено при нея изби в куп заболявания.

Ако този модел на поведение си видяла, не мажеш да излезеш на 100 % от него, защото реакцията ни е винаги на подсъзнателно ниво, но можеш да смекчиш реакцията си с осъзнатост на поведението си. И не на последно място всяка ситуация е неутрална, ние с нашите вярвания и възприятия я нюансираме. Един ще крещи и ще се ядоса, може и инфаркт да получи от гнева си, друг да иска спокоен разговор, диалог и да търси решението т.н.

Търпение.  Скандали не правя, но нямам търпение да свърша нещо било в службата или лично. Като гледам колежките, колко са спокойни да си изпият кафето с цигара, да използват почивката до минута, а аз все бързам да не чакат хората. И в същото време като съм в институция чакам да проверят, да мине почивката им.
Искам и да вземам по-бързо решения - все чакам, анализирам , а времето лети.

Здраве и възможността да пътувам.

Не е модел на подражание,крещим,защото сме темпераментни и губим контрол над тона и приказките ни,когато сме ядосани.
А моите скандали винаги са основателни и въобще не говоря тук за битовизми или семейни недоразумения,на които дори не обръщам внимание.

Искам да изпитам някаква емоция или чувство, а не като сега... пълна апатия и безразличие към всички и всичко.

Повече смелост ми трябва!