Разбрах, че всеки избор си има цена. Освен ползите, които човек очаква да получи вземайки решение, обикновено трябва да понесе и някаква отговорност в противен случай му се стоварват последствията от липсата на такава.
- Публикувана: 24 ян. 2025, 12:46 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2025, 02:55 ч.
Като пораснеш, ще разбереш...
За децата не знам, не съм го ползвала за моето дете.
Но за себе си разбрах много неща.
*Че на всяка възраст човек има същите потребности от любов, харесване, мило отношение. Любовта не е присъща единствено на младите хора.
*Че на лош човек няма нужда да обясняваш колко не е добре да е лош, няма да те разбере, чиста загуба на време и енергия.
*Че най-ценния ресурс е времето. Може да имаш пари, имоти, работа, деца, ако нямаш време да се възползваш лично от материалните си придобивки, все тая, че ги имаш.
*Същото и за здравето. Не е достатъчно само да си здрав, но е много важно да си здрав, за да имаш шанса и да си щастлив.
*Щастието зависи от теб самия. Ако чакаш някой друг да ти го осигури, ще си разочарован винаги.
Ако се сетя за други неща, ще добавям.
Но за себе си разбрах много неща.
*Че на всяка възраст човек има същите потребности от любов, харесване, мило отношение. Любовта не е присъща единствено на младите хора.
*Че на лош човек няма нужда да обясняваш колко не е добре да е лош, няма да те разбере, чиста загуба на време и енергия.
*Че най-ценния ресурс е времето. Може да имаш пари, имоти, работа, деца, ако нямаш време да се възползваш лично от материалните си придобивки, все тая, че ги имаш.
*Същото и за здравето. Не е достатъчно само да си здрав, но е много важно да си здрав, за да имаш шанса и да си щастлив.
*Щастието зависи от теб самия. Ако чакаш някой друг да ти го осигури, ще си разочарован винаги.
Ако се сетя за други неща, ще добавям.
Осъзнавам, че родителите ми са ме отглеждали в много различно време, разбирам ги, но не ги оправдавам или прощавам за глупостите и егоизма, благодарение на които си разбиха семейството и моето детство!
За моето дете бих употребила Като порастнеш ще разбереш, защото има смисъл. И той не е дали си малък и нямаш капацитет да го схванеш, а дали си го преживял- да се грижиш и си отговорен за друго човешко същество и от теб зависи неговото оцеляване и бъдеще.
За моето дете бих употребила Като порастнеш ще разбереш, защото има смисъл. И той не е дали си малък и нямаш капацитет да го схванеш, а дали си го преживял- да се грижиш и си отговорен за друго човешко същество и от теб зависи неговото оцеляване и бъдеще.
За децата не знам, не съм го ползвала за моето дете.
Но за себе си разбрах много неща.
*Че на всяка възраст човек има същите потребности от любов, харесване, мило отношение. Любовта не е присъща единствено на младите хора.
*Че на лош човек няма нужда да обясняваш колко не е добре да е лош, няма да те разбере, чиста загуба на време и енергия.
*Че най-ценния ресурс е времето. Може да имаш пари, имоти, работа, деца, ако нямаш време да се възползваш лично от материалните си придобивки, все тая, че ги имаш.
*Същото и за здравето. Не е достатъчно само да си здрав, но е много важно да си здрав, за да имаш шанса и да си щастлив.
*Щастието зависи от теб самия. Ако чакаш някой друг да ти го осигури, ще си разочарован винаги.
Ако се сетя за други неща, ще добавям.
Но за себе си разбрах много неща.
*Че на всяка възраст човек има същите потребности от любов, харесване, мило отношение. Любовта не е присъща единствено на младите хора.
*Че на лош човек няма нужда да обясняваш колко не е добре да е лош, няма да те разбере, чиста загуба на време и енергия.
*Че най-ценния ресурс е времето. Може да имаш пари, имоти, работа, деца, ако нямаш време да се възползваш лично от материалните си придобивки, все тая, че ги имаш.
*Същото и за здравето. Не е достатъчно само да си здрав, но е много важно да си здрав, за да имаш шанса и да си щастлив.
*Щастието зависи от теб самия. Ако чакаш някой друг да ти го осигури, ще си разочарован винаги.
Ако се сетя за други неща, ще добавям.
Но ще споделя едно нещо, което напоследък с колеги ми се набива много на очи, то има връзка с втората точка. Колега А се обяснява колко лош е Б и колко егоистично е постъпил, какъв мизерник е и колко вътрешно нещастен трябва да е, за да прави така. В друга ситуация обаче А изиграва мръсно В и се гордее едва ли не с постъпката си, защото бил въдворил правда. За кого правда обаче? За себе си.
Мисълта ми е, че повечето хора не сме точно лоши или добри, а някакви обикновени посредствени, с доза егоизъм, завист, склонни сме в същото време и на състрадание. Всеки защитава своето си и иска да запази своя комфорт, своята цялост, в която той е някой си, красив, мъдър, справедлив.
ММ казва, че трябва да подхождаме с разбиране и снизхождение към останалите и да не очаквам от тях да бъдат супер герои, защото така впоследствие няма да ни се сторят супер злодеи.
Разбрах, че понякога приемането е по-правилно от борбата. Че трябва умно да си избирам битките, а не да драпам за всичко, което ми е важно.
Че изобщо не е нужно да си приятен за хората.
Че изобщо не е нужно да си приятен за хората.
Мисълта ми е, че повечето хора не сме точно лоши или добри, а някакви обикновени посредствени, с доза егоизъм, завист, склонни сме в същото време и на състрадание. Всеки защитава своето си и иска да запази своя комфорт, своята цялост, в която той е някой си, красив, мъдър, справедлив.
Ако повече хора разсъждаваха така и едновременно с това се опитваха да живеят без да пречат на околните, светът щеше да е поне малко по-добро място. За съжаление според мен хората някак озлобяха, оскотяха и всеки се опитва да е по-важен и по-интересен от другия.
Разбрах, че с хора с които не се разбираш за едно нещо може да се разбираш за друго и жив човек не бива да отписваш. Също и че хора с които в някакъв етап от живота сте се карали много или просто сте били далечни познати, може след това живота така да ви сдуши, че всяка вечер да си приказвате.
Разбрах и че хората, които угаждат на всеки за всичко всъщност нямат приятели и не са желана компания (за съжаление) и че човек трябва да поставя граници, да има собствено мнение и интереси, за да бъде уважаван и ценен.
Разбрах и че хората, които угаждат на всеки за всичко всъщност нямат приятели и не са желана компания (за съжаление) и че човек трябва да поставя граници, да има собствено мнение и интереси, за да бъде уважаван и ценен.
Аз пък като пораснах и разбрах, че много неща, които ми казваха, че ще ги разбера като порасна, не ги разбрах като пораснах. Имам близки роднини, които лъжеха децата си и казваха, че като стана родител, ще разбера. Еми не го разбрах и съм винаги честен с почти 2-годишния си син. И доста други негативни неща, които уж трябваше да разбера като порасна, ама не разбрах.
Аз пък като пораснах и разбрах, че много неща, които ми казваха, че ще ги разбера като порасна, не ги разбрах като пораснах. Имам близки роднини, които лъжеха децата си и казваха, че като стана родител, ще разбера. Еми не го разбрах и съм винаги честен с почти 2-годишния си син. И доста други негативни неща, които уж трябваше да разбера като порасна, ама не разбрах.
Отчаянието, истинското отчаяние, идва със знанието и разбирането. Много е по-лесно когато не знаем и не разбираме какви са нещата
Отчаяние няма и никога не трябва да има, а надежда! Дори и когато нещата не се случват, както ние искаме, те всъщност поне при мен никога не протичат точно така.
Разбирането на нещата трябва да бъде светлината, която ни помага да погледнем по-надалеч в тъмното и да се опитаме да направим следващата стъпка напред.
Търпение. Не да съм търпелива щото опашката е дълга, или още не са докарали каквото ми трябва. А търпението да понеса промяна, изискваща много години, или да изтърпя определени житейски "екстри" дето не съм поръчвала.
Интересното е, че от всичко, за което ми се казваше "Като пораснеш, ще разбереш", до сега нито едно не съм стигнала да "разбера". Лъжеха, гадовете...
Интересното е, че от всичко, за което ми се казваше "Като пораснеш, ще разбереш", до сега нито едно не съм стигнала да "разбера". Лъжеха, гадовете...
Търпение. Не да съм търпелива щото опашката е дълга, или още не са докарали каквото ми трябва. А търпението да понеса промяна, изискваща много години, или да изтърпя определени житейски "екстри" дето не съм поръчвала.
Интересното е, че от всичко, за което ми се казваше "Като пораснеш, ще разбереш", до сега нито едно не съм стигнала да "разбера". Лъжеха, гадовете...
Интересното е, че от всичко, за което ми се казваше "Като пораснеш, ще разбереш", до сега нито едно не съм стигнала да "разбера". Лъжеха, гадовете...
