Не е точно "пораснеш", но като започнах първата си по-платена работа, баща ми каза, че колкото повече пари взимаш и нагоре се катериш, толкова по-малко свобода ще имаш в живота си. Последните няколко години се уверявам, че е много, много прав.
- Публикувана: 24 ян. 2025, 12:46 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2025, 02:55 ч.
Като пораснеш, ще разбереш...
Много драматично приемах като дете прекъсване на приятелство и постоянно чувах в моменти, в които бях подута от рев, че 'няма да е все така', че това е нормално, 'като пораснеш ще разбереш'. Сега вече гледам от съвсем различна гледна точка нещата, след като през живота ми са минали стотици познанства и много приятелства.
Приемам, че е нормално да прекратиш отношения, в някои случаи, или някой да влиза и излиза от живота ти, но да си останете с добри чувства, с други да сте дълги години активни приятели и т.н.
Като гледам детето ми е същото - всичко прави за приятели и много страда, ако с някои се отдалечат, или някой почне да страни от него. Питал ме е защо не съм приятел с еди кой си вече. Обяснявала съм му, че нещо ни е разделило пътищата, но за него беше неразбираемо как така всяко приятелство не е до гроб. С порастването започна да разбира тези неща от личен опит.
Приемам, че е нормално да прекратиш отношения, в някои случаи, или някой да влиза и излиза от живота ти, но да си останете с добри чувства, с други да сте дълги години активни приятели и т.н.
Като гледам детето ми е същото - всичко прави за приятели и много страда, ако с някои се отдалечат, или някой почне да страни от него. Питал ме е защо не съм приятел с еди кой си вече. Обяснявала съм му, че нещо ни е разделило пътищата, но за него беше неразбираемо как така всяко приятелство не е до гроб. С порастването започна да разбира тези неща от личен опит.
И на мен ми беше трудно да разбера това за приятелствата като дете, но аз бях такова мило и дружелюбно дете. В мен нямаше нищо лидерско, постоянно следвах другарчетата си и правех всичко за тях.
С времето много се промених и сега динамиката в отношенията със същите онези стари другарчета, с които още поддържам връзка след толкова години, е съвсем различна. Приятели сме, но на едно по-равно ниво. Научих се да бъда външно по-усмихната и приветлива, а вътрешно по-мнителна и егоистична.
С времето много се промених и сега динамиката в отношенията със същите онези стари другарчета, с които още поддържам връзка след толкова години, е съвсем различна. Приятели сме, но на едно по-равно ниво. Научих се да бъда външно по-усмихната и приветлива, а вътрешно по-мнителна и егоистична.
Иначе казано - по-добре да те смятат за темерут, отколкото за балък. 
Това ме подсети за една друга мъдрост, която често ми казваха, като бях ученик.
"Който се учи, той ще сполучи".
Звучи добре, ама познавам човек, който беше пълен отличник от основното, та до висшето.
За жалост, въпреки, че аз и още няколко приятели му давахме съвети, няколко пъти се предовери на хора и сега е в, меко казано, незавидно финансово положение.
Та в този ред на мисли смятам, че фразата трябва да звучи така:
"Който се учи от грешките си, той ще сполучи".
Не звучи много поетично, но пък е вярно.
Това ме подсети за една друга мъдрост, която често ми казваха, като бях ученик.
"Който се учи, той ще сполучи".
Звучи добре, ама познавам човек, който беше пълен отличник от основното, та до висшето.
За жалост, въпреки, че аз и още няколко приятели му давахме съвети, няколко пъти се предовери на хора и сега е в, меко казано, незавидно финансово положение.
Та в този ред на мисли смятам, че фразата трябва да звучи така:
"Който се учи от грешките си, той ще сполучи".
Не звучи много поетично, но пък е вярно.
Иначе казано - по-добре да те смятат за темерут, отколкото за балък.
Това ме подсети за една друга мъдрост, която често ми казваха, като бях ученик.
"Който се учи, той ще сполучи".
Звучи добре, ама познавам човек, който беше пълен отличник от основното, та до висшето.
За жалост, въпреки, че аз и още няколко приятели му давахме съвети, няколко пъти се предовери на хора и сега е в, меко казано, незавидно финансово положение.
Та в този ред на мисли смятам, че фразата трябва да звучи така:
"Който се учи от грешките си, той ще сполучи".
Не звучи много поетично, но пък е вярно.
Това ме подсети за една друга мъдрост, която често ми казваха, като бях ученик.
"Който се учи, той ще сполучи".
Звучи добре, ама познавам човек, който беше пълен отличник от основното, та до висшето.
За жалост, въпреки, че аз и още няколко приятели му давахме съвети, няколко пъти се предовери на хора и сега е в, меко казано, незавидно финансово положение.
Та в този ред на мисли смятам, че фразата трябва да звучи така:
"Който се учи от грешките си, той ще сполучи".
Не звучи много поетично, но пък е вярно.
Шестимата в училище, не означават шестици в живота и респективно топ кариера, напротив дори.
По повод услугите, масово поведението е, че длъжен. Любимо ми е, може ли САМО да свършиш еди какво си и очаквате друг да поеме отговорност за нечие действие или бездействие, а и сърдене накрая.
Не е нужно и не трябва да помагаш на всеки, много рядко някой наистина се нуждае от помощ. Гледах някакво видео в Индия човека инвалид, сам, бездомник....трагедия, наистина да му помогнеш и да получи храна, дрехи, изкъпаха го, обективни обстоятелства, но като се замисля това е рядкост, в повечето случай си е чисто наслагване на много фактори, здрави, прави хора, имат дом, храна и само се жалват.
И точно когато помагаш четох от гледна точка на психологията, че се тълкува, като високомерие, аз съм повече от теб, аз мога, ти си неспособен, но аз мога. Всеки да се оправя, не случайно има куп поговори в стил, няма ненаказано добро и т.н.
И точно когато помагаш четох от гледна точка на психологията, че се тълкува, като високомерие, аз съм повече от теб, аз мога, ти си неспособен, но аз мога. Всеки да се оправя, не случайно има куп поговори в стил, няма ненаказано добро и т.н.
Не е нужно и не трябва да помагаш на всеки, много рядко някой наистина се нуждае от помощ. Гледах някакво видео в Индия човека инвалид, сам, бездомник....трагедия, наистина да му помогнеш и да получи храна, дрехи, изкъпаха го, обективни обстоятелства, но като се замисля това е рядкост, в повечето случай си е чисто наслагване на много фактори, здрави, прави хора, имат дом, храна и само се жалват.
Нещо като "Бригада нов дом". Жалкото е, че в следствие нещата обикновено се завръщат там където са били.
Събота и неделя правих нещо като пролетно почистване. Дадох си сметка, че с възрастта все по-добре разбирам какво значи понятието "сантиментална стойност".
Мисля, че това най-силно удря, когато трябва да разчистим вещи и останки от живота на хора, които сме обичали.
Не знам дали ще успея да си изпълня желанието, но с малко късмет ако си остарея с акъла, ще направя и после редовно правя Swedish death cleaning, за да не оставям излишен товар на децата си, в добавка към емоционалния, който вече ще имат.
Не знам дали ще успея да си изпълня желанието, но с малко късмет ако си остарея с акъла, ще направя и после редовно правя Swedish death cleaning, за да не оставям излишен товар на децата си, в добавка към емоционалния, който вече ще имат.
Аз пазих един два телефонни номера и профила из соц мрежите от сантиментална стойност. Като дойде пролетното почистване, точно преди 40-тия ми р.д., уж да ги запазя, защото били част от мен, защото си ги обичам и винаги ще ги обичам… но все ми стояха като вратички. След 2-3 опита, най накрая им теглих ножа. От всички устройства ги заличих, номера ми е нов, гардероба ми е нов. Нямам нито една рокля от онова време, раздадох всичко дето носеше оная енергия. Нито има възможност някой да ме намери, да ми цъфне нито аз на него. Вратите се затвориха. Олекна ми.