Ноемврийски бебета 2024 - тема 2

  • 13 911
  • 743
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 57
Skady, шокира ме. Аз не обичам бебета, т.е. не съм от тези жени, които примират като видят бебе да го пипат, гушкат и т.н. И винаги съм знаела, че ще бъда лоша майка, защото съм егоист и суетна и имам още куп недостатъци на характера, затова може би и чаках толкова дълго (засега обаче ми се падна спокойно бебче).
Не знам колко ме промени, но не мога 10 сек да го оставя да плаче или да мрънка.
Това са такива беззащитни душички, като те погледнат и виждаш как си целия им свят. Изобщо написаното звучи страшно.

Винаги сте знаели, че ще сте лоша майка и все пак сте решили да имате дете? Ами ако не беше спокойно бебе?.......

# 136
  • Мнения: 343
Skady, това, което казваш е наистина ужасно.  За жалост има и такива хора и не искам да си представям на детенцето какво му е Cry

Момичета, вашите бебчета имат ли онези косъмчето по тялото, мисля, че лануго се казваше. Моята все още има по ушичките и по челото. На два месеца и половина е и като гледам нямат намерение да опадат. Има ли нещо, което да се направи или просто чакам да си изчезнат сами.

# 137
  • Мнения: 188
Skady, това, което казваш е наистина ужасно.  За жалост има и такива хора и не искам да си представям на детенцето какво му е Cry

Момичета, вашите бебчета имат ли онези косъмчето по тялото, мисля, че лануго се казваше. Моята все още има по ушичките и по челото. На два месеца и половина е и като гледам нямат намерение да опадат. Има ли нещо, което да се направи или просто чакам да си изчезнат сами.

И при нас е така, по ушите и челото, имаше и по гърба и раменете, но те паднаха. Явно трябва повече време 🤷♀
Момичета, които не кърмите, давате ли нещо на бебетата за имунитет, на мен вече тотално ми спря кърмата, а се надявах поне грипния сезон да избутаме…

# 138
  • София
  • Мнения: 15 980
Скейди, отвратена съм от твоя разказ. Наистина ужасно, че няма как да се реагира. Не бих общувала с такъв човек и не бих го допуснала в близост до детето ми. Но ми се ще да имаше какво да се направи за невинното детенце, което страда в ръцете на такава "майка" Sad Изобщо не искам и да мисля за травмите, които вече са му нанесени.

# 139
  • София
  • Мнения: 473
Защото знам че ще дам всичко от себе си, това че е спокоен първите два месеца, не значи че винаги ще е така. И бременна, и сега давам всичко за него, щом още се мъча да изцедя по 140 мл кърма на ден

Skady, шокира ме. Аз не обичам бебета, т.е. не съм от тези жени, които примират като видят бебе да го пипат, гушкат и т.н. И винаги съм знаела, че ще бъда лоша майка, защото съм егоист и суетна и имам още куп недостатъци на характера, затова може би и чаках толкова дълго (засега обаче ми се падна спокойно бебче).
Не знам колко ме промени, но не мога 10 сек да го оставя да плаче или да мрънка.
Това са такива беззащитни душички, като те погледнат и виждаш как си целия им свят. Изобщо написаното звучи страшно.

Винаги сте знаели, че ще сте лоша майка и все пак сте решили да имате дете? Ами ако не беше спокойно бебе?.......

# 140
  • Мнения: 743
Дами, има ли някой с куче в групата освен мен? Вашите пухчовци как приемат бебчето?
Ние имаме мъжки кавалер на 5 години. Аз съм израстнала с кучета като малка, и до ден днешен родитлеи ми имат куче И за мен е било много важно детето ми да израстне с любов към животните. ОБАЧЕ :

1. Кучето адски много ревнува от бебето. АДСКИ МНОГО. Като го види, излиза от стаята. Ако някой от нас е гушнал бебето, Оскар (кучето) ни обръща гръб. Лежи на дивана и най-редовно ни гледа криво, сърдито от далече. Демонстративно. От време на време идва да ни подуши, ако посегнеш да го погалиш понякога се дръпва.... А и количката излиза всеки ден по обяд на разходка, но когато съм сама не мога да взема кучето - изобщо не се пази от количката и се навира в колелата и, два пъти вече се блъсна в нея. И той ме вижда как излизам на разходка без него, но с бебето...

2. ММ има някаква фобия космите на кучето да не влезат в очите на малкия. Съответно, Оскар не е допуснат в детската стая и ММ пуска прахосмукачки като полудял (плюс, че имаме 2 прахосмукачки робот roomb-а ).От сумати време искам в хола да сожа детската люлка - не, щяла да стане цялата в косми. Да не говорим,че детето на дивана не пристъпва. И ММ някак си пази кучето далеч от бебето, аз съм се навеждала да дам на Оскар да подуши детето, малкия да му пипне козинката - но ММ не. Много е странно, той много обича кучето и страшно много го гледа, реално ми го подари на мен за подарък но той го избра и е повече "негово" куче, страшно много го възпитава и се занимава с него.... Почнала съм сега да подготям място за play pen на пода в хола, направо не знам ММ как ще го преживее. Бебето на пода, при космите на кучето...

Напълно разбирам, че 2 води до 1. Имате ли съвети как да реша двата проблема? В чудо се виждам...

# 141
  • Мнения: 188
Дами, има ли някой с куче в групата освен мен? Вашите пухчовци как приемат бебчето?
Ние имаме мъжки кавалер на 5 години. Аз съм израстнала с кучета като малка, и до ден днешен родитлеи ми имат куче И за мен е било много важно детето ми да израстне с любов към животните. ОБАЧЕ :

1. Кучето адски много ревнува от бебето. АДСКИ МНОГО. Като го види, излиза от стаята. Ако някой от нас е гушнал бебето, Оскар (кучето) ни обръща гръб. Лежи на дивана и най-редовно ни гледа криво, сърдито от далече. Демонстративно. От време на време идва да ни подуши, ако посегнеш да го погалиш понякога се дръпва.... А и количката излиза всеки ден по обяд на разходка, но когато съм сама не мога да взема кучето - изобщо не се пази от количката и се навира в колелата и, два пъти вече се блъсна в нея. И той ме вижда как излизам на разходка без него, но с бебето...

2. ММ има някаква фобия космите на кучето да не влезат в очите на малкия. Съответно, Оскар не е допуснат в детската стая и ММ пуска прахосмукачки като полудял (плюс, че имаме 2 прахосмукачки робот roomb-а ).От сумати време искам в хола да сожа детската люлка - не, щяла да стане цялата в косми. Да не говорим,че детето на дивана не пристъпва. И ММ някак си пази кучето далеч от бебето, аз съм се навеждала да дам на Оскар да подуши детето, малкия да му пипне козинката - но ММ не. Много е странно, той много обича кучето и страшно много го гледа, реално ми го подари на мен за подарък но той го избра и е повече "негово" куче, страшно много го възпитава и се занимава с него.... Почнала съм сега да подготям място за play pen на пода в хола, направо не знам ММ как ще го преживее. Бебето на пода, при космите на кучето...

Напълно разбирам, че 2 води до 1. Имате ли съвети как да реша двата проблема? В чудо се виждам...

Ние имаме две кучета, един дакел и един ваймаранер. При нас проблема е с играчките, ваймаранерката се побърква по играчките на малкия, направо всеки път като извадим гимнастиката наставаше някаква лудница у нас, ноо с постоянство май май свикна, че не са нейни тези играчки и вече не мрънка толкова. Като цяло ние не го пазим чак толкова много малкия от кучетата, е разбира се не го слагам в техните легла, но им даваме да го подушат и той да ги усети, при нас кучетата не се пускат на дивана за сега, но мисля като поотрасне малкия, да си ги пускаме пак при нас. Смятам, че точно това постепенно запознанство му изгражда имунитет.
За ревността не знам, може би женската ревнува малко, дакела генерално си е темерут и си лежи просто на леглото.
За чистенето също съм се отказала, че ще е толкова чисто, колкото харесвам аз 😅
В крайна сметка, тези кучета са обезпаразитени, ваксинирани, мием ги всеки път след разходка, мисля че е достатъчно, не можем да ги отглеждаме все пак в стерилна среда. 😊

# 142
  • Мнения: 4 237
Не е ли целта на playpen (кът за игра) да е ограден и да не може да излиза бебето от него? И си има специална постелка? Това ми се струва, че всъщност ще изолира кучето от детето и ще е решение на проблема с космите по пода. Иначе знам, че продават и такива кътове за игра за кучета специално, но дали е практично във вашия случай зависи от това колко ви е голямо жилището

# 143
  • Мнения: 743
Да, но бебето ще е на земята все пак, и оградите не могат да изолират от косми. А и целия космърлак хвърчи във въздуха. Аз като цяло много бих се радвала двамата да имат някаква интеракция още от сега, но явно трябва да стане постепенно и кучето също има нужда да привикне към новия член на семейството. За сметка на това кучето на родителите ми си умира за бебето. Пази долу количката, иска да се качи и да влезе в коша. 😅 Много се радва и като види малкия започва да върти опашка. Нещо подобно си представях, че ще прави и Оскар, но уви...
Аз съм далеч от идеята , че това дете ще живее изолирано в стерилен балон, това само може да му навреди на имунитета. Проблемът е как да го обясня на ММ ...
А кучето тепърва няма как да привикне към такъв кът, още повече ще се разсърди. Целта ми не е да намрази детето. Истината е , че от момента, в който малкият пролази, Оскар ще се чуди къде да се скрие от него.

# 144
  • Мнения: 236
Не мога да помогна с кучета, но пък ние имаме котка порода британска късокосместа. Живее само вътре, обезпаразитена и тн. Сигурна съм, че космите са в пъти повече от тези на вашето куче. Буквално само в устата си не съм намирала косми от котката, или поне не съм убедена в това.😃 Иначе аз съм по-маниакалната на тема да пазим бебето от котката. Засега тя проявява интерес към играчките му и когато плаче много демонстративно си заминава в другата стая. Вечер затваряме вратата на спалнята и спи в другата стая, не че сега ще стигне горното ниво на кошарата,но в бъдеще като свалим детето на долното ниво не искам котката да има пряк достъп до бебето вечер докато спим. От космите се пазим като пускаме прахосмукачка всеки ден. А бебето пазим като не го оставяме абсолютно никъде без негова муселинова пелена под него, няма значение дали е гнездото,люлката и тн. Минавам и редовно с онези лепкащите ролки да събирам косми. Също така ако нещо имам и най-малкото съмнение,че котката е пипала веднага се пере и минава на сушилнята(от нещата на бебето имам предвид). Ръцете мием веднага след като някой е пипал котката, преди да пипне бебето. Трудно е,но това ще го правим предполагам още няколко месеца, докато не почне да лази и да си слага всякакви неща в устата. После пък ще мислим къде и да местим храната,че да не я глътне бебчо. Абее..😃😃

# 145
  • Мнения: 4 237
Нашият кът за игра е с меки стени, не с огради. Те са и височки

# 146
  • София
  • Мнения: 15 980
Ние имаме котка, и мен ме притесняват космите Sweat Smile Влизали са ми нееднократно в очите, дразнят ги, и ме е страх да не става същото с бебка. ММ пък изобщо не е фен да общуват с бебка, напрактика котката живее отделно в другата стая. Маца иначе не се интересува от бебка, когато я види за кратко, даже бяга. От друга страна толкова хора имат домашни любимци, общуват си с децата, даже спят до тях и нищо им няма. И аз не знам кое е правилното Weary

# 147
  • Мнения: 4 237
За малко бебче не е никак правилно да спи до животно, много лесно може да стане беля. Вече за по-голямо дете, което може да се предпази само е друго, но пак бих внимавала, защото колкото и да е обучено, пак си е животно

# 148
  • Мнения: 901
Ние имаме куче, но и друг път съм споделяла - то не ме има за човек, нито пък детето. Все едно не съществуваме.
Единствено ММ признава, та лае доста и ревнува, когато е с малката. Кучето въобще не влиза там, където съм аз, съответно където спи си играе детето, още от преди е така, не проявява интерес към тези помещения. 😀 Засега нямаме проблеми с космите, но кучето е особена кръстоска и бих казала с характер, та съм оставила на ММ да ги "запознава". Но той си познава кучето и знае как да я озапти, но и той е предпазлив, защото си е особено куче.

# 149
  • Мнения: 743
Уффф, явно си е тема във всяко семейство с домашни любимци. Не знам, на мен ми е много жално, че така пренебрегваме кученцето - той си е душичка и е много гушкав по природа, преди беше все в на някой скута/до някой. Обаче сега просто нямам времевия и енергийния капацитет да го глезотия толкова много, и намаленото внимание определено не му се отразява добре. Черпя го по-често с лакомства, давам му по-често консерви или варено яйце (много обича), обаче той си се сърди. Преди като се цедях нощем 3 часа си беше "нашето време". Сядах на дивана и той в скута ми - и помпата в сутиена. Сега вече не се цедяпрез нощта, и "нашето време" е докато си изпия кафето сутрин - ако малкия не се събуди по-рано и не вдигне цялата къща под пара понеже УМИИИИРА ОТ ГЛАД.
Дано намерим скоро баланса, понякога ми идва много....
Има дни,в които се чувствам лоша майка (нищо не правя по учебник, заспива ми само в ръцете, не мога да кърмя от гърда) , лоша стопанка (за кучето казах) , лоша партньорка (не ми се прави секс ама грам, не знам при вас как е....) , лоша домакиня (панера за гладене прелива, да не говорим от кога не съм готвила като хората), лоша дъщеря (изпокарах се с цялата рода последния месец от майка ми до прабаба ми, всички се месец и благодаря за бебето все едно съм им го подарила) ....
абе да се хвърля от някъде - на никой няма да му липдвам (не съм в депресия, да не се приема, че съм се затичала към терасата...).
ПС: А,  да, и пак съм се запушила. Имам ОГРОМНА буца в дясната грда и излиза само на ръка с много натискане. Стисках 5 минути в мивката днес, и още има, но не мога да натискам повече.... Вече 3ти ден се мъча. Даже спектрата не може да го издърпа изцяло... Пробвах под душа на ръка, под душа със спектрата, компреси, пия соев лецитин.... Не разбирам защо по дяволите се запушвам, до организъм ли е какво....

Последна редакция: пт, 07 фев 2025, 21:50 от slanchogledka^

Общи условия

Активация на акаунт