За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 113

Може и перличка на Епщайн(безобидно, само изчезва след време) да е, но не мисля, че е зъб.

Момичета, минавам да си излея малко тъгата, че почва да се превръща в депресия, ще е втори подобен момент от раждането.  А пък ако някоя от вас има неща мотивиращо да каже с радост ще приема всякакви съвети и препоръки!

Първият път беше, защото трудно преживях, че родих секцио и не можах да дам най-добрият старт на бебчо. То все още ми е тъжно, но вече не ме депресира този факт. А сега и кърмата почна да ми намаля, имам чувството, че спира  😢 Значи родих на 28.01 в 37+5 , почнах на 4ти ден с електрическа, предните дни се измъчих с една ръчна, нищо не правих. С бебчо ни трябваше около месец, за да се научи да засуква от раз, по това време бях стигнала до мин
 40-50 и макс 80-90мл на цедене, общо около 400 на ден, което пак е малко, но имах прогрес. И в момента, в който започнахме с редовно сукане(макар да  заспиваше на 10та мин..) кърмата почна рязко да намаля. Гърдите ми омекнаха. Сега цедя макс 50,60 супер рядко, а най - често 20-30-40мл.. Пия какво ли не..рицинус, шуслерови соли,  лактогенен чай, ям всичко което казват че стимулира, пия вода, бебчо суче на всяко без нощното ако има такова, доизцеждам се след това.. Но не е той да изсмуква и за това да цедя малко, меря го преди и след и макс 40-50 гр за има разлика, а някой път след 30мин няма и грам разлика. Дохранвам съответно, не мога да го държа гладен.
В петък сме при Ася, последната ми надежда, но дотогава, макар че са само два дни, имам чувството че ще се срина, като цедя по 30мин и извадя 20мл...ми се плаче и ди поплаквам и депресивното ми настроение не искам да повлияе на бебчо 😢

Първо вече повече от половината деца се раждат секцио. Моето също беше секцио и да чукна на дърво е по-здраво от много други бебета естествено родени. Скоро става на годинка, а е боледувало само веднъж и то защото таткото донесе вирус. Това, че секциото занижава имунитета за мен е глупост. Аз се пробвах естествено, но не стана и не съжалявам. Естественото си е малко варварски метод. Има жени с големи бебета дето след естествено не могат да водят нормален полов живот и се сещаш какво става с връзката им. Мисълта ми е, че не трябва да съжаляваш изобщо. Няма причина просто. За кърменето при мен бебето не пожела да суче, защото е лакомо и гърдата не пуска като шише. Цедих се няколко седмици и давах колкото имам кърма. Взело си е каквото му трябва. АМ си е добра алтернатива там има всички витамини, минерали и знае, че детето получава всичко необходимо. Не слушай хората дето само си повтарят, че по-добро от кърмата няма. Много бебета не са кърмени дори изобщо, а са здрави на бикове. Важното е, че все пак си му дала кърма. Въобще не се притеснявай за някакви бабешки схващания.

Децата ни дават ценни уроци всеки ден и един от тях е, че не винаги нещата стават по начин, който ние искаме. Моето дете родих секцио, поради седалищно предлежание. Тя не пожела в нито един момент да се обърне с главата надолу. Трудно го приех, но нямах избор. Мина и замина. Исках да кърмя, не се получи. Мъчихме се взаимно 20 дни - кърмех по над час, цедях се още толкова и след още половин-един час тя искаше отново да суче. От стреса ли, от недоспиването ли, кърмата ми остана само капки около 20-ти ден. Преди това дохранвах на някои от храненията. Реших, че така или иначе, ще порасне и съм направила това, което ми е било по силите. Минахме изцяло на АМ. Исках да я захраня на 6 м, но поради рефлукс се наложи по-рано.
За мен са градски легенди колко здрави са кърмените деца и колко кекави са хранените с АМ. Дъщеря ми е на 3.3 г и едва преди дни се наложи да пие АБ за първи път. Да, боледувала е, но леко - малко хрема, лека кашлица и отминава. Храни се разнообразно, яде готвено, обича почти всичко, с малки изключения. Расте здраво и щастливо дете.
Така че, изобщо не се депресирай, че ще ти спре кърмата. Колкото, толкова. Бъди спокойна и щастлива, детето ти ще порасне въпреки всичко. Много са факторите за здравето на децата, кърменето е малка брънка от веригата.

По-лошо е детето да има недоволна, психически изтощена и изморена майка. Направила си всичко необходимо, понякога не всичко зависи от нас. И аз се обвинявах, че малко кърмех и сякаш не съм дала достатъчно на детето си, обаче така пропускаш важни моменти с него и вместо да си щастлива, ти се депресираш. Милиони здрави деца за отгледани с АМ. Да, хубаво би било да кърмиш, но нека да не бъде на живот и смърт. Радвай се на детето си.

Насочи си вниманието в други посоки, които не са по - маловажни за здравето и изграждането на имунитет у децата - закалителни процедури, масажи, двигателна активност.
Книги за ранно детско развитие, търсене, закупуване или ръчна изработка на подходящи материали (играчки) за бебето.
Ако има дразнители покрай теб, които да ти вменяват чувство на вина или малоценност ги разкарай от обкръжението си възможно най - бързо.
Потребностите на децата са многопластови и далеч не се ограничават до начина на раждане и до това дали ще се хранят с кърма или АМ.

Количеството кърма зависи от търсене и предлагане, не е някаква постоянна величина.

АМ си е изкуствено мляко, това, че основата му е животинско мляко не променя този факт. Така си се нарича.

Ако въпреки честото поставяне на гърда кърмата не стига, е напълно възможно бебето да не суче ефективно. Добър консултант по кърмене може да види дали това е проблемът и да предложи решения. Затова е важно да се консултирате с наистина подготвен специалист, който има IBCLC - международен сертификат.

Много ви благодаря! Определено съм се вкопчила в тази мисъл и вероятно и това не се отразява положително. Ще опитам да гледам по-ведро на нещата..в крайна сметка, наистина,  най- важното е бебчо да е добре,  щастлив и здрав, с щастлива мама! Благодаря на всички мили мами за подкрепата

Да те успокоя - и това ще мине, и всичко ще бъде наред... В момента си в началния период, в който искаш всичко да е перфектно и може би заради преумората, понеже все още не си свикнала на натоварването, смяташ, че ако не е така както е в главата ти, значи е грешно и евентуално се самообвиняваш. Според мен всички майки преминават през това, просто причините за депресивното състояние са различни. 

Какво се случи при мен, може би това ще те успокои още малко:

Аз не мога да раждам естествено, поради здравословни причини, от самото начало знаех, че е задължително да съм секцио. Обаче вечерта преди синът ми да се роди започнаха контракции и докато отида до болницата имах 6 см разкритие. Щом чух, че съм тръгнала да раждам естествено изпаднах в такава голяма паника, че просто не мога да ти опиша, притесних се, че нещо лошо ще се случи с детето. Добре, че АГ-то ми е мега яка, екипът се събра буквално за 30 мин. и така успях да родя със секцио. Съответно аз и синът ми се повече от добре.

Относно кърменето, бях на 100% сигурна, че ще кърмя, имах многоооо кърма. Обаче... докато бях в болницата, акушерките ми казаха, че зърната ми не били подходящи и за това бебето не можело да засуче. Мъжът ми намери изкуствени зърна, та така успях да започна да кърмя. Обаче... като се опитвахме да засечем колко кърма пие детето се оказа, че на хранене приема 5 мл., така започнахме с АМ още в болницата. Когато се прибрахме вкъщи, не се отказах, продължих да кърмя до момента, в който след седмица не отидохме на преглед и педиатъра ми каза, че синът ми наддал само 150 гр., а не 200 и веднага трябва да спра да го кърмя и да даваме само АМ. Мега много ме наплаши, съответно за 2 седмици спрях да кърмя и давахме само АМ. На следващия преглед беше наддал с 200 гр. повече от очакваното и педитъра ми каза "ок, започвай да кърмиш пак", е да ама поради някаква причина нямах повече кърма или поне не излизаше, а детето категорично отказа да застане на гърдата ми и си търсеше шишето.

Към днешна дата бебето ми е на 8 месец; 9,300 кг; с 4 зъба; пълзи мега бързо и се развива супер добре.

Сигурна съм, че при теб нещата също ще са страхотни, защото добрите майки винаги се чудят дали са достатъчно добри.

PB88, много жалко, че педиатърът и болницата са дали абсолютно неадекватни съвети за кърменето

А според вас на 4 ++ месеца рано ли е поставянето на бебето в летен кош - в най легналото положение?

Не е рано. Аз имах кош за новородено, но с количката не се разбрахме и не я ползвах. Някъде на 3-4 месеца си взехме количка за големи деца и се возихме в напълно легнало положени. Не сме имали проблеми. Важното, е че е легнало бебчето

Някои ги слагат. Аз в това време не бих сменила коша още, защото “зимния” е по-закрит и ще му е по-приятно на бебето. Ако беше средата на лятото - разбирам, но сега го намирам за ненужно.

Аз возех детето в лятна количка (не кош 6+, а само лятна) от 3+++ в напълно легнало положение. Никакъв проблем не сме имали, а тя беше много доволна, че може да си гледа напред (моята нямаше опция да гледа към мен). Някъде точно по това време я сложиш 26-27.03. Но и времето 2022 беше като че ли по-топло.

И двете деца зимно време на тази възраст съм слагала в летния кош.
Чувалът много по-добре опакова детето, отколкото одеало в бебешкия кош.