Може би се имаше предвид, че има мъже които си съвсем наред и след години съвместен нормален живот, се случва нещо с тях и тръгват към дъното.
- Публикувана: 24 ян. 2025, 21:29 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2025, 21:08 ч.
Не желая приятелят ми да припознае бебето
Може би се имаше предвид, че има мъже които си съвсем наред и след години съвместен нормален живот, се случва нещо с тях и тръгват към дъното.
Не мога да съчувствам грам на жени, които си лягат с алкохолици, наркомани, покерджии и всякаква друга паплач.
Ще взема да туря един женски пол в профила накрая...
Поста ми няма общо с мизогиния, нито с това, че съм жена
Може би се имаше предвид, че има мъже които си съвсем наред и след години съвместен нормален живот, се случва нещо с тях и тръгват към дъното.
В случая с този неподходящ мъж всичко а ясно, но ...
Не мога да съчувствам грам на жени, които си лягат с алкохолици, наркомани, покерджии и всякаква друга паплач.
Ще взема да туря един женски пол в профила накрая...
Тури си,че не си и точно мъжки пол.....
Може би се имаше предвид, че има мъже които си съвсем наред и след години съвместен нормален живот, се случва нещо с тях и тръгват към дъното.
Аз не ги мразя.
Аз просто не мога да им съчувствам, нито да ги съжалявам.
Сещам се за за една такава приятелка имах преди 20 години.
Уж умна, ама се хвана с младеж на нейните години, който работи каквото му падне, пуши трева, напива се редовно. Играе на машинки, ходи по казина.
И все няма пари. А тя започна сериозна връзка с него. Че и почнаха да живеят заедно.
Той така я обработваше, че тя си загуби работата заради него.
Към дъното я завлече. Но тя доброволно. И почна да иска пари от родители, баби, дядовци, познати и приятели.
И логично и мен не подмина.
Но пък аз не съм фен да давам пари назаем. И си го казах. Но настоя, щяла да ги върне до 3 дни, ще се обадила на третия ден. Ок.
Тогава не бях хич малко 10 лв.
Дадох ги с уговорката, че на четвъртия ден ще дойда да ги взема, ако на третия не се обади, пред заплата бях и аз го бях закъсала. Но аз работех, а тя се шляеше. Ама поредната дето решила, че целия и свят и е длъжен.
Тогава на четвъртия ден и отидох в блока без да се обадя вечерта. Втрещи се като ме видя и шашнато ме пита за какво съм тук. Казах и, че знае за какво идвам.
Ама не можела, нямала. Бях вече вътре и казах само - обеща ми на 3 ден да ми ги върнеш. Не се обади, днес е четвърти. Оттук няма да си тръгна без парите си. И това го казвам пред майка и, баба и и чичо и.
Ами те дадоха парите.
Почна да се оправдава как нямала работа, как милото не работел.
Ами казах и това, което и по-нагоре написах ама по-дълго.
Че не и съчувствам грам. Че не съдбата ти е виновна, а ти самата. Доброволно се хващаш с идиот, наркоман, алкохолик и хазартаджия. Доброволно заради него ти загуби работата си, защото не отиде два пъти на работа.
Мен от такива ще ме е гнус едно кафе да изпия, а ти си лягаш с такива.
И как така пушете и двамата цигари, пиете редовно, ходите навън, пък искате от хората пари и нямате? Мълчи като пукел.
Това е избор, не Съдбата и казах.
Малко ми се разсърди. Не ми звънеше бая време, не че ми пукаше особено.
След време пак ми звънеше да и давам малко пари.
Викам и - не мога и не искам, аз работя за себе си, да посрещам моите нужди и разходи.
Това бяха хора на 23-25 години.
Аз просто не мога да им съчувствам, нито да ги съжалявам.
Сещам се за за една такава приятелка имах преди 20 години.
Уж умна, ама се хвана с младеж на нейните години, който работи каквото му падне, пуши трева, напива се редовно. Играе на машинки, ходи по казина.
И все няма пари. А тя започна сериозна връзка с него. Че и почнаха да живеят заедно.
Той така я обработваше, че тя си загуби работата заради него.
Към дъното я завлече. Но тя доброволно. И почна да иска пари от родители, баби, дядовци, познати и приятели.
И логично и мен не подмина.
Но пък аз не съм фен да давам пари назаем. И си го казах. Но настоя, щяла да ги върне до 3 дни, ще се обадила на третия ден. Ок.
Тогава не бях хич малко 10 лв.
Дадох ги с уговорката, че на четвъртия ден ще дойда да ги взема, ако на третия не се обади, пред заплата бях и аз го бях закъсала. Но аз работех, а тя се шляеше. Ама поредната дето решила, че целия и свят и е длъжен.
Тогава на четвъртия ден и отидох в блока без да се обадя вечерта. Втрещи се като ме видя и шашнато ме пита за какво съм тук. Казах и, че знае за какво идвам.
Ама не можела, нямала. Бях вече вътре и казах само - обеща ми на 3 ден да ми ги върнеш. Не се обади, днес е четвърти. Оттук няма да си тръгна без парите си. И това го казвам пред майка и, баба и и чичо и.
Ами те дадоха парите.
Почна да се оправдава как нямала работа, как милото не работел.
Ами казах и това, което и по-нагоре написах ама по-дълго.
Че не и съчувствам грам. Че не съдбата ти е виновна, а ти самата. Доброволно се хващаш с идиот, наркоман, алкохолик и хазартаджия. Доброволно заради него ти загуби работата си, защото не отиде два пъти на работа.
Мен от такива ще ме е гнус едно кафе да изпия, а ти си лягаш с такива.
И как така пушете и двамата цигари, пиете редовно, ходите навън, пък искате от хората пари и нямате? Мълчи като пукел.
Това е избор, не Съдбата и казах.
Малко ми се разсърди. Не ми звънеше бая време, не че ми пукаше особено.
След време пак ми звънеше да и давам малко пари.
Викам и - не мога и не искам, аз работя за себе си, да посрещам моите нужди и разходи.
Това бяха хора на 23-25 години.