Всеки родител ли обича детето си - клише или вярно твърдение

  • 7 140
  • 255
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 40 876
Ох, май и друг път си писала за топломерите и се сетих, че и тогава ме издразни майка ти Joy
Пък теб още повече.

Е, време му е било да я напусне. 
А вие близки ли сте или това разделение е създало пропаст между вас?

# 196
  • Melmak
  • Мнения: 9 749
Докато беше жив баща ми бяхме в поносими отношения. Аз откак се изнесох на 20 годишна възраст не съм се прибирала за по-дълго от 2 часа у нашите да пия едно кафе и то два пъти годишно.

С брат ми се чувахме докато беше живо кучето, аз реално за кучето ходех да си го виждам него. Като почина преди 6 години тотално спрях да си ходя. Това означава и на празници, на Коледа не съм ходила, въобще на нищо.

И брат ми не ме долюбваше, ама някак по-невидимо. Като почина баща ни преди вече почти 3 години си показа рогата. Скарахме се за наследство и започна да ме заплашва. За това писах за заплахите в началото на темата. След тоя случай заведох дело за делба, понеже видях, че няма да се разберем с човек, който изнудва и заплашва. И сега не си говорим изобщо, само с адвокат. Прави цигании, постоянно спъва нещата, държи се зле, заплашваше ме през майка ми. Ходи говори навсякъде каква съм. На една маса не сядаме. Леля ни кани на рожден ден - идва само единия.

# 197
  • Мнения: 40 876
Ужас.
За всичко това е виновна майка ти.
Тя е посяла отношението което е имала към теб, го е предала на него. Просто е.
Тя му е внушила и възпитала, че ти си нищо, той е всичко и той като нея те смята за едно нищо.
От брат заплахи за нещо, което ти се полага, ужас.
Но не съм учудена.

Как така през майка ти те заплашва?
Защо го позволяваш?
Заслужава пълно и тотално пренебрежение. Заслужава да я блокираш от всякъде.
Ако нещо се случи и влезе в болница - има син да я гледа.
Ако е за поп - все ще ти се обади роднина.
Аз така направих с някои роднини.

# 198
  • Melmak
  • Мнения: 9 749
Аз него съм го блокирала още преди заплахите. Държеше се безобразно, лъжеше, мамеше, открадна неща, които бяха мои. И го блокирах. Казах на майка ми, че не искам да имам нищо общо с него. Той видя, че с мен няма да стане и ходеше при нея и говореше как ще ме съсипе, как ще ме остави на улицата, дойде с договори с разни малцинствени как щял да ги доведе в общия апартамент, който делим. И майка ми каза, че аз съм виновна, защото аз не съм съгласна с него. Ако съм съгласна, нямало да идва така да прави. Той се подсигурявал, той не заплашвал.

Естествено с това как да ида в прокуратурата? Тя отрича и казва, че не е заплаха. Не мога да я накарам да свидетелства. А реално аз там не съм била. И така си остана, заведох дело за делба и се влачим на съд.

Напълно си права, че отношението му е огледало на нейното.
Скрит текст:
Още помня случай, в който той ме помоли да отида да разходя кучето. Като цяло нашите и той се грижеха мн добре за животинката, но ако инцидентно нямаше кой да го разходи, са ме молели, въпреки че не живеех с тях. Не съм отказвала никога, защото за кучето ми няма как да откажа. Но един път нямаше наистина възможност да отида. Просто беше невъзможно, работех на 12 часови смени на другия край на града, без кола. Тогава отказах. Леле.. чак майка ми звъня да ми обяснява колко е обиден брат ми от моя отказ. А колко пъти съм ходила? Това няма значение! Обаче като не съм отишла един-единствен път вече съм лошата. Общо взето с времето разбрах, че той ако има как да ме изгърби, ще го направи, за да е добре. Заби ми нож в гърба няколко пъти, просто сега чакам делата да се разрешат и вече документално също да не сме съсобственици.
Да, сигурно си права, че заслужава блокиране. Не съм го направила, но и не общуваме. Сега не ме моли вече за тъпотии и така. Няма как да не ми е болно за всичкото това. Създала е франкенщайн, който е големия тарикат да заплашва сестра си през майка си… просто е жалко. Но тя не го вижда така. Тази история можеше да е много по-грозна ако и аз реагирах като него. Ако на заплахата бях отвърнала с някой друг метод. Дори вече близки и приятели са ме питали как издържам и как не съм направила нещо да отвърна на това. Ми какво да направя.. после на моята сметка да се пише, че съм направила нещо лошо… да си живее там жалкия животец и да не ме занимава. И майка ми също, просто като не ме занимава съм най-спокойна.

# 199
  • Мнения: 2 298
Хечи, дано скоро да приключи тази делба и да можеш наистина да скъсаш всякакви отношения с тях. Наистина ми е тъжно като те чета. ❤️

# 200
  • Мнения: 40 876
Ужас.
Завинаги стой далеч от тях.
Дано ти приключи делбата и да скъсаш с тези хора завинаги.

# 201
  • Melmak
  • Мнения: 9 749
Благодаря и на двете ви! Дай боже всичко скоро да е приключило! ❤

# 202
  • Мнения: 504
Мили Боже хора,само като чета такива семейни драми направо настръхвам и не мога да повярвам как е възможно -истински родители (не приемни)  със свои собствени деца (не осиновени) да има такова разделение и подобно отношение,вместо родителите да подкрепят децата си,а не да ги разделят и настройват едно срещу друго,вместо обич,подкрепа и разбиране,да се всява омраза,това е недопустимо.Но може да греша и с риск да бъда нападната ще попитам не можете ли да се примирите,да се сдобрите,един на друг да си простите?Въпреки отношението на някой от родителите,дори и да е грешил и не е осъзнал грешките си,идва време когато остарее сам ще осъзнае какво е пречинил на децата си,а от своя страна децата би трябвало да им простят преди да е станало вече късно и да помислят че след като си отидат от този свят ще ги гризе съвеста че не са направили нужното за да живеят като едно задружно и сплотено семейство.Всеки в живота греши,няма безгрешни хора,грешките са поправими ако има желание и от двете страни.

   

# 203
  • Мнения: 40 876
Аз почвам да си мисля, че семейства където има емоционално интелигентни родители, отглеждащи деца в здравословна и любяща среда са малко.
Дано да греша.

# 204
  • Мнения: 9 315
Грешиш. Не познавам нито едно такова семейство.

# 205
  • Мнения: 6 959
Аз съм израснала в такова семейство.

# 206
  • Мнения: 504
Аз също съм израстнала в такова семейство и съм се стремяла и аз да създам и да подържам същите отношения и средата в която съм израстнала с любов,грижи,внимание и сплотеност.И аз и сестра ми сме благодарни на родителите си за всичко онова,което сме получили и са ни научили.Рано загубихме родителите си и много ни липсват.Всяка от нас вече си има семейство,но с нея сме си много близки и подържаме отлични отношения.

# 207
  • Мнения: 40 876
Грешиш. Не познавам нито едно такова семейство.
Тоест познаваш половината семейства в Бг?
Или по света? Stuck Out Tongue Winking Eye

# 208
  • Мнения: 2 179
Тежки отношения ясно, но се чудя родителите, защо приживе не оформят документално всичко, поне и този проблем после да не съществува. Това отново е масово и типично поведение.

# 209
  • Мнения: 11 021
да ... като се опред до пари ...
Родителите имат нещо тяхно си и си живеят живота. Децата им нямат право приживе над това нещо. Родителя може да си обезопаси старините с него до последна стотинка. Може да си осигури приятен живот и каквото си иска. Това е негово нещо приживе.
За всичко останало има семейно закондателство.
Да .. големи напрежения за как да си поделим нещо на някой. Това ок, ама като подели друго според разбиранията си е много лош. Парите, да ... парите . Може би отношенията щяха да са по-добри ако не се делеше през цялото време. Дали играчки или дрехи или внимание или наследства .

Не мога да си представя нашите деца да гледат на нас по този начин - колко ще получа накрая. Ужасна работа.

Общи условия

Активация на акаунт