Публикувана: 19 ян. 2025, 19:18 ч.
Последно мнение: 3 март 2025, 19:50 ч.

За самочувствието и самооценката на децата ни

4 870
130
1

1
...
4
5
6
...
9
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как родителите могат да подкрепят децата си с ниско самочувствие?
Какви са ползите от спорта за деца с ниско самочувствие?
Какви са ефективните стратегии за справяне с тормоза в училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как родителите могат да подкрепят децата си с ниско самочувствие?
  
  Родителите могат да помогнат на децата си да изградят самочувствие, като предоставят емоционална подкрепа и положителна обратна връзка. Те трябва да насърчават децата да опитват нови неща, да избягват сравнения с другите и да работят върху реалистични очаквания. Освен това, създаването на подкрепяща и насърчаваща среда може да помогне на децата да развият увереност и самостоятелност.
- Какви са ползите от спорта за деца с ниско самочувствие?
  
  Спортът може да помогне за повишаване на самочувствието на децата, като им позволи да развият физически умения, да подобрят социалните си контакти и да насърчат чувството за принадлежност към екип.
- Какви са ефективните стратегии за справяне с тормоза в училище?
  
  Ефективните стратегии за справяне с тормоза включват активна комуникация между родители, учители и ученици. Родителите трябва да бъдат проактивни в разговор с децата си относно техните преживявания в училище и да са готови да се свържат с учители или училищни психолози, ако е необходимо. Също така е важно децата да се научат как да отстояват правата си и да търсят помощ, когато са тормозени. Когато дете е тормозено, родителите трябва да го изслушат и подкрепят, а не да омаловажават преживяването му. Комуникацията с учител и участието в училищни дейности е от решаващо значение за идентифициране на проблема и намиране на решения. Съгласуваното сътрудничество с училищната институция за осигуряване на безопасна среда за всички ученици е от съществено значение.
- Какви стратегии могат да помогнат на децата с вродени различия или специфични нужди в училище?
- Каква е ролята на връстниците в самооценката на децата?

# 60 21 ян. 2025, 11:22 ч.

Мнения: 11 065

Епилепсията се предава по наследство, като в доста малък процент от случаите може да бъде придобита в живота. Но дори при деца от едно и също семейство: при част от децата се активира, при други не се активира, дори и да са поставени при равни външни условия.
В псоледствие, тези деца стават родители и са също носители на това изменение (някои го наричат състояние). Може и при техните деца да не се прояви, но при внуците - или все някога - при някого в рода - ще се прояви. Но тъй като не е често коментирано в семейството и не винаги се знае, че си носител: почват да си мислят, че е "случайно". Ама - не, не е случайно, а просто е "незнайно".
Така че - дамата, която даваше примера с това, че зависело изцяло от родителите детето да е такова или онакова - по-големи наивности не знам дали бях чела.
Сега давам пример конкретно за епилепсията, но примерът е валиден и за други генетични заболявани - които сега се наричат "състояния", а не "заболявания" - понеже те са именно "състояния" на мозъка, които "състояния" са различни от общостандартните и затова в миналото са били считани за "заболявания".

# 61 21 ян. 2025, 11:36 ч.

Мнения: 1 779

Едни от най-силно (понеже и аз съм потърпевш) предаваните генетични заболявания/състояния са мозъчните. Като се започне с менталните, шизофрении и т.н., епилепсии, дегенеративните. Може наистина никога да не се проявят но тук вече наистина е важна средата, могат да се отключат при някакви обстоятелства - стрес например. Чувал съм за съотношение колко може човек да си промени гените спрямо средата - 2/3 зависи от гените и 1/3 от обкръжаващата среда. Но много трудно, до невъзможно да си преодолееш съдбата и вътрешно заложеното.

"Родените да пълзят, не могат да летят". Да, но всеки човек има роля за света.

Последна редакция: вт, 21 яну 2025, 11:41 от Seiko7075

# 62 21 ян. 2025, 11:46 ч.

Мнения: 7 693

Специално епилепсията, се изследва доста, но и там е все още не съвсем ясна картината.
Най-голямо е „влиянието на средата“, или комбинацията от грешки, която ще се случи...

ново мета проучване , с нови 29 likely causal genes , добавени към 19те вече известни специфични ,
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37653029/

# 63 21 ян. 2025, 12:35 ч.

Мнения: 293

Цитат на: Mama Ru в пн, 20 яну 2025, 18:51

Да, но две деца от едно семейство, предполага се еднакво отношение на родителите, еднакви възможности за спорт, музика или някакви изяви странични и едното лесно печели приятели, вписва се в среда сред деца, а другото обратното не умее да общува, няма самочувствие, остава изолирано в средата (градина, клас)?
Ако всичко е проекция на семейната среда, защо при едното дете нещата се развиват по един начин, а при другото по друг?
Дори в темите за семейството се е коментирало как вече възрастни хора, единият от двама братя/ две сестри/ брат и сестра се справя успешно сам в живота - учене, работа, семейство, а другият вечно има нужда от помощта на семейството (родителите, брат, сестра)? Кое е това, което прави едно дете уверено, привличащо приятели, успешно интегриращо се, съответно един добре реализиран възрастен, а друго дете - плахо, неуверено, затворено, не умеещо да печели приятели и да поддържа приятелства?

Защото децата не са бял лист, идват с индивидуални характеристики. Но това не значи, че семейната среда не 'отключва' едно или друго.

Чели ли сте за 'глухарче или орхидея'? Чудесно обяснение за разликите между деца в едно семейство.
Всъщност децата няма нужда да се третират и възпитават 100% еднакво, защото имат различни нужди.

С предния ми пример - чувствителната орхидея е по-затворена, слуша, и наблюдава майка си и се отъждествява с всички негативи, които говори тя за себе си. Глухарчето може би е екстроверт, има си други занимания, и изобщо не отразява случващото се по такъв начин.

Години по-късно при разговор - глухарчето или изобщо не си спомня конкретни ситуации, или ги помни, но не са били нищо специално за него.
Майката: Глупости, не си спомням, не съм говорила такива неща, а и виж на глухарчето нищо му няма!

Последна редакция: вт, 21 яну 2025, 13:10 от LemonFantastic

# 64 21 ян. 2025, 13:21 ч.

Мнения: 19 997

Има хора/деца, на които социалните умения им идват отвътре. Други трябва специално някой да ги научи и те да положат усилия в упражнения, за да достигнат някакво приемливо средно ниво.
За възрастни съм срещала такива курсове дори. А децата в училище, особено след 4ти клас, когато се сменят много учители, които ги виждат за по 5 минути в междучасията и е абсурдно да добият някаква представа за колектива и индивидуалните им особености, са оставени да се справят сами.
Тези, които успяват да се нагодят и имат набора соц.умения, се справят. Не мисля, че това са само отличниците или само умниците.

Мамагемелар, провери какво значи епитет, защото аз епитет съм ползвала неграмотни за запетаите ти и агресивен за тона ти. Та няма как да ти посочвам нещата, които питаш.

Последна редакция: вт, 21 яну 2025, 13:32 от Дъждец

# 65 21 ян. 2025, 13:39 ч.

Мнения: 9 043

Цитат на: Дъждец в вт, 21 яну 2025, 13:21

Има хора/деца, на които социалните умения им идват отвътре. Други трябва специално някой да ги научи и те да положат усилия в упражнения, за да достигнат някакво приемливо средно ниво.
За възрастни съм срещала такива курсове дори. А при децата в училище, особено след 4ти клас, когато се сменят много учители и ги виждат за по 5 минути в междучасията и е абсурдно да добият някаква представа за колектива и индивидуалните им особености, са оставени да се справят сами.
Тези, които успяват да се нагодят и имат набора соц.умения, се справят. Не мисля, че това са само отличниците или само умниците.

Мамагемелар, провери какво значи епитет, защото аз епитет съм ползвала неграмотни за запетаите ти и агресивен за тона ти. Та няма как да ти посочвам нещата, които питаш.

Дъждец много си права за социалните умения.

Но тук също основна роля играе самочувствието. Аз считам, че всеки родител обича детето си. Но са рядкост тези, които показват безрезервната си обич. Тези които успват да покажат на детето, че независмо как се справя и какво прави, то е обичано. Имат рално самоуверени деца. При децата тази обич е най-важната.
А когато децата са самоуверени те успяват и да се социализират.

Затова и възрасните използат маниполативен подход....ако не научиш/ не направиш еди какво си...аз ще ти се разсърдя/ няма да направя едикакво си/ този няма да играе с теб и т.н.

Цитат на: Mama Ru в пн, 20 яну 2025, 21:13

Относно работа с психолог - моето дете работи от години, но това не му помага да подобри самочувствието и социалните си умения.

Може би не сте попаднали на правилният психолог.
Не мисля, че той би те посъветвал да я отделиш на тази възраст.

# 66 21 ян. 2025, 13:49 ч.

Mars Hotel
Мнения: 5 283

На моето дете помогна донякъде целенасочената работа да търси валидация за собствената си стойност вътре в себе си, а не от околните. Знам колко е важно мнението на другите за един тийнейджър, спомням си това време много ясно, но детето трябва да осъзнае, че истинското самочувствие идва от вътре, а не от думите на приятелите и семейството.
Моята беше тормозена много в първи клас и не получихме никаква подкрепа от училищната администрация, нито от родителите на насилниците. Преместих я в друго училище в началото на втори клас и единственото, за което съжалявам, е че чаках цялата учебна година и се борих с вятърни мелници, с идеята, че не трябва да бягаме от проблема. Със смяната на училището нещата рязко се подобриха, но с травмата се борим вече 10 години.

# 67 22 ян. 2025, 15:52 ч.

Мнения: 731

Дълго време се чудих как да формулирам въпросът си, така и не намирам точните думи... Моето дете е на 5г. - момиче. Общуването с други деца и възрастни ѝ е доста трудно, трудно завързва и приятелства в ДГ. Много случки е прикривала от мен, баща ѝ и учителките в детската. Едно от децата я обиждало доста често, понякога я е замеряло с храна. За това нещо разбрах едва вчера, от дъщеря ми. Естествено, писах на родителите на другото дете и се разбрахме човешки. Но когато казах на моето, че ще пиша на майката на детето, моето се разстрой и не искаше да го правя. Веднъж на площадката едно дете я ритна в главата, видях и я попитах какво става ?! Отговора и беше - нищо ! Попитах защо крие от мен подобно нещо, не ми каза и дума.
Учителката ѝ ме посъветва да посетим психолог, но дали няма да се депресира още повече от непознат човек с въпроси ? Не знам какво да правя, дано да ме посъветвате нещо, че вече съм на ръба на силите си...

# 68 22 ян. 2025, 16:46 ч.

Мнения: 9 043

Цитат на: AК47 в ср, 22 яну 2025, 15:52

Посети психолог.
Няма да коментирам постъпката ти, че си писала на родителите на другото дете.
В ДГ възрастните са учителите, те трябва да реагират на постъпката и да говорят с другото дете или с родителите му.
А за да разбереш как детето приема нещата за разлика от теб е хубаво да посетите психолог.
Защо за нея агресията е нищо или пък е предценила, че се е случило случайно на дали ти ще успееш да разбереш.

# 69 22 ян. 2025, 17:32 ч.

София
Мнения: 1 263

Или пък е готова да търпи агресия само и само да не я отхвърлят и изолират, което не е добре.

# 70 22 ян. 2025, 17:34 ч.

Мнения: 17 037

Агресията не е нищо. В детската градина разбрах от друго дете, че едно момиченце редовно тормози моето дете и го разплаква. Говорих с учителката, чиято реакция беше "О, ама аз я виждам, че сяда и плаче, ама не знаех, че я удрят и щипят. Тя не се е оплакала." Ами нормално да не търси защита от учителката, защото беше раснала три години в институция, където няма на кого да се оплачеш. И учителката го знаеше. А моето дете започна да разказва едва, след като вече не беше в градината. То хубаво да се говори с учителката, ама тя трябва да вижда какво се случва с децата - дали на някое дете вземат храната и му казват "Ти няма да ядеш", дали сяда да плаче без да е паднало, дали го бутват "случайно" по стъпалата от втория до първия етаж... Обаче има и неадекватни учителки, които удобно нищо не забелязват. А още по-удобно се учат децата да не разказват у дома какво се случва в градината, за да не стане по-зле за тях.
Аз бих записала детето на боен спорт и бих го учила да отвръща. Лошото е, че не всяко дете е способно да отвърне на насилието. Чисто психологически някои изпадат в ступор пред насилието и тормоза.

# 71 22 ян. 2025, 18:05 ч.

Мнения: 7 693

Цитат на: Mama Ru в ср, 22 яну 2025, 17:34

Аз бих записала детето на боен спорт и бих го учила да отвръща.

С всичко останало съм съгласна, но не и с категоризирането, на трениращите бойни спортове, като агресори!
Полезно е, най-добре развива комбинация физика/психика, но в добрите школи учат на не-насилие!

Забележката ми е принципна- имам и муай-тай, и жиужицу бойци вкъщи

# 72 22 ян. 2025, 18:05 ч.

Мнения: 731

Цитат на: Hope for Two в ср, 22 яну 2025, 16:46

Цитат на: AК47 в ср, 22 яну 2025, 15:52

Какво лошо има да напиша на родителя на детето, че унижава моето ? Днес , когато говорих с учителката се оказа , че това дете, системно обижда и наранява другите. Тя ми го каза, но каза и " ами тя обижда всички, че са грозни , нали знаеш , че във всяка група има тартори и диктатори?"

Последна редакция: чт, 23 яну 2025, 11:18 от AК47

# 73 22 ян. 2025, 18:19 ч.

Мнения: 1 779

Цитат на: Mama Ru в ср, 22 яну 2025, 17:34

Аз бих записала детето на боен спорт и бих го учила да отвръща. Лошото е, че не всяко дете е способно да отвърне на насилието. Чисто психологически някои изпадат в ступор пред насилието и тормоза.

Аз обяснявах назад, еволюционно ни е заложено да следваме и се прекланяме на авторитети - на хора със силни гени, на които е заложено да ни водят и да не се противоречи много - т.е. - въпрос на оцеляване на "стадото". За съжаление не може да се противоречи на такива личности, от най-малките до вече големите. Аз също уча детето ми никога да не мълчи и единственото за съжаление, от което разбира поне малко дете е болка, дали психически отговор, дали физически. Следващият път като си помисли да прави нещо, на същото дете, ще му се задейства инстинктът за съхранение и споменът за болката. Малко скандализирам, като споделям на други, но то си дружеше с различни дечица по време на израстването си (финландче, германче, англичанче, испанче). Бащите на всичките ги учеха така, и не тичаха към спорещите им деца с други. Те си се разправяха. Ако ще и Премиерът да дойде, няма да разреши такъв конфликт. Тормозещото дете от мъмрене не разбира. Слава Богу, поне моето дете не търпи да му взимат нещата, да го цапат, удрят, обиждат - отговаря на момента, подобаващо. Отговаря словесно и физически веднага, както казва тя - отмъщава. Дори малко я удря на чест и защитава други дечица, когато няма справедливост. Момченце беше обрало несесерите на съучениците и започнало да ги драска. Тя му ги издърпала, тя е и по едричка, и ги раздала по чиновете. Учителката видяла, даже я похвалила.

Последна редакция: ср, 22 яну 2025, 18:25 от Seiko7075