Хайде на театър - 14

Уточних как се казва приятелят на Радина. Казва се Пламен Димов.

Очевидно, че е неволна грешка името Павел Димов и вероятно е Павел Иванов. Голям развален телефон направихте.

Тази вечер гледах "Крадецът на праскови" по Емилиан Станев. Пиесата се поставя от Музикално драматичен театър "Константин Кисимов" Велико Търново. Гостуваше в Костинброд.
Представлението беше прекрасно, класически прочит на книгата. Актьорите играеха фино, нямаше крясъци, модерни прочити и прочие недоразумения. Театър, такъв какъвто гледах в моето детство, преди 100 години. Препоръчвам. Подходящо за тинейджъри, без никакви вулгаризми или неудобни моменти. Съжалявам, че по Софийските театри все по-рядко има такива пиеси и вечно се дава предимство на пошлостта в изкуството.

Аз пък не искам да гледам театър като преди 100 години. Светът е динамичен и непрекъснато се развива. Защо театърът трябва да прави изключение?

Като казахте фино и без крясъци, преди няколко дни бяхме на “Завещанието на целомъдрения женкар” в ТБА. Една много деликатна и нежна пиеса, поне аз така я усетих. Няма напъни за модерност или уау ефект. Не е някакво явление на театралната сцена, което ще ви разтърси. И все пак, носи едно удовлетворение от смислено прекарано време, през което си се насладил на прекрасен текст и добра актьорска игра, поднесени с приятен хумор. Ако трябва да опиша с една дума какво гледах, то тя би била Любов.

С напредването на годините все повече ценя нормалността. Нямам против съвременните прочити на вечните произведения, но все пак трябва да има и пиеси, които се доближават до оригинала. Като чета тук какво споделяте за пиеси, които не съм гледала, съм мерси и да не ги гледам. От едно представление очаквам да си тръгна заредена, а не с главоболие, все пак.

Здравейте! Скоро не съм се отчитала тук с отзив, но грипът ни връхлетя вкъщи и много постановки изпуснах.

Вчера успях да гледам "Някой ще дойде" в Народния театър. Наистина много странна пиеса. Не мога да кажа, че не ми хареса, но не мога да кажа и че ми хареса. Нещо по средата е.

Интересни костюми, допадна ми сценографията, която беше доста минималистична, но красива, както и визуалните ефекти. Актьорската игра според мен беше на ниво - харесвам Веселин Мезеклиев и този път тук той не ме разочарова (между другото се справя прекрасно като Дожът на Венеция във Венецианският търговец, на ротационен принцип са с Владо Пенев). За пръв път гледам Елена Димитрова и в тази й роля ми допадна.

Историята е за мъж и жена, които решават да избягат от всички и да купят стара къща до морето, далеч от хората, но хората ги застигат и там. Текстът е като една поема в бял стих. На пръв поглед постоянно се повтарят думи и изрази, само че те непрестанно се изменят и разбирам какво предизвикателство е било да се научи този текст (звучи лесно, но не е).

Историята в самата пиеса е оставена на зрителя - той да измисли миналото на героите, той да измисли края, той да измисли причината за бягството и той да си отговори на въпросите за отношенията на героите. Със сигурност не е класическа пиеса и след края й човек има много въпроси в главата си, може би това е била и целта на автора. Определено е експериментален театър и не е за всеки, но е интересно да се види и всеки да я усети по различен начин.

За пръв път от много години ходих в читалище Христо Ботев, където имаше фестивал няколко седмици с постановки всяка вечер. Гледах две от заглавията, които бяха гостуващи:

Убийствена комедия: Постановка на театър Възраждане. Историята ни пренася в Кан, където филмовата героиня Грейс Жервес е намерена в стаята и изглеждаща мъртва. Оказва се, че всъщност не е, но е било отровена с фъстъчено масло, към което е алергична. На сцената на местопрестъплението са мъжа и, екранната и половинка в новия и филм, както и непознат, който изглежда е папарак. Тези събития, както и факта че скъпо бижу, което и е подарък от арабски принц, бива откраднато, води до заплетен и забавен сюжет, относно двете предполагаеми престъпления. На сцената се появяват секретарката на мъжа и, а в един момент е привикан оправителя на хотела мосю Бонифас, за да разгадее мистериите. Той се самопровъзгласява за Еркюл Поаро на лазурния бряг и в опит да спаси името на хотела, се заема да разнищи историята. Следва низ от култови случки и обрати, къде очаквани, къде не толкова. Като цяло забавна комедия/фарс, като играта на Йордан Ръсин като Бонифас се отличава. Давам 7.5/10.

Криворазбраната цивилизация: Гостуваща постановка от Добрич. Тук ще съм по-кратък. Текстът на Добри Войников е сред любимите ми български творби, особено и поради актуалността, която все още притежава.  Самото представяне беше страхотно. Имаше добър баланс между забавното представяне на абсурдността на чуждопоклонничеството и на това все пак зрителя да почувства националната гордост, че не е толкова лошо да си българин. Отделно от това, налице бяха  и някой адекватни шеги за политическата атмосфера у нас в момента.
Залата беше пълна и според мен никой не си тръгна разочарован. Давам му 9/10 без замисляне и препоръчвам.

Titanbg, страхотно резюме на "Убийствена комедия". Гледах я в театър " Възраждане", не ме впечатли особено, но ако не я бях гледала и прочета вашия коментар, със сигурност бих я включила в списъка си.

Отзив от мен за "Мрак на края на града" в Народния театър.

Интересна и нестандартно поднесена пиеса по мое мнение. На пръв поглед темата е войната - зрителят се пренася в Сараево по време на войната, където героят на Зафир Раджаб се опитва да оцелее сред падащите снаряди в близост до апартамента му. Той записва преживяванията си на стари музикални касетки, които много години по-късно биват открити от жените, наети да почистят жилището и да го приведат във вид за продажба (Биляна Петринска като Фикрета и Анета Иванова като Бетина).

В пиесата става дума и за другата война - онази вътре в нас. Минало и настояще се преплитат. Докато слушат записите, жените се сблъскват със своето минало и болката, която се опитват да притъпят и битките, които им се налага да водят ежедневно. Може да се каже, че Зафир Раджаб изнася малък моноспектакъл на сцената и се радвам, че са му дали тази роля, защото се справя блестящо.
Хареса ми това, че и тримата актьори бяха въвлечени много емоционално в историята и си личеше, че ираят от цялото си сърце и душа и преживяват всяка болка на героя си (скоро не ми се беше случвало да видя това на сцена). Не е лека пиесата, но според мен си заслужава да се види.

Доста различно мнение от моето за актьорската игра.  Те двете ми харесаха, но Зафир изобщо. 😃

Възможно е, всеки вижда нещата по различен начин. Но пък от моя "опит" с театъра, мога да потвърдя, че не всяко представление минава добре и всички да са перфектно концентрирани. Гледала съм някои представления по няколко пъти и актьорите често играят различно (понякога играта им не е толкова силна и въздействаща). Имам някои познати актьори и понякога през деня им се случват толкова неща като проблеми в някой проект, умира техен близък или домашен любимец, родителите им не са добре и ги карат по болници и т.н. И е много трудно вечер да отидеш да играеш представление и да си концентриран на 100 процента. Така че тук в случая може би съм уцелила добър момент. 😄

Е, това си е така, няма спор.

В неделя гледах "Чест" в театър 199. По принцип харесвам Владимир Карамазов, но в последно време навсякъде ми е просто един и същ. Струва ми се, че откакто започна да се занимава по-сериозно с фотография, влага цялата си страст в това си занимание и някак си сценичните му изяви сякаш са му на заден план. Взела съм билети и за "Трамвай Желание" за април. Та дано играта му там да промени поне малко мнението ми.
Колкото до "Чест" - темата много ми допадна, тъй като в последно време често я дискутираме с приятелки - как дългогодишни партньори се разделят, когато за единия от двамата съвместният им живот вече не е достатъчен; не е достатъчно цветен и зареждащ, а започва да му се струва монотонен и сив. И сякаш иска отново да влее живот във вените си, като това обикновено се случва чрез нов човек в живота му. В ролята на изкусителката е Каталин Старейшинска, която за мен е истинско откритие през последната година. Намирам я за много интересна и талантлива.
 Пиесата е кратка - около час и малко. Хареса ми. Определено не е от тези, които бих препоръчала с две ръце, но в сценария имаше попадения и актьорската игра беше на ниво и от останалите две актриси.