Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки - 3

Какво приемате за хипохондрията?

Не бих искала да пиша тук. Ако искате пишете ми съобщение, за да Ви кажа.

Здравейте, група прекрасни момичета!
Честно казано, не зная откъде да започна..
Съвсем скоро осъзнах, че съм хипохондричка. До този момент все си мислих, че аз се грижа за здравето си, но за съжаление това ми състояние съвсем излезе от контрол.
Връщайки лентата назад - от преди 3 години и половина - се бях разболяла от бронхит, който за съжаление след няколко антибиотика и мнения на лекари, така и не се оправи на 100 процента. Просто в един момент всичко отшумя от самосебе си.
След около 8-9 месеца, в следствие от многото изпити антибиотици, бях си хванала една бактерия, която от цистит се превърна в пиоленфрит и се наложи да вляза в болница. Е, хора...този момент ми се е запечатал в съзнанието..беше меко казано ужасно.

От там на сетне леко да ме заболи нещо и се почват - лекари, изследвания и естествено четене в интернет за най - лошото.
Хора, на съпругът ми и на малкото ни момче им е най-трудно и тежко!😢
Сега отново съм в ужасна фаза!!! Искам да се излекувам и отърва от тази гад - хипохондрията. Искам да си върна живота и радостта от него, искам да върна мене си - на самата мен!

Бих искала да помоля, всички момичета, които са от Варна и са посещавали психолози, психиатри или други подобни специалисти и са намерили полза - моля, споделете контакти. 🙏

Момичета хипохондрията трябва да се лекува...тая гад така ни превзема,че не сме полезни освен за себе си и за близките си...след едно ужасно паническо разстройство,което мв връхлетя като гръм от ясно небе със всички екстри по 24 часа...говоря все едно си в паник атака нон стоп...без почивка...от там от всички симптоми,които бяха супер реални и четенето в интернет си поставях хиляди болести все редки и страшни и все такива ,които си мислех,че лекарите немогат да ми открият...прочитам нещо и се започва ето имам тези симптоми...прочитам друго ето и тези имам...за 3 месеца имам ямр на глава ,на цял гръбнак,ходене по невролози,нефролози,кардиолози ,ендокринолози,унг,Пулмолози,АГ,сама си назначавах какви ли не изследвания...няккави супер скъпи и чак жената в лборсторията се чудеше какви са и от къде са ми дошли на акъла...ходех с една огромна папка с изследвания..долу горе като за космонавт...и лекарите само като ме видеха колко неща съм изследвала и при колко специалисти съм ходела и не ме взимаха на сериозно...докато един ден тотално не рухнах...и отидох на психиатър...срам не срам...бях убедена,че там ходят само луди,а аз не съм луда ,а съм болна...все пак се хванах,като удавник на сламка и о чудо...как се обвинявах,че не съм отишла по рано...при мен комбинацията от няколко лекарства помогнаха плюс изрична забрана за четене на листовки и симптоми за болести

Надежда Х, и аз съм на мнение, че трябва да се лекува за наше добро и добро на тези около нас. Аз започнах да прехвърлям хипохондрията върху околните.

И четене в нет-а. Това води до психясване, поне при мен.

Да, за съжаление и при мен четенето в интернет води до психиясване...

В интернет това, което пише, е винаги страшно. Аз също съм търсила и ровила, по едно време денонощно, търсех паралелно на три езика - английски, френски и български, направи ми впечатление, че това, което се пише, често си противоречи, т.е. Не е нещо, на което може да се има доверие, всеки си пише, няма как да се филтрира информацията. Да не мислите, че статиите лекари ги пишат. Първа стъпка към самопомощ: спрете да четете в интернет.

И аз при вас. Преди 6г ми махнаха една атипична бенка, а други две казаха, че няма нужда. Следя ги от тогава и винаги са ми казвали, че няма промяна и всичко е Ок. И двете са на места, които не мога да наблюдавам. Преди 6-7 месеца се усетих, че върху едната бенка напипвам нещо лекичко релефно. Честно казано нямам никакви спомени преди дали е било така. Просто ходех на лекар и ги гледаха, а аз не ги мислех. Само 2-3 месеца преди това пак я бяха гледали. Нямам идея тогава как реших, че това надигнато си е било там и спрях да го мисля. Половин година си живеех нормално. Преди месец ходих пак на преглед и лекарката не му обърна никакво внимание. Чак след  като я попитах за него каза, че да има надигнато, но не вижда нищо притеснително. Пак един месец ск живеех нормално до миналата седмица, когато не знам защо реших, че е пораснало. Мъжът ми го измери и уж било 2 мм, което означава, че дори да е пораснало, то е пораснало с не повече от 1мм. Намира се в бенка, която иначе не се е променила и е около 4 мм диаметър. Това надигнатото е с цвета на другата бенка- светло кафяво. Хукнах отново на лекар за второ мнение и отново не се вижда нищо притеснително, но аз продължавам да дълбая и да се самонавивам, че е меланом. Вече седмица ще стане нито мога да спя, нито да се храня нормално. Говоря си с chatGPT и не получавам разбиране от никой около мен. Нищо ми нямало, била съм за психиатър и т.н. Най-лошото е, че ме е страх да я махна и изследвам. Психиката ми полудява от чакането на хистология. Плаках цял ден уикенда, че умирам. ( това преди да ида на второ мнение), я след като ходих на лекар се успокоих за няколко часа и сега отново всичко е с пълна сила. Даже започнах да усещам болка в мястото

Аз от юни се чувствам ужасно. Високо кръвно, дразнене към цветове, менструацията ми спря на 4 ден, безсъние...
Мисля, че имам болест на Кройцфелд Якобс и плача ли плача. Страх ме е да се тествам и не се чувствам добре. Имам хиропондрия, но пък такова чудо преди не ми се е случвало...

Трябва да отидеш на тест. Така само си разбиваш нервната система.

Аз преди няколко месеца си мислех, че в най-скоро време ще получа инсулт. Бях много зле, болки в сърдечната област, сърцебиене, вдигах кръвно, та чак ме диспансеризираха, болки в определен участък на главата, мускулни спазми и т.н. вече не помня. Минах няколко прегледа, всичко беше ОК. Сега се чудя какви бяха тези симптоми и къде изчезнаха. Сега ходих на контролен преглед - нищичко.

Страх ме е че има вероятност да е положителен.

Ама душевното спокойствие, ако не е....