Любими вещи

  • 3 710
  • 68
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 7 443
Да, имам си любима форма на вилицата, трябва да е с фини дълги зъбчета.
И не мога да пропусна изключителната възможност - кога друг път ще имам повод да си я покажа Joy


Вилицата от първия пост и за мен е грозна. Но изобщо няма да ми попречи да си изям с удоволствие храната. Формата на вилицата ми храни очите и чувството за естетика, когато ям ми е важен само вкусът на храната.

Замислих се, имам си любими вещи всякакъв вид, но май няма нито една, чиято липса би ми попречила да функционирам нормално. В период на преместване съм пила кафе от празно бурканче вместо от чаша, не ми беше по-малко вкусно. А любимите чаши, понеже се ползват най-често, се чупят първи. Гледам да не се привързвам много Blush

# 16
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 682
Бу, няма да кажа на Минка и Цура. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 17
  • Мнения: 9 415
Дори не ми е минавало на ум да крада прибори и чаши от където и да е. И как добре формулирано: всеки си прибира нещо. Който краде е крадец/ крадла. И съм съвсем спокойна.

# 18
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 331
Бу, няма да кажа на Минка и Цура. Stuck Out Tongue Winking Eye
А, като спомена котките... и те имат предпочитания. И двете се борят да ядат от купичката на другата, когато я няма. Двете купички са повдигнати от земята, едната е вълниста, другата не. Дебелата котка, която трябва да яде от вълниста купичка, ми е ясна защо се бори за купичка без препятствия, но и другата има предпочитания и се вре на купичката с препятствия.

# 19
  • Мнения: 579
Не робувам на вещи и написаното не само ми е странно, но и плашещо...
Има неща, които вършат по-добра работа от други със същото предназначение, обаче не ми е толкова важно да използвам точно определени или да драматизирам ако не намеря същите. Не съм и забелязала храната да има различен вкус с различни прибори. Дори ми се струва невъзможно.

# 20
  • Мнения: 13 636
Едно ме направи впечатление: че крадеш. И си го пишеш така най- спокойно. Иначе всеки може да си има странности.

Леле.. кражба.. моралната полиция ли е? В едно заведение на ден сигурно чупят по 10-на чаши. Мога да ви кажа, че им е все тая, че някой си е прибрал една в чантата. Всеки си е прибирал по някоя чашка/шотче от заведение особено в тийнейджърските години след дискотека Simple Smile Може малко по-спокойно.

Хм, като ученичка и студентка си изкарвах пари, работейки по заведения като сервитьорка. Всяка счупена чаша се плаща от персонала - всяка открадната се брои за счупена и пак ние сме я плащали. Изчезнали вилици и лъжици се броят за изхвърлени от персонала по погрешка и се удържат от надниците.
През целият си такъв трудов стаж съм счупила не повече от 2 чаши, а съм платила десетки. Опасявам се, че ще ме баннат за нецензурно поведение ако ви кажа какво мисля за побърканите крадящи посуда от заведения!

# 21
  • Мнения: 13 609
Нямам любими вещи, но да, от няколко вида вилици у дома, обикновено избирам един вид, с който ми е най-удобно да се храня.

За кражба в заведение не ми е минавало и през ум. Със сигурност, липсата ще я възстанови персоналът, ако е ваше дете, току що започнало работа, как ще се почувствате? Защото моето на първата си работа беше ежедневно навиквано, че не реже правилно и хаби доматите, какво ли би станало при липсващи прибори.

Единствено не мога да пия вино в чаша без столче, но аз много не обичам вино, рядко употребявам.

# 22
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 331
Ако ще помогне, едната крадена вилица е от студентски стол, другата - от ресторант тип стол, обслужващ комплекс на морето. Идвете са се случили отдавна, нямам как да ги върна на несъществуващи вече места и се съмнявам на тоя тип места персонала да плаща - счупени чаши определено се плащаха от клиентите на второто място. Имам и чаша, отмъкната от заведение е студентски град, която на другия ден ходихме да върнем, като мина пияната глава. Впрочем знае се, че навън заведения и магазини имат застраховка за брак, включително за счупени неща. Малко ми се смяха в един магазин навън, като питах да си платя счупен буркан, който бутнах от рафта. Не затова е темата, все пак, но може би ще помогне да пуснете отделна за такива неща? Явно има какво да се каже по въпроса.

Последна редакция: нд, 19 яну 2025, 20:30 от Бу

# 23
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 429
Това малко на патология ми бие.

Имам любими вещи, но мога и без тях. Любимите ми вещи ми радват окото или на пипане ми харесват.
Примерно реших да започна да си купувам луксозна козметика и да спра с тази от аптеката, ми самите кутии на луксозните марки имат едни готини четчици, едни емблемки, имат огледалце - ми кефят ме.
Като си отворя сенките и си сложа все едно съм в Париж, целия ден ми е 2 идеи по - готин.

Последна редакция: пн, 20 яну 2025, 06:14 от PriMadonna

# 24
  • Мнения: X
Аз не харесвам прекалено големи лъжици и вилици с огромни зъбци. А на два пъти точно такива комплекти ни подаряват и то все роднини, които ако забележат, че не се храним с тях, ще се засегнат. Много ме е яд. Имам си любими чаши за кафе, не само една, но две-три, които си ползвам само аз -  харесвам определен вид - не прекалено големи, не твърде малки, не от тънките и високите, а по...тумбести. От тях ми е по-вкусно, по-добре усещам аромата кафето и си се чувствам уютно с тях. И чашата не обичам да е черна или кафява - трябва да има контраст. Стъклените също не са мой тип, освен едни много мънички за мноого късо еспресо. И да, не ми е все едно от какво ям и пия.

# 25
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 331
За чашите да не почвам. Това е непрестанна сага от последните 20+ години. За водни и вино, което рядко пия, не ми е особено високо изискването, да нямат чупки по възможност, и да ми лягат в ръката удобно, големите чаши по-трудно държа, защото дланта ми не е голяма. Но чашите са кафе са по-сложни. Имала съм различни, но винаги се връщам към чашите от детството ми, по-възрастните може да ги помнят, бели чаши с шарка, от нутела. Някой ни беше подарил няколко навремето и всички ги харесваме. Майка си мери с тях ориз и пр., като готви. Издирих си собствени бройки (даже с помощта на форума!) и си пия кафето в тях вече много години. Само пусто, чупят се понякога, а страшно трудно се намират вече, те са вероятно на 35+ години модел. Последно от Канада поръчах Правилните Чаши на цена "важното е да сме живи и здрави!" и ми носят удоволствие, като си пия кафето с тях.
Мъжът ми пък приватизира малката порцеланова чаша, която бях взела за детето, не е малка традиционна чаша за кафе, а просто умален размер на голяма чаша за чай. Търси си я и ако може, все в нея си го пие.

# 26
  • Мнения: 25 107
Е как, кафето не може (или поне не бива) в каква да е чаша, трябва да е "правилната" Grinning
Сутрешното ми кафе си е ритуал, време за мен, на което искам да се насладя преди да си започна деня. Различна чаша от предпочитаната не е способна да ми го развали това, разбира се. Но пък това че чашката ми е точно каквато я харесвам и искам прави цялото преживяване още по-хубаво.
Като гледам майка ми и сестра ми, те също си имат определена любима чаша за кафе всяка у тях и си пият все в нея. Моите не са една само, нито пък са толкова еднакви но им се радвам много.

# 27
  • Мнения: 8 444
ОКР си е, без съмнение!
имам само едно ОКР- не обичам различна посуда, прибори, чаши на масата
/заради майка ми, която пазеше  най-хубавите „за гости“, а ежедневно се ползваха разни, каквито дойде...
не пазя нищо, за никого /
имаме достатъчно комплекти, та като слагат масата ,децата обикновено, само питат кой да ползват
имам и сезонни комплекти - за Коледа, за Великден, които вадя доста рано Satisfied
обичам да си пия кафето в красива чаша, макар да е възкъсо, искам да му се насладя

# 28
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 331
Не пазя нищо и аз. Доста остарели в шкафа вещи, сервизи и "за гости" неща видях остарели по хорските къщи през годините. Имам роднини, които все ползваха силно овехтели неща, защото "още стават" (много са ни различни критериите кое "става", за мен нещо с видими кръпки и дупки не стават, но всеки си знае), а новите седяха накатени в гардероба, с десетилетия. Не вярвам в разсипията, но и в излишно спестяване, граничещо с вехтошарство, когато не е предизвикано от нужда или болест, също не вярвам, не ми носи радост такъв живот.

# 29
  • Мнения: 9 936
Имам си лични чаши и лични възглавници, които само аз си ползвам.

Иначе любими са ми всички картини, които съм нарисувала и изобщо всичко, което лично аз съм сътворила или пък някой от семейството ми.

НО все пак се опитвам да си напомням, че това са само вещи и не би трябвало да се привързвам към тях.

Общи условия

Активация на акаунт