Любими вещи

  • 3 715
  • 68
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 330
Едно от най-милите неща, които е правил ММ на младини за мен е да открадне чаша и чинийка за кафе от едно заведение. Сервираха ми капучино в черна чаша с чинийка, направо се влюбих в тях. Когато се прибрахме, ММ ги извади изпод блузата. Крадец абсолютен! Това малко след прехода, когато по магазините нямаше почти нищо хубаво. Това не го оправдава, разбира се. Както и аз не върнах краденото на заведението, а си го запазих и дълги години се кефех на тази черна чаша.
За протокола, имам пинсета за вежди от над 30 години, плоска. Мога да я снимам. Ако я загубя, ще умра, честно. Пазя я като зеницата на очите си. Досега не съм видяла в магазин такава изцяло плоска и тънка пинсета.

# 31
  • Мнения: 1 381
Мога да ям с всичко и навсякъде, дори с прибори за еднократна употреба от пластмаса, дърво или странният материал, от който ги правят напоследък Smile Яла съм и с пръсти. Бола съм с ножче, с пръчица, и с какво ли още не Smile Яла съм с лъжица неща, които се ядат с вилица, с две думи - престъпленията ми към етикета за хранене са безкрайни.
Никога не съм се замисляла как ми пасват лъжицата или вилицата в устата, и какво усещане ми носят.

Не се привързвам към вещи, ползвам ги - докато са здрави и в добър външен вид. След това ги подменям, без сантимент. Като бяха малки децата имаше едни чаши с различни самолетчета от Била. Имахме 12 по едно време, в момента е само една. Харесваха ми, защото бяха шаренки и носеха настроение. Тази една сега ми напомня за онези години, и ми носи някаква приятна носталгия. Но дотам. Като се счупи, ще го преживея.

Темата ще я следя обаче, с изследователска цел Smile

# 32
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 528
Като каза за тези чаши от Била ние имахме с героите от Замръзналото кралство.И не щеш ли синчето(голямото) счупи едната и голям рев падна.Бил е на 8 години може би.Дълго време я търсих,но тъй и не намерих.Преди 2 години спахме в един частен апартамент в София и въпросната чаша я имаше там.И до днес съжалявам,че не оставих някакви пари и не я взех.Ама ми е против принципите да вземам чужди неща(веднъж само се случи преди 3 години на морето си взех 2 хавлии от хотела, защото моите паднаха в един балкон,казах поне 30 пъти на персонала и все ми обещаваха да ги вземат и да ми ги върнат ,но накрая там си останаха и аз си прибрах две от хотелските, които даже не бяха по-хубави).

# 33
  • Glasgow
  • Мнения: 9 260
Елислава, да не съжаляваш за чашата, резервирай апартамента пак 😅аз съм в една група за верига пъбове в UK, пишем си щуротии там, споделяме трикове или си снимаме манджите. Преди Коледа бях в библиотека да търся определена книга и попадам на книга за въпросната верига пъбове и техните килими- те са специфични за всеки обект. Снимам я и я поствам в групата, оказа се, че няколко човека я имат и е вече колекционерска. Една потребителка ми пише- исках да взема за Коледа за майка ми, но са много скъпи. Пуска линк в eBay - 400£🤦🏻‍♀️😅 и после- аз ако бях на теб бих си я спуснала в чантата 😅

# 34
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 203
Не робувам на вещи.Имам любими места за разходка,любими хора,но вещи-не.

За приборите-и аз не обичам онези големи вилици с огромни зъбци..
Не пазя красиви сервизи специално за гости,Използвам всичко ,което имам.Обичам чиниите,чашите и приборите на масата ми да са еднакви.Никога няма да сложа каквото ми падне.
Да,един от сервизите ми харесва повече отколкото другите.

Да,имам си предпочитана възглавница,защото вратът ми е слабо място,имам шипове .

Чаши за кафе-имам такива,които са ми подарък от любим човек и ще ми е жал,ако ги счупя.

Дрехи ,козметика,аксесоари,бижута-имам любими марки.

# 35
  • Мнения: 2 179
Аз си задодох въпроса ако утре стане нещо непредвидено, какво ще ми липсва от вещите, ами да ви кажа честно нищо, просто вещи, купуваш си нови и това е. Привързване към вещи нямам, наблюдавам го като някой си продава колата примерно, някаква носталгия, не ми пука. За прибори, всички да са еднакви, друго няма значение.

# 36
  • Мнения: 8 450
Аз си задодох въпроса ако утре стане нещо непредвидено, какво ще ми липсва от вещите, ами да ви кажа честно нищо, просто вещи, купуваш си нови и това е. Привързване към вещи нямам, наблюдавам го като някой си продава колата примерно, някаква носталгия, не ми пука. За прибори, всички да са еднакви, друго няма значение.
Вещите едно на ръка- имотите!- те са проблем за по-възрастните
За себе си, винаги съм знаела, че не ми пука, но се бях притеснила за ММ, когато започна да се вманиачава, покрай къщата Rolling Eyes
добре че, после му се натресе още една за ремонт, после още един апартамент, та вече не е толкова „залепен“ за идеята „ моят дом, моята крепост“

# 37
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 528
От всички вещи, които имам,в случай на абсолютно тотална загуба, най-много ще ми липсват снимките.Има такива, които не са на цифров носител, въпреки че и държането им на такъв не е гаранция за нищо.А аз обичам да си вадя снимки на хартия и често разглеждам албуми заедно с децата...

# 38
  • Мнения: 13 610
Елислава, не съм сигурна, но мисля че ги имам всичките от Замръзналото кралство, само че са в "зазимената" част на селската ни къща. Като се затопли, ще снимам и ако е налична чашата, ще ти я подаря. Към тях сантимент няма детето. Има сантимент към "самолетчетата" от БИЛЛА, не помня колко годишен беше, като ги събирах. През пролетта в тях сервирах безалкохолно на приятелите му на изпращането на бала.

Имам от Русия(тогава Съветски съюз) вилички и лъжички за десерти, като с тях ми е най-приятно храненето, а и до днес са лъскави, красиви. Но в някои случаи мога и други да ползвам, не ми е проблем.

# 39
  • Мнения: 25 110
От моя опит - това което си мисли човек и това което се оказва ако се случи така че да остане без почти нищо от вещите си... не е винаги едно и също. Имала съм случаи супер много да ми липсва нещо което съм използвала в ежедневието си, направо да ми се развали настроението. Е, то в моя случай не е само едно нещо де, ами почти до нула и съответно почти всичко което съм имала и с години съм си използвала неща, открити след много проби кое е "моето" просто ги нямам вече. Независимо дали е любима чаша, любима дреха или друг предмет от предишния ми дом. Носили са ми комфорт през годините, което явно в определен момент ми е залипсвало и съответно ми липсва предметът.
Жива и здрава съм си и без тях, разбира се, нищо кой знае какво не е станало като ги нямам вече... уж. Но не е най-приятното нещо. И естествено че всеки би го избегнал това усещане, ако може.

# 40
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 341
В случай на катаклизъм - да, има неща, за които ще ми е мъчно, но нямам нищо, което да ми е непрежалимо. Поради няколко по-сериозни местения през годините и така имам изгубени важни неща, преживява се.
А други неща, които обичам, даже не знам дали не съм метнала в някой пристъп на разчистване и да не помня. Миналото лято обърнах къщата да си търся една пола отпреди 27 години, която влача от студентка и бях сигурна, че пазя, ами не излезе. Вероятно съм я разчистила, но живи и здрави. Вещи бол, даже специалните по някакъв начин в лично отношение, за които пуснах темата, са просто неща, хората са важни. Чаши намерих, нова пола си купих, само хората не можем да върнем (но да не се отплесвам)

# 41
  • Мнения: 25 110
То и при мен не беше катаклизъм, ако и последствията да бяха почти като от такъв Grinning
Но от цяло жилище да можеш да запазиш буквално 2-3 куфара с неща с които да продължиш напред, там е ясно че най-любимите повечето не са най-практичните за запазване а просто неща които са ми били приятни да използвам точно тях. Ами, липсват си ми някои и до сега, а минаха години... Все неща които няма как да заменя със същите, това дето подлежи на намиране отново изобщо не се брои.
От любима чаша, любима халба, любима лампа, любима дреха която много обичах да нося и съм носила дълги години, всякакви такива. Всяко едно от тях би ми донесло много комфорт, както е правило и през годините. Това е което ми липсва, а не че не мога да си пия кафето и от еднократна чаша ако няма друга.

# 42
  • Me? I'm a raging sea trapped inside of a raindrop.
  • Мнения: 21 571
Не се привързвам към вещи, единственото изключение е киндълът ми, не мога без него. И понеже е нехарактерно за мен, вкъщи ми се смеят много, защото си го пазя - не давам да го размятат насам-натам и го пазя някой да не седне върху него. Grinning
Всъщност сега като се замисля - и хартиените книги си пазя много. Направо сърцето ме заболява като видя смачкана, окъсана или петносана книга.
Иначе имам предпочитана чаша за кафе и възглавница, но ще го преживея без драми, ако остана без тях. Ползвам само тази възглавница, просто защото не обичам да спя на висока такава, а тя е малка и много тънка. На чуждо място просто спя без никаква. Ако чашата се счупи, ще си намеря друга, която да ми е най-симпатична от всички и ще продължа да си пия кафето само в нея.

Последна редакция: ср, 22 яну 2025, 00:49 от Reinа

# 43
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 436
Когато се преместих 2 кутии или 3 изчезнаха от 15, може да са се разбили по пътя защото ги пращах по пощата. Изобщо не се сещам какво се загубило.
Има си едни неща със сантиментална стойност, които ми се е искало да запазя но съм ги загубила/дала някак си, за такова се присещам от време на време за тях, но те са асоцияция с човек и с работата, която този човек е вложил, а не със самата вещ.

# 44
  • Мнения: 2 330
Аз пък се привързвам към вещите си, носят ми спокойствие. Обичам да спя на моето си легло и винаги страдам от безсъние когато спя на друго място. Затова и не пътувам на далечни места. Мигрената ми се активира от пътуването, а безсънието ме довършва. Затова си обичам леглото. Simple Smile
Сутрин пия кафе в една и съща чаша от години. Стане ли ми нещо удобно, край, залепвам за него. ММ ми вика крокодил, защото крокодилите все повтаряли едни и същи маршрути... нещо такова, не запомних. Като ми хареса някоя песен, я въртя с месеци. Като ми хареса заведение, все там искам да ходя. Баси консервата дето съм.. се замислих сега.

Общи условия

Активация на акаунт