Всеки родител ли обича детето си - клише или вярно твърдение

бела, влизаме в езотериката, но предложеното от теб , си има техника- казва се разкъсване на родовите връзки, срязване на сребърната нишка

но , за това се изисква доста осъзнаване и мисъл

Това твърдение е същото клише като "внуците са по-мили и обичани от децата ти".

който не е успял да заобича своите деца , не знам с какъв механизъм ще си заобича внуците, освен да са му по-поносими защото не е отговорен пряко за тях и родителите им да не позволяват лошо отношение към тях.

Не всеки обича детето си, даже може и да го мразят.

Кукумицинка, много си права. Много често тормозената жена се превръща в тормозеща майка. Изпитала съм го на собствен гръб и беше ад под небето. В продължение на няколко години, след развода на родителите ми, майка ми се държеше ужасно с мен. И причината беше точно тази - беше жертва на семейно насилие, бяха бедните 90те, когато тя изнемогваше финансово, особено след като баща ми замина да живее на другия край на света и реши, че няма никакви отговорности към децата си и усещането беше за пълна безизходица. Аз тъкмо влизах в пубертета, така че със сигурност съм била голям дразнител, да не говорим колко ми е треперила дали някой няма да ме изнасили и дали няма от глупост да забременея на невръстна възраст. И иронията е, че тези нейни огромни страхове пак се изразяваха към мен с недотам добро отношение. Впоследствие, вече като пораснах отношението ѝ се пооправи, а последните месеци преди да почине бяхме невероятно близки.

И по темата - не, не всеки родител си обича детето. И това невинаги се дължи на злоба на родителя или на психопатия, а много често е резултат от неразрешените травми на родителя. Понякога родителите ни не могат да направят повече. И в повечето случаи няма смисъл да се търси сметка и да се сипят обвинения, а е напълно достатъчно да не повтаряме техните грешки.

Acid_Burn, мога отчасти да разбера майка ти, ако е била с по-прагматична нагласа, точно защото е била една и за добро, и за лошо. Сама казваш, че си била дразнител
Мога да дам обратния пример - загрижени жени, които само мънкат и дуднат "Защо така бе, мамеее", насреща детето си прави каквото знае, а мама вдига кръвно или не може да спи.

Cuckoo, била съм дразнител, колкото и всяко друго дете в тази възраст. И не, ако беше с по-прагматична нагласа нямаше да приеме толкова тежко постъпките на баща ми. Както и да е. Това е минало, аз отдавна съм простила и съм разбрала и ако още помня, то е само за да не повтарям нейните грешки.

не са знаели, не са били научени, не са мислили дори по въпроса- защото са били изправени пред въпроси за оцеляването...
не само е оправдание, а е задължителна причина, за да им простим
нашите родители, повечето от поколението 50-60те , изстрадаха прехода на гърба си, и имаха за родители хора, които са били учени, че дете се целува докато спи, за да не се разглези...

Просто съм се дистанцирала без много обяснения, защото режим "обяснения" води до още по-неприятни за мен ситуации. Бях тази година да видя баба ми, като се прибрах в България и сега съм обвинявана как съм стояла 15 м. само, което естествено не е вярно, с поредица от още мрънкане и манипулации. С времето осъзнаваш, че за всичко си виновен и угодия няма.

 
Има много примери на майки зарязали децата си и бащата поел отговорността достойно и с много отговорност. За мен едно раждане не значи любов и обич на инстиктивно ниво, да звучи логично, правилно, така трябва да бъде, но не винаги. И мен ми звучи абсурдно да оставиш детето си и да не те интересува, но е факт съществува.

Аз считам, че преди любовта е отговорността, детето е отговорност, защо се създават деца от егоизъм.


Така е, но примерно в моя случай, отношението на баща ми към двете му биологични деца е било абсолютно полярно, ако е към двете му деца е същото, ще си кажем такъв е жертва на вярвания, на времето и т.н. Имам същия пример от майка към собствените и биологични деца, да толерираш мързеливото, вечно да го оправдаваш, да замиташ измамите му, да го издържаш, а към другото ти дете да се държиш лошо, да го виждаш, че се бори и това, което прави да е смислено и не само да не помагаш, а и да се държиш лошо и го обиждаш. Няма оправдание за такова поведение. А и проблема е, че ако някога наистина са били такива времената, вярванията, днес живеем в "море" от информацията и възможност да си отвориш мирогледа, но идва другия проблем егоизма, да се изправиш пред детето ти, да го прегърнеш и не да отричаш очевидните факти, а да си признаеш и да кажеш, така беше съжалявам. Каквото и да се е случило, едно изречение може да стопи болката и леда. Някой беше писал в една от темите, че в Библията пише, уважавай родители си, но защо не пише уважавай децата си.

"Има много примери на майки зарязали децата си и бащата поел отговорността достойно и с много отговорност. За мен едно раждане не значи любов и обич на инстиктивно ниво, да звучи логично, правилно, така трябва да бъде, но не винаги. И мен ми звучи абсурдно да оставиш детето си и да не те интересува, но е факт съществува.

Аз считам, че преди любовта е отговорността, детето е отговорност, защо се създават деца от егоизъм."-Най-точният отговор на въпроса.

Вярно твърдение, но с доста изключения за съжаление.

Иначе по повод деленето на децата - не финансовото, а емоционалното. Има и друго - две деца, от една майка и един баща, еднакво възпитавани, но едното супер самостоятелно, няма нужда някой да му виси на главата, за да се подготви за училище. Обаче, в отношенията с хората е по-свито, по-трудно умее да създава приятелства и да преценява хората. Естествено е да има различно отношение и "помощ" в различните сфери, според нуждите на самото дете. На отличника защо да се виси на главата за домашни, само защото на другото е помагано 2 часа за това в този ден? И на второто, което е с един куп приятели и покани за поводи, няма нужда да се водят разговори и опити за помощ в такава насока. Защо го пиша това? Прекалено често чета/чувам за това, че абсолютно всичко трябвало да е по-равно за децата. За мен не е вярно това. И не е и възможно на практика. Пак казвам - не говоря за наследства, финанси и лишаване, но дори за финансите зависи от възрастта. Братовчедите ми са с 10 години разлика. Тя учи тежка и скъпа специалност - много и помогнаха техните. Към онзи момент - защо и за какво следваше да се извади същата сума за малкия? Ей, така за да било честно и справедливо. Когато той порастна, избра друго и не му трябваше такава финансова помощ, работеше си. Пак му удряха рамо, но далеч не толкова. Сега той има дете - постоянно се помага там с всичко, братовчедка ми няма все още. Е, не очаква по 3 часа да ходи майка и в тях, защото толкова е "дала"на брат и, за да помогне с внучето.

Като по-млада и аз имах проблем с тази част от библията. Как се уважават родители, които правят дела, недостойни за уважение?
Обаче сега като майка, смятам, че там е описано принципното положение. Моралния код, основата. Да уважаваш авторитети.  И да, винаги ще има изключения.
Но най-важното е, че и да не се чувстваш обичана от баща си, винаги ще бъдеш обичана от Бог.
Също прошката и приемането, че някой хора толкова си могат. И че вероятно не е лично. Ако се разровиш достатъчно дълбоко, ако обелиш слоевете, ще видиш, че е като лук. Има още и още. И не, хората не сме безгрешни.
Все избираш дълбоки теми, които ми натискат бутоните
Ако питаш майка ми, тя ще ти каже много различна история от моята. И даже куп неща, удобно не ги помни. Но е каквото е. Трябва да бъде пуснато и простено и да се спре предаването на тази травма в рода.

1. Създаването на деца е пряко следствие от секса, който е инстинкт. Може да надграждаме с човешки съображения, но инстинктът си остава на дъното.
2. Хомо сапиенс не създава дете, за да е щастливо то, създава заради своето желание да има дете. Или заради т. 1, или и двете.

За мен не е вярно, че щом две деца са от едни и същи родители и са расли в един и същи дом, то те са били възпитавани еднакво.

Сестра ми е с 2 години по-малка от мен. Аз като по-голяма съм била възпитавана да се грижа за нея, да нося отговорност. А тя от своя страна все беше по-малка и съответно невиновна за нищо. Не мисля, че сме били обичани различно, но съвсем не сме възпитавани еднакво. Не съм усещала да са го правили и нарочно.
Макар, като дете да се ядосвах много, към днешна дата го считам за полезно от гледна точка на изграждане на определени качества.

Историята на живота ми.

Гадно е много. Последно брат ми изнудваше майка ми по много гаден начин и я заплашваше. Тя наричаше това “подсигуряване”. Тя ми се обади по телефона и ме овика, че заради мен го правел, понеже не съм съгласна с неговите предложения за сделка (делим имот). Тоест - или става неговото и всички трябва да сме съгласни, или аз съм виновната, защото той заради мен я изнудва. Не е лош тоя дето изнудва, а тоя дето не се съгласява с изнудването…

Така че днес, вчера, лоша икономическа среда, бедност… не си ли любимото дете, просто не си и толкова.