За самочувствието и самооценката на децата ни

За съжаление, детето само трябва да се "справи". В момента, в който е обидил, да почувства "болката" психическата (против физическата съм, но понякога се налага), от мигновения вербален отговор и да се постави на място. Но не всяко дете е толкова "устато".

Всичко започва със това, как се чувстваш. Важно е от малки да ги учим да развиват самочувствието и независимото мислене.
https://youtu.be/OILvWucZRls?si=2MS0_pb2Dm31fE9Z
https://youtu.be/Ud_eeFkzH4w

Не съм съгласна много, че човек не се променя. Аз бях изключително свита като тийн  и също както и дъщеря ми преминах по-мълчаливо през пубертета. Никога не съм била от “отворените” в клас. Каквото и да станеше все казвах на нашите “този ми каза това, онзи онова”, но след 18 рязко се промених. Незнам на какво се дължи. Не съм злобна, не наранявам останалите, но не се давам в обида. Мога да излезна от всяка ситуация и мозъкът ми е бръснач, що се отнася да реагирам на момента.
Дъщеря ми  (16г.)е по - притеснителна. Надявам се това с периода на съзряване да го преодолее и да се радва да спокоен и щастлив живот. Не обичам нахални и нагли “лигли”, това по-принцип е при дефицит на интелигентност. Но  деца различни, родители също!
Само се надявам децата ни да порастнат щастливи възрастни!

с последното мнение съм съгласна. Ако човек все пак има заложби - според обстоятелствата на живота, е възможно да се промени - и дори, се променя.

Да кажа и аз - била съм най-умната в класа до 7ми клас, но съм закърмена с приказки за Пепеляшка и исках и да съм най-красива. Винаги съм била хубава, но далече от красавица, каквато исках да бъда - винаги номер 1. Баба ме е гледала, Бог да я прости и за нея винаги съм била най-най, но влязох в Испанската и сте чували там каква е конкуренцията - вече не бях най-умната, а една от умните. Попаднах в клас с доста агресивни деца и направо ме смачкаха. Говорим за уж "каймака на София" - наистина с добри академични познания и очаквах и с по-добро възпитание. Но до 9ти клас (2 години) се отнасяха ужасно с някои деца и с мен - дали заради пъпки, по-срамежливи деца или по-бедни родители. Нашите говориха с учителите (но това бяха 90те години и имаше повече контрол, днес надали ще сработи), но като цяло това беше ужас за мен и не го пожелавам никому. После хормоните се укротиха и всичко беше наред. Обидите секнаха.
Сега отглеждам момче на почти 8 и момиче на 4. И двамата се стремя са ги възпитам с добро самочувствие.  Защото децата са като кучетата - ако усетят страх или слабост, ще нападнат. Синът ми е от този тип слънчеви хора, които просто харесваш и има такава харизма, че всички го обичат. НО,  той е дребничък и кльощав и предвиждам проблем в бъдеще, дано не съм права. Благодаря за съветите за бокса, ще го имам предвид за лятото.
Друг въпрос е дъщеря ми в ДГ. Тя е всичко, което някога съм мечтала аз или момиченцето ми да бъде. Много красива и всички й го казват (учители, деца, случайни хора), има предложение от скаут за модели (на който аз отказах, тя е на 4г.) Тя знае, че е красавица и сега не знам какво да правя - винаги я избират за главна роля в тържествата - да е принцеса, сега да  е Пролетта и т.н. и някои момиченца са се настроили срещу нея. Оплака ми се, че едно момиче я обижда, че косата й е като слама и очите й -  без цвят (това идва от 4годишни деца, за Бога!), тя просто се врътнала и й казала, че косата й е дълга и руса, а очите й - сини като на Елза, а Х винаги ще си остане с черна коса и очи, които "не са като на принцеса".  Другото момиче млъкнало. Не ме разбирайте грешно и аз съм объркана! От една страна съм щастлива, че дъщеря ми има самочувствие да противостои на бъдещо були, но пък от друга - да не възпитавам някоя мийн гърл (лошите момичета в тийн филми). И аз като бивша жертва на тормоз търся границата - хем да не е жертва, хем да не е були.

.

Dragoness, не се притеснявай за дъщеря си , примера ,който и даваш няма да я направи були, това идва от родителите.

 Seiko7075, извинявай ама твоето ми звучи като "по-добре богат и здрав, отколкото беден и болен " 😏 Естествено ,че е най-добре да си красив, умен ,харизматичен и способен. Въпроса е как да живеят останалите без "идеалните" гени, твоето мнение силно напомня на теорията на Ницше и това е притеснително. Не че там няма верни неща  ,но да определяш кой става и кой не единствено по гените избива на нещо вече преживяно в света ,и което не трябва да се повтаря в никакъв случай.

Dragoness...научете дъщеря си да се отстоява без да обижда/унижава.
Думите които е казала в своя защита, не са ок.

Драгонес, ще си отгледаш една девойка, подобна на тормозителките в американските филми, популярните момичета. Тя е казала аз съм красива, пък ти си грозна и така ще си останеш. И според теб това е правилно...?
От малък уча сина ми, че хората са различни и с това е красив светът. Може би нещо подобно трябва да се говори....

На мен ми звучи като обикновено заяждане на 4 годишни.
Плюс това малката го е казала в защита, онова злобното да не е започвало да се заяжда.
На хубавите и отракани деца им се отварят повече врати каквото и да си говорим.
А скромността отдавна не краси човека.

Има си такова изследване-за предимствата , които носи красотата  , идеята му произлиза от още по-ранни психологически теории като „ефектът на ореола“.

Значи, на дъщеря ми ще й казват, че косата й е сламена, пък очите никакви, и аз ще й казвам да си мълчи? Това ли са предложенията ви? Ами НЕ, няма да й казвам подобни глупости. Много добре е подредила нахалното дете, което е - явно, наговорено от родителите си. Ако родителите имат проблем с пиесата в детската градина, да говорят с учителките, а не да натоварят дъщерите си да обиждат моята.

В очите на всеки, неговото дете е най-хубавото. От любезност трябва да казваме и на другите деца, че са красиви, а не да им търсим кусурите. И на най- красивото дете може да се открие недостатък.

По-горе стана въпрос, че красивите хора имат предимства, и им се получават нещата по-лесно -аз това визирах.
За 4 годишните, изобщо не  коментирам- каквото и да кажат в тази възраст, 100% е отражение на чуто,научено или инструктирано от родителите.

Приказката за грозното патенце помните ли я? В детската градина, че и в начален курс не може да се лансира едно дете, защото е сладко или майката/ бащата са по-богати, с по-високи позиции и т.н., макар че на практика се дават предпочитания на едни и същи деца. И това е педагогическа грешка.