Всеки родител ли обича детето си - клише или вярно твърдение

CvEtEmOe, ето - случила си пък на баби и дядовци Все нещо положително има Може би за майка ти развода е било някакво ужасно тежко събитие, което я е съборило. Никой не знае. След развод шанса да изпаднеш в блатото на самосъжалението и да не излезеш оттам, си е съвсем реален. Просто който не е минал през това си казва - ами то много хора се развеждат, пък нищо им няма... А всички сме просто различни. Вземи си поуките, приеми, че и на нея не й е било леко може би...? Ти всъщност си имала подкрепа, маакр и от други роднини, от баща си колкото е могъл. Гледай вече по-леко на всичко...

Тук все пак историите са разказани от едната страна. Ако дойде и другата, може да се получи интересно...
Както в разказа за дъщерята на рускинята, спомената по-назад.
Ето, за мен е странно да честитиш във ФБ 15 септември  на детеНЦЕ на 17, но може би така се валидират чувства, децата ми да има какво да разказват на психоаналитик.

Ключовото тук е ще дам всичко от себе си и ако не можеш да осигуриш същото, като на другите поради възрастта ти, болест, доход не мисля, че децата ще се сърдя, няма за какво, ти си дала и продължаваш да даваш всичко от себе си според възрастта си.

Тук говорим за драстична разлика в отношението към децата, до крайност на едното всичко, на другото нищо.

CvEtEmOe когато порасне някой по този начин последствията са за цял живот и няма как да не остави последствия, бориш се, боли много и въобще не става въпрос да си някаква жертва и да се оправдаваш дали се събуждам или не с тази мисъл. Това е за цял живот, а последствията жестоки.  Аз толкова рядко говоря в реалния живот за преживяното от мен, дори наскоро разказах нещо на съпругът ми и той остана изненадан, защо до сега не съм му го разказала.  Аз когато говорех с психоложката за живота ми, я помолих да говоря само с факти, без моите чувства е емоции, тя ми каза, че никога не съм имала очи в който да се огледам, защото съм била едно зарязано дете без грижа, внимание. Примерно тяхното дете беше постоянно  по някакви мероприятия свързани с изяви  сцена и всички под строй на поредното представяне, аз бях в публиката, около мен щастливи пляскат, аз се чувствах абсолютно излишна. То бяха дрехи, прически, подаръци към ръководителите, всичко с цел  да е най-най извисено. Видя ли сцена и до ден днешен го свързвам с онова изживяване от детството, в което тяхното дете се чудеха на какво да го водят и по възможност да има показност и изяви,  аз нямах никаква помощ, подкрепа, та камоли уроци, курсове, нищо. Та аз дори подарък за рожден ден не получавах. Дали това се забравя и как ми се е отразило днес, как се чувствам, като видя сцена, естествено онзи болезнен спомен изплува.  Аз има четири дипломирания, естествено никой не дойде от моето семейство, аз отидох само на първото, пълно с родители, прегръщат децата си, на останалите просто не отидох, взимах дипломите от канцеларията.  
Иначе другата страна в открит разговор, който аз много пъти инициирах, шикалкави, дава абсурдни доводи в стил, други били времената, само, че аз веднага давам реален контра аргумент, че действието се развива по едно и също време, аз нямам уроци, моля се за подкрепа, нямам кандидатстване след 7 ми клас, все едно нищо, продължим 8 ми клас в кварталното  училище, ходя с едни и същи дрехи, и в същото време тяхното дете още не ходещо на училище беше ежедневно по курсове, хор, езици, музикални занимания, мероприятия,  и тогава следва ъъъъ хайде да прекратим този разговор. Баба ми също, питала съм я е добре де, едното всеки ден го водиш някъде, постоянно се говори кой, кога ще води на репетиция, тренировка, а аз нищо....и тя седя гледаме и ми казва ама, те така искаха да го водя, баща ти е виновен. А тя вина нямаше, че ме вижда, как плача всеки ден и ми се кара, че ходя с едни и същи и дрехи, вместо най-малкото да ми купи. И тя се "фръцна" и взе да го играе жертва как си е дала живота за другите и днес какво било и се започна "бягането" от темата и фактите.

Sephora, това е ужасно! А като прочетох как тези хора отказват да поемат отговорност, щях да се взривя от гняв. И съжалявам, че ще го кажа, но за мен най-виновна е баба ти. Защото е виждала различното отношение и не само не се е намесила, ами и ти се е карала, че ходиш с едни и също дрехи. Няма оправдание за такова поведение. Ако си прекратила контакт с тези хора - напълно бих те разбрала.

Бабата е баба и в случая не е родител. Тя е изпълнявала повелите на сина си, като 95% от българските майки.

Sephora, много гадно. Добре, че ти е зад гърба всичко!

Не, тя като баба е имала моралното задължение поне да се намеси. И да купи дрехи на внучето, което ходи с едни и същи. Или поне да компенсира с добро отношение към Sephora. Тя обаче не просто не е направила нищо, ами и сега се изкарва жертва. Поведението ѝ е отвратително!

Ела в темата за свекървите, ако не си писала, да видиш как се гледа на такива солови изпълнения.

Cuckoo, аз СЪМ в темата за свекървите. Само че казусът със Sephora не е обичайното свекървенско месене "ще гледаш внуците ми, както аз съм си гледала децата", а заемане на морална позиция и защита на едно от внучетата. В нормална държава, такова поведение се възприема като насилие над детето и става повод за сигнал към социалните. Тук, обаче, децата масово се възприемат като собственост на родителите и никой няма право да се меси, дори и когато се злоупотребява. И дори и бабата да не е могла да направи нищо - могла е поне да се извини, когато Sephora е повдигнала темата. Да каже "извинявай, не можах да те защитя, не компенсирах лошото отношение към теб", а тя вместо това увърта и се изкарва жертва.
И още - с натякванията, че внучето носи едни и същи дрехи, бабата е била насилник.

В случая на майката на сефора е най-лошото, починала е. Няма баба, която да е лошата свекърва, развела сина си.

Със сигурност бабата е имала какво да направи, поне малко да облекчи сефора, ама толкова й бил капацитетът. И аз това си казвам за майка ми, толкова си може.

На мен ми е гадно като чета цветемое и сефора. Даже и да намирам общи неща с тях, ми е гадно, че други са страдали така. Понеже пак казвам, токсичните хора ще ги махнеш от живота си, ще се изучиш и ще се оправиш. Обаче празнотата как се запълва, още не знам.

Така прекратих всякакъв контакт с баща ми, който живее на другия край на света и не съм го виждала от дете, защото не издържах на неговата токсичност. И да, празнотата я има и е огромна. Реално нямам нужда от него, но отвътре ме яде, че собственият ми баща очевидно не е искал да се грижи за мен.

hechicera_Напълно съм съгласна. Интересното е, че ние опитваме да ги разберем и оправдаем, но те дори не се замислят, това което ни причиняват. Игнора е лесен, но е много трудно да простиш и да се отървеш от токсичността завинаги...

Всеки възрастен, който е бил в досег и е забелязал, има морален дълг да опита да помогне. Даже да е само с мила дума или пет минути изслушване, не е непременно с намеса в това, как родителите отглеждат детето си. А щом е бабата и явно е била напълно в течение, е срамота, че не е направила нищо. Едната ми баба, лека ѝ пръст, третираше различно двамата си сина и семействата им, едните бяха предпочитани, другите не толкова, но и тя никога не би допуснала тотално неглижиране на по-непредпочитаните дете или внуци, абсурд. Явно травмата през поколенията върви много по-назад от родителите в случая, обсъждан горе.

bella-ciao, много удобно извърташ нещата. Sephora не е носила запазени дрехи от чужбина, Sephora е имала ЕДИН ЧИФТ ДРЕХИ. Настина ли не го проумяваш? Sephora е била системно неглижирана, за сметка на брат ѝ, дипломиранията са дадени като пример. Последният ти коментар е типичен пример cherry picking.
Колкото до това каква е целта на темата - това няма никакво значение, това е публичен форум, всеки може да пуска теми и всеки може да пише. Включително и ти.

Въпросът е различен, бела, да си беден не е срамно. Особено по-назад поколенията е имало и доста бедност. Но очевидно сефора е неглижирана за сметка на братята си. Тоест не е “бедни сме и нямаме”, а за едното има, за другото - не. То и в моя случай е така, но без мащехата, а с родната ми майка. Просто за единия се намира винаги и постоянно, за другия не. Имали сме периоди, когато нашите бяха с добри възможности, после обедняха.

Неглижирането далеч не е само в парите, в покупките. Това е измеримата част, на единия са му платили образование, кола (като колата е повече глезотия в случая), за другия не е имало елементарни неща, минимални джобни, които не стигат за обяд в училище, без кино, рождени дни на приятелки и подобни далеч по-дребни разходи.

Неглижирането е в това да не се интересуват, да омаловажават успехите. Преди две години разбрах, че майка ми не знае къде ми е гимназията. Един човек искаше да й чукне среща там, той там живее, до училището ми, което е в центъра. И тя си призна, че не знае къде се намира. Не искала да ходи там, отказа срещата. Не можела да се сети къде е. Ама как ще се сети, като не е ходила? От София сме, не е като да не познава града.

ама ти и й говориш,...общуваш с нея...респект!- аз не съм толкова извисена, след подобно отношение, и още повече, вече независима, бих я зачеркнала от живота си