Всеки обича, както е научен.
- Публикувана: 14 ян. 2025, 23:23 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2025, 22:12 ч.
Всеки родител ли обича детето си - клише или вярно твърдение
Очевидно не всеки родител обича детето си, но огромното мнозинство ги обичат. Ето пример, а вие кажете дали това е любящ родител - вече съм давала примера в друга тема.
Мъж и жена се развеждат. Бащата оставя семейното жилище на майката и детето, плаща издръжка и никога повече не се обръща назад, никога не идва да види детето си. Заживява с друга, има си ново дете и това му поглъща цялото внимание.
Няма спор, погрижил се е и финансово продължава да се грижи. Но малкото момченце живее с мисълта за баща си, чака той да му се обади, мечтае да го види. Мечта, която не се сбъдва.
За разделянето на децата родителите имат добро оправдание, защото децата са различни и съответно на техните особености родителският отговор не е еднакъв. Наистина двама души не винаги могат да си паснат перфектно, даже и да са родител и дете. Но поне родителят би могъл да се погрижи материално да не дели децата, ако емоционално ги дели.
Мъж и жена се развеждат. Бащата оставя семейното жилище на майката и детето, плаща издръжка и никога повече не се обръща назад, никога не идва да види детето си. Заживява с друга, има си ново дете и това му поглъща цялото внимание.
Няма спор, погрижил се е и финансово продължава да се грижи. Но малкото момченце живее с мисълта за баща си, чака той да му се обади, мечтае да го види. Мечта, която не се сбъдва.
За разделянето на децата родителите имат добро оправдание, защото децата са различни и съответно на техните особености родителският отговор не е еднакъв. Наистина двама души не винаги могат да си паснат перфектно, даже и да са родител и дете. Но поне родителят би могъл да се погрижи материално да не дели децата, ако емоционално ги дели.
Много хубави и смислени теми пускаш, Сефора. Може обичайно да спорим безжалостно, но темите ти винаги са провокиращи размисъл.
По темата.
Мисля, че почти всички родители обичат децата си - колкото могат и на колкото са способни. И понякога това не е много. И резултата е катастрофален не от липса на обич, а от липса на качества.
Има група хора, които просто нямат родителски капацитет или почти никакъв. Такива, които те са гледани лошо, без любов и без пример, с много насилие и несигурност. И не осъзнават, че това е лош модел.
Такива, които страдат от сериозни психични заболявания, които пречат на функционирането им. Такива със тежки зависимости. Искам да вярвам, че ако такива хора бъдат лекувани и обучавани и най-вече искат, могат да са по-добри родители. Тук собствената осъзнатост и воля е много важна.
Има разбира се, 1% психопати (вкл. Майки), които просто са неспасяеми и безнадеждно повредени. Децата им трябва да бъдат изведени в безопасна среда.
Родителството е трудно и дори ние, които желаем най-доброто за децата си и се стараем с всяка клетка на тялото си, допускаме грешки. Даже и такива, които травмират.
Искам да вярвам, че повечето родители си обичат децата и клишетата са клишета, защото са истина. Въпреки, че всичко има изключения, но обикновено изключенията влизат в новините.
По темата.
Мисля, че почти всички родители обичат децата си - колкото могат и на колкото са способни. И понякога това не е много. И резултата е катастрофален не от липса на обич, а от липса на качества.
Има група хора, които просто нямат родителски капацитет или почти никакъв. Такива, които те са гледани лошо, без любов и без пример, с много насилие и несигурност. И не осъзнават, че това е лош модел.
Такива, които страдат от сериозни психични заболявания, които пречат на функционирането им. Такива със тежки зависимости. Искам да вярвам, че ако такива хора бъдат лекувани и обучавани и най-вече искат, могат да са по-добри родители. Тук собствената осъзнатост и воля е много важна.
Има разбира се, 1% психопати (вкл. Майки), които просто са неспасяеми и безнадеждно повредени. Децата им трябва да бъдат изведени в безопасна среда.
Родителството е трудно и дори ние, които желаем най-доброто за децата си и се стараем с всяка клетка на тялото си, допускаме грешки. Даже и такива, които травмират.
Искам да вярвам, че повечето родители си обичат децата и клишетата са клишета, защото са истина. Въпреки, че всичко има изключения, но обикновено изключенията влизат в новините.
Благодаря ти, първо мен са провокирали, защото е лично преживяване. Израснах с баща ми и мащехата ми, лошо отношение, никаква грижа, оцеляване, а тяхното дете се гледаше, без да преувеличава, като кралска особа, нищо не пипаше, частните учители, които дори идваха вкъщи, аз нямам един частен урок, Положителното от всичко преживяно е тази опитност, която от една страна ме "изтреля" заради лични качества напред, от друга много четене, учене, развитие за да компенсирам това от детството ми, но не се забравя и много боли и всички решения, които води след себе си.
Много отдавна ми се иска да пусна тема за Cinderella effect.
Има научно изследване, според което, най-големият predictor на насилие срещу деца не е алкохолизиран родител, беден родител, родител с депресия, а доведен родител. В пъти по-вероятно от всичко друго.
Шокирах се като го прочетох. Искаше ми се да знам, има ли истина в тази статистика. Обаче нямам личен опит с доведени родители и деца, а и не искам да се почувстват засегнати всички прекрасни доведени родители на деца, които са всеотдайни и грижовни.
Но явно има нещо.
Много хубави и смислени теми пускаш, Сефора. Може обичайно да спорим безжалостно, но темите ти винаги са провокиращи размисъл.
По темата.
Мисля, че почти всички родители обичат децата си - колкото могат и на колкото са способни. И понякога това не е много. И резултата е катастрофален не от липса на обич, а от липса на качества.
Има група хора, които просто нямат родителски капацитет или почти никакъв. Такива, които те са гледани лошо, без любов и без пример, с много насилие и несигурност. И не осъзнават, че това е лош модел.
Такива, които страдат от сериозни психични заболявания, които пречат на функционирането им. Такива със тежки зависимости. Искам да вярвам, че ако такива хора бъдат лекувани и обучавани и най-вече искат, могат да са по-добри родители. Тук собствената осъзнатост и воля е много важна.
Има разбира се, 1% психопати (вкл. Майки), които просто са неспасяеми и безнадеждно повредени. Децата им трябва да бъдат изведени в безопасна среда.
Родителството е трудно и дори ние, които желаем най-доброто за децата си и се стараем с всяка клетка на тялото си, допускаме грешки. Даже и такива, които травмират.
Искам да вярвам, че повечето родители си обичат децата и клишетата са клишета, защото са истина. Въпреки, че всичко има изключения, но обикновено изключенията влизат в новините.
По темата.
Мисля, че почти всички родители обичат децата си - колкото могат и на колкото са способни. И понякога това не е много. И резултата е катастрофален не от липса на обич, а от липса на качества.
Има група хора, които просто нямат родителски капацитет или почти никакъв. Такива, които те са гледани лошо, без любов и без пример, с много насилие и несигурност. И не осъзнават, че това е лош модел.
Такива, които страдат от сериозни психични заболявания, които пречат на функционирането им. Такива със тежки зависимости. Искам да вярвам, че ако такива хора бъдат лекувани и обучавани и най-вече искат, могат да са по-добри родители. Тук собствената осъзнатост и воля е много важна.
Има разбира се, 1% психопати (вкл. Майки), които просто са неспасяеми и безнадеждно повредени. Децата им трябва да бъдат изведени в безопасна среда.
Родителството е трудно и дори ние, които желаем най-доброто за децата си и се стараем с всяка клетка на тялото си, допускаме грешки. Даже и такива, които травмират.
Искам да вярвам, че повечето родители си обичат децата и клишетата са клишета, защото са истина. Въпреки, че всичко има изключения, но обикновено изключенията влизат в новините.
Благодаря ти, първо мен са провокирали, защото е лично преживяване. Израснах с баща ми и мащехата ми, лошо отношение, никаква грижа, оцеляване, а тяхното дете се гледаше, без да преувеличава, като кралска особа, нищо не пипаше, частните учители, които дори идваха вкъщи, аз нямам един частен урок, Положителното от всичко преживяно е тази опитност, която от една страна ме "изтреля" заради лични качества напред, от друга много четене, учене, развитие за да компенсирам това от детството ми, но не се забравя и много боли и всички решения, които води след себе си.
Много отдавна ми се иска да пусна тема за Cinderella effect.
Има научно изследване, според което, най-големият predictor на насилие срещу деца не е алкохолизиран родител, беден родител, родител с депресия, а доведен родител. В пъти по-вероятно от всичко друго.
Шокирах се като го прочетох. Искаше ми се да знам, има ли истина в тази статистика. Обаче нямам личен опит с доведени родители и деца, а и не искам да се почувстват засегнати всички прекрасни доведени родители на деца, които са всеотдайни и грижовни.
Но явно има нещо.
Да ти кажа не е проблем доведения родител, проблем е защо този доведен родител, който реално е никой за детето се разпорежда с него. И аз живеех с това вярване, но след среща с психолог, бая ме отрезви, че всъщност тя не е виновно, а кой и е позволи така да се държи и защо баща ми и баба ми са позволили такова отношение към мен и защо отношението им към е било такова, за едното "от пиле мляко", огромна грижа, развитие за мен нищо, баба ми ме унижаваше как съм пак със същите дрехи, ми аз съм 10 нямам други, какво да направя, подкрепата и се изразяваше в изказвания, като "ако не съм аз, ще гледаш от прозореца на някой дом", не просто ще съм изоставена, а "картината", която "рисувах" в главата си. И в тази ситуация кой е бил по-голям проблем доведения родител или биологичния такъв.
Абе сигурно и там е сложно.
Знам за овдовял мъж с деца, които побърза да се оженят повторно, защото не знаеше как ще ги гледат тези деца и от страх, че няма да се оправи. После угажда на втората жена. Не че оправдавам поведението, ама е сложно.
Или разведен майка с две деца без доходи се събира с втори мъж, който се оказва отрепка. Забременява, ражда трето. Зависима е от него финансово и за подслон. Той третира децата от първия и брак зле. Тя мълчи, за да има покрив и доход.
Не ги оправдавам, просто опитвам да видя другата страна.
Няколко жени знам, които заради "пеперудите" към чужд мъж се оказаха в още по-голям капан. Има млади жени, които мислят първо с репродуктивните си органи и после децата са ремаркета. Тежести.
Абе сложно е.
Знам за овдовял мъж с деца, които побърза да се оженят повторно, защото не знаеше как ще ги гледат тези деца и от страх, че няма да се оправи. После угажда на втората жена. Не че оправдавам поведението, ама е сложно.
Или разведен майка с две деца без доходи се събира с втори мъж, който се оказва отрепка. Забременява, ражда трето. Зависима е от него финансово и за подслон. Той третира децата от първия и брак зле. Тя мълчи, за да има покрив и доход.
Не ги оправдавам, просто опитвам да видя другата страна.
Няколко жени знам, които заради "пеперудите" към чужд мъж се оказаха в още по-голям капан. Има млади жени, които мислят първо с репродуктивните си органи и после децата са ремаркета. Тежести.
Абе сложно е.
темата е с много нюанси, наистина
виждала съм две крайности в моето семейство
имам близначки
може да кажете, че затова ми е по-лесно да ги третирам поравно, но аз бих казала, че затова ми е още по-трудно да ги третирам по равно...защото въпреки всичко , те са различни индивиди
но, с ММ сме на мнение, че те са двете половини на едно цяло- 50:50, 1:1 - в това, което се иска, и в което се дава...
относно родителската грижа, и дали всеки се нарича родител....
на български се използва биологичен родител, термин който обърква,заради тавтологията родител
в латински има 2 думи- баща/майка и progenitoris
Това разграничение помага да се избегне тавтологията и объркването, което понякога възниква термин като „биологичен родител“.
за мен е задължително, да се диференцират двете роли, защото всеки ден виждаме „майки и бащи“
виждала съм две крайности в моето семейство
Скрит текст:
баба ми губи 5 деца, заради резус фактор, ´44 та година осиновяват, но после момичето/ леля ми/ пострадва от ваксина, една от малкото оцелели е, след множество лечения и в СССР тогава, и във Франция...но остава инвалид 
баща ми е роден 55та- вече след масовото въвеждане на инжекциите в родилното
леля ми беше най-важният , почти единствен човек в семейството
от друга страна- майка ми, има 7 години по-малка сестра...която е черната овца в семейството, до степен, да си обърка живота тотално, защото е расла само с идея да се покаже, да бъде забелязана,одобрена...
баща ми е роден 55та- вече след масовото въвеждане на инжекциите в родилното
леля ми беше най-важният , почти единствен човек в семейството
от друга страна- майка ми, има 7 години по-малка сестра...която е черната овца в семейството
, до степен, да си обърка живота тотално, защото е расла само с идея да се покаже, да бъде забелязана,одобрена...имам близначки
може да кажете, че затова ми е по-лесно да ги третирам поравно, но аз бих казала, че затова ми е още по-трудно да ги третирам по равно...защото въпреки всичко , те са различни индивиди
но, с ММ сме на мнение, че те са двете половини на едно цяло- 50:50, 1:1 - в това, което се иска, и в което се дава...
относно родителската грижа, и дали всеки се нарича родител....
на български се използва биологичен родител, термин който обърква,заради тавтологията родител
в латински има 2 думи- баща/майка и progenitoris
Това разграничение помага да се избегне тавтологията и объркването, което понякога възниква термин като „биологичен родител“.
за мен е задължително, да се диференцират двете роли, защото всеки ден виждаме „майки и бащи“
Sephora, майка ти починала ли е? Ако е така, още по- лошо, че баща ти не е изпълнил бащиното си задължение.
Мен не са ме делели никога с брат ми. Винаги е било по равно. Майка ми много е страдала, защото е била нелюбимата дъщеря.
Мен не са ме делели никога с брат ми. Винаги е било по равно. Майка ми много е страдала, защото е била нелюбимата дъщеря.
Да FrauDanna, починала е, почти нямам спомени от нея, бях в детската градина.
Всеки нормален родител си обича децата. Но има и повредени хора или хора поставени пред крайности и опасност за собствената им личност . Те реагират по различен начин.
А това , че ненормални отношения при отглеждането на децата могат да втежнят живота на следващото поколение ... нищо чудно. На родители живеещи в капаните на миналото си не може да се разчита да излезнат от там . Въпроса е дали и доколко следващото поколение ще може да изтълкува знаците, грешките и последствията им, да се дистанцира, да се справи въпреки тях и да не засегне своите деца.
metal.vixen ами Козета на Виктор Юго ? А Хитклиф от Брулени Хълмове или дори грозното патенце или възпроизводството на птицата кукувица. Сега не ми се връща още назад в литературата, но нямаше ли в Древногръцката митология някакъв бесен герой и то защото е бил тормозен от доведени родители?
Значи това поведение си е просто човешки инстинкт, а подобни недопустими за съвремието инстинкти би трябвало цивилизацията да тушира, да облагородява,
Sephora ❤ тези хора са живи нали? Аз не съм специалист или подобно, но както си представям нещата мога да си представя какво би помогнало на мен ако съм в тази ситуация. Ясно е , че миналото не може да се преправи, че хората си съществуват. Но аз бих опитала , когато видя че ми пречи нещо преживяно с тях, бих опитала да си представя че тези хора НЕ съществуват или вече не съществуват и че вече съревнование, обвинение , отчет и пр. нямат значение. Тях ги няма, не могат да ме видят и аз не мога да ги видя . Мислено това. Дали ще даде ефект? Защото според опита ни да се наложим над минала ситуация пречи. Но както казах това съвсем любителски казано. Аз си го представих за себе си например.
А това , че ненормални отношения при отглеждането на децата могат да втежнят живота на следващото поколение ... нищо чудно. На родители живеещи в капаните на миналото си не може да се разчита да излезнат от там . Въпроса е дали и доколко следващото поколение ще може да изтълкува знаците, грешките и последствията им, да се дистанцира, да се справи въпреки тях и да не засегне своите деца.
metal.vixen ами Козета на Виктор Юго ? А Хитклиф от Брулени Хълмове или дори грозното патенце или възпроизводството на птицата кукувица. Сега не ми се връща още назад в литературата, но нямаше ли в Древногръцката митология някакъв бесен герой и то защото е бил тормозен от доведени родители?
Значи това поведение си е просто човешки инстинкт, а подобни недопустими за съвремието инстинкти би трябвало цивилизацията да тушира, да облагородява,
Sephora ❤ тези хора са живи нали? Аз не съм специалист или подобно, но както си представям нещата мога да си представя какво би помогнало на мен ако съм в тази ситуация. Ясно е , че миналото не може да се преправи, че хората си съществуват. Но аз бих опитала , когато видя че ми пречи нещо преживяно с тях, бих опитала да си представя че тези хора НЕ съществуват или вече не съществуват и че вече съревнование, обвинение , отчет и пр. нямат значение. Тях ги няма, не могат да ме видят и аз не мога да ги видя . Мислено това. Дали ще даде ефект? Защото според опита ни да се наложим над минала ситуация пречи. Но както казах това съвсем любителски казано. Аз си го представих за себе си например.
