Всеки родител ли обича детето си - клише или вярно твърдение

  • 7 122
  • 255
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 2 298
да ... като се опред до пари ...
Родителите имат нещо тяхно си и си живеят живота. Децата им нямат право приживе над това нещо. Родителя може да си обезопаси старините с него до последна стотинка. Може да си осигури приятен живот и каквото си иска. Това е негово нещо приживе. - така е, но в такъв случай родителят да бъде така добър да не търси детето си за нищо. Не може като остарееш постоянно децата ти да са ти длъжни да те обгрижват, а ти да не им оставиш нищо (в случай че родителят е имал пари и имоти)
За всичко останало има семейно закондателство. - и точно според семейното законодателство децата получават по-равно, а не както Хечи описва - брат ѝ да се опитва да вземе повече
Да .. големи напрежения за как да си поделим нещо на някой. Това ок, ама като подели друго според разбиранията си е много лош. Парите, да ... парите . Може би отношенията щяха да са по-добри ако не се делеше през цялото време. Дали играчки или дрехи или внимание или наследства . - както многократно се посочи в темата - деленето започва от родителите, а не от децата

Не мога да си представя нашите деца да гледат на нас по този начин - колко ще получа накрая. Ужасна работа. - който както си постели!

# 211
  • Мнения: 11 014
Acid_Burn с всичките ти вметки не съм съгласна.
И това , че децата се дърпат помежду си или с родителя си за пари и че родителя трябва да откупува грижата и вниманието на децата си ... докато им е бил безрезервно длъжен и още как .
Направо нямам думи.
Четете темата. Невероятна е. Значи родителя трябвало, длъжен бил и виновен, ама много виновен и лош ...

# 212
  • София
  • Мнения: 20 829
И това , че децата се дърпат помежду си или с родителя си за пари и че родителя трябва да откупува грижата и вниманието на децата си ... докато им е бил безрезервно длъжен и още как .
Направо нямам думи.
Четете темата. Невероятна е. Значи родителя трябвало, длъжен бил и виновен, ама много виновен и лош ...
И аз щях да напиша нещо в този смисъл. Много лош, но наследството му не е лошо...

# 213
  • Melmak
  • Мнения: 9 722
След като 20 г са ме неглижирали не мисля, че има нещо, с което да съм длъжна. Наистина. Не е въпрос за купуването, защото вие се хващате пак за материалното.

Аз до сега съм си живяла без наследство и съм се оправила. Но тази дупка, която остава от майка ти, която не се интересува от теб, не може лесно да се заличи. Хващате се за наследството, но не се хващате за незнанието на майка ми в кое училище съм учила. Надявам се да знаете къде са гимназиите на децата ви.

# 214
  • Мнения: 2 298
Да, родителите са длъжни на децата си. А техните деца след това са длъжни на собствените си деца. И го казвам като човек, който е израснал без баща и е загубил майка си рано и на когото отдавна никой не му помага с житейските трудности.
И ако не ви се струва несправедлливо родителите цял живот да обрижват само едното дете, но да очакват помощ за гледане на старини от пренебрегнатото, докато всичко остане за любимото дете - аз нямам думи!

Хечи, няма да те разберат. Такова нещо се разбира само от човек, който го е преживял.

# 215
  • Мнения: 9 315
hechicera_ Живяла си без наследство, но сега водиш дела да си го получиш. Значи няма нужда да казваш, че се хващаме за материалното, ти също определено  не си се отказала от него. За мен е по- коректно и бих  казала: не ви искам наследството, оправяйте се и не ме търсете за нищо оттук нататък. Това е моето мнение.

# 216
  • Мнения: 1 781
Наследството много често не е купено от родителите, естествено, че всеки наследник има моралното право да наследи.
Ако родител изпие и изяде наследството на детето си (най-често се случва, когато родителят не е купил нищо сам и е готованко), значи изобщо не се интересува от детето си.

# 217
  • Мнения: 2 298
Откъде накъде Хечи ще се отказва от наследството??? И да не забравяме, че това наследство със сигурност включва и наследеното от баби и дядовци. То много лесно се дават съвети за отказ от наследство, нали на чужд гръб и сто тояги са малко? Цял живот пренебрегвана, цял живот получава огризките, цял живот толерират простотиите на брат ѝ, докато нямат капка милост към нея, пък тя ей така няма да си вземе това, което ѝ се полага по закон.

# 218
  • Мнения: 9 315
Може всичко да изяде и изпие човек докато е жив, в правото си е. Децата му да работят и печелят.

# 219
  • Melmak
  • Мнения: 9 722
Наследството на брат ми е повече, защото му е прехвърлено приживе. Аз имам малки части от тук, оттам. За това се боря. Няма как да гледам родител, който ме в неглижирал целия си живот, а накрая подсигурява другото си дете. Така че за мен нещата са ясни, който не го е изпитал, не може да рилейтне с мен, разбирам го това.

Аз не съм очаквала да наследя каквото и да е, особено на тия години, защото не съм мислела, че ще имаме смърт в семейството. Дойде като гръм от ясно небе.

То недай си боже човек да губи близки хора, и за баба и дядо боли.

Просто наследството е последната капка в чашата. Като съм нелюбимото дете и за мен нямаше нищо (не само материално, а любов и подкрепа), аз как да я дам сега на майка ми? От къде да извадя и да дам чувства и емоции, които самата не съм усетила. Като няма взаимност, това е. Но спирам да пиша в темата, защото казах всичко, което имах да казвам.

# 220
  • Мнения: 2 179
В цивилизация свят нещата се решават приживе  и това не е случайно, оставят каквото искат и на когото искат и ако искат, но е ясно, после няма драми и скандали, въпреки ясното българско законодателство. От починалата ми майка съм в 20 годишна драма с някаква минимална част от наследство заради разни документи и "батаци" натрупани с години, не става въпрос за алчност, уважавам решението на майката на майка ми да не се интересува от мен, но не уважавам  "батака" който ми остави заради някаква минимална част само от сградата, без стойност, но с много стрес. Не съм дала отказ от наследство само заради някакви земеделски земи, които не знам каква стойност имат, ако не е кой знае какво и от това доброволно се отказвам.
И ако родителите на hechicera бяха регламентирани преди смъртта на баща й, днес нямаше да се влачи по съдилища, ама това не го броите какъв стрес е, не става въпрос винаги за материалното.
Мой познат се прибра от чужбина по молба на баща си, да оправя семейни имоти. Е върна се, поболя се, в момента е с тежка диагноза, заради имоти, ама иначе родителите "добро" са направили.
В крайна сметка максимата "не оставяй нито имоти, нито дългове" е най-вярната, на децата се дължи единствено грижа докато порасна, любов и уважение. Всеки да си осигурява имотите и материалната част от живота си.

# 221
  • Мнения: 8 064
Не от всички може да се очаква еднаква реакция към имотите, още повече - някои не са с акъла си, за да ги уредят приживе.

# 222
  • Мнения: 1 781
Може всичко да изяде и изпие човек докато е жив, в правото си е. Децата му да работят и печелят.

Може и да си изоставиш детето в дом, в правото си си!

# 223
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 034
Изобщо не мисля, че някой трябва да се отказва от наследство само заради принципните разбирания на някой друг, освен ако не е решил така сам. Ако има нещо, което се полага по българските закони, се полага и толкова.
Ако наследството идва с тежести и дългове, които го надвишават, може човек да реши иска ли да се откаже от наследство, но иначе защо?
И в чужбина си има действащи закони, когато починалият не е оставил завещание, което се случва често. Разпределя се по определени дялове и законът изобщо не се интересува дали родителите са били задни части при отглеждането на децата - полага се толкова и толкова, точка. Даже нещо по-интересно за мен - ако починалият остави завещание, в което не остави нищо на някое от децата си или половината си, има страни, където те могат да съдят другите наследници за част от наследството. Разбира се, такива дела са мътни и кървави, но защо точно някой трябва да се отказва? За да се избегне това, такива хора оставят някаква дребна сума - примено $100 - на хора, на които не искат да дават дял, и тогава е много по-трудно да се оспорва в съда (основно за САЩ и Англия съм чела такива анекдотални разкази, но вероятно и в България има).

# 224
  • Мнения: 2 298
В България наследниците имат запазена част и тя не може да се завещава на други хора. Общо взето - завещанията нямат много смисъл при средностатистически хора и доходи/наследства.

Общи условия

Активация на акаунт