Както Ази каза, бракът е просто договор.
Не виждам с какво би ми се променило ежедневието, бита и отношенията отпреди брака, вече живеещи заедно, свикнали си together, приемайки, че се сключва след години връзка, не "романтично на 4-я месец", което е абсурд.
Техен проблем е да са "подтиснати и уморени", както си го направиш е.
Ако с жената сте добър екип, разбирате се, пътят към дългосрочното щастие е отворен.
Прочетох на Post за Пеп Гуардила развода.
Законодаделството е различно, не съм го чел, не мога да коментирам, ама какво излиза?
50% от всичко отива при жената, в смисъл тя иска, претендира, а вече какъв е "приносът", не знам, не знам тя в какво финансово положение е, но надали е гола и боса, въпреки това се претендира за "права".
Не знам, аз съм твърдо против да се искат материални активи на другия, изкарани лично от него посредством законна дейност, само и единствено защото сте били в брак. Били сте, защото сте се обичали (по презумпция), а не за да се докопвате до нещо си. Ако се приеме, че в BG СИО-то донякъде е справедливо, т.е. всичко по време на брака се дели и е на двамата (може би без лични банкови сметки и др. неща), но просто "да вземе половината", ми идва в повече.
Бракът става все по безсмислен.
Аз, ако обичам една жена и искам да е осигурена, не ми трябва брак, за да го направя това.
Спрямо какво има, няма, се преценява, удрям рамо и "пито-платено", особено ако има дете в картинката, от мен, разбира се.
Но всичко зависи от отношенията, памукът не работи.
Ако е кофти с една дума, прави глупости, държи се надменно, гадно и мръсно, няма да стане.
Мисленето ми е малко, като на Горджъс - тя прави от мъжете милионери, аз от жените независими, силни и можещи.

А тези, които са, вече картинката седи по доста по-различен начин.

Кари, сещам се за няколко неща:
1. При излизане в чужбина, подписите, разправиите.
2. Болници, лечения, да не дава Господ.
Човек, ако иска детето му да е осигурено, не му трябва брак.
Това е формалност.
Има и куп други неща, разсъждавам си.

