Две черти, ЧХГ в небесата, най-после ми е щастливо на душата ! ~бебеправене 616~

Минавам да споделя за резултатите след 48 часа
Прогестерон: 24,22 ng/ml
ЧХГ: 779
За справка преди 48 часа беше: прогестерон 20, чхг 320.

Също и днес пуснах това  А1 тест в Надежда, още не съм сигурна какво представлява, дадох 320 лв и кръв, и чакам обаждане от болницата, аз от системата не мога да го видя. Препоръчва се при предишни спонтанни аборти, друго не знам.

Allina, супер!

Айде, и аз да помрънкам както сме почнали. Моят рекорд за най-тъп и вдлъбант коментар държи сестра ми. Знае че сме инвитро, знае колко стимулации и загуби имам, знае колко хиляди шиб%ни инжекции съм си била и последния път като отидох да видя племенниците и ме видя възкликна: " Е ти какво правиш, виж се как изглеждаш?" ( имайки предвид, че съм напълняла). Аз си знам че съм напълняла, защото от първия опит инвитро до момента съм качила 20 кг и  то само от стимулация, инжекции и хапчета. Аз и отговорих ' Това което правя не ти го пожелавам, демек инвитрото и хормоните". Не че и дреме, тя нали си има 2 деца. И вместо да млъкне, тя продължи как ако така продължавам да дебелея и трябва да водя бъдещето ми дете на градина и училище, как ще го водя, едва ли не как ще се търкалям натам. И го заби ножа в гърба ми с най-тъпия коментар " защо не се откажеш". Викам, а бе аз мога да отслабна и да сваля 40 кг, ама ако теб утре те бутне кола кой ще ги гледа тия деца? Никой не знае какво му е писано" . И тя млъкна, вместо да си мисля нея си, тя вече в бъдещето гледа. Да не говорим, че няма приятелки, няма с кой една дума да си каже, под владичеството на мъжа си е, ама тръгна моя живот да оправя. Ако беше чужд човек, хич нямаше и да ме трогне, ама ме боли, че най-близките хора се държат така. Пък като не можеш да кажеш нещо хубаво, замълчи си. Иначе и аз мога да я навра на кучето в гъза ( не се извинявам за израза), ама не ми се занимава с душевно изостанали хора. Може да ме разбере само някой, който е минал по тоя път. Та вече и нея я игнорирам, само заради децата поддържаме някаква връзка.

П.С. Днес правих ОГТТ ...е няма такава гааааааадост. Разбира се инсулина ми е в Космоса, а захарта обикаля около него, но все още съм на границата. Надявам се скоро да почвам с отслабването и поне нещо да мръдне положително надолу т.е килограмите.

А1 е за аборти да, склонност. Не знам на какъв принцип е,.. Имах позната което го прави. Ненужно е според мен и само допълнително те товари!
Чхг е добре прогестерон също!

Salsera, сестра ти е счупила тъпометъра, без извинение. Много нетактично се е изказала. Дори аз качих малко излишни килограми и бях с надут корем като при ранна бременност от хормоните, а съм доста слаба. Реално като забременях, бях с по-малък корем, отколкото при стимулацията.
Мисли сега за мечтата си, това е най-важното.

So close, да кажеш на жена, която се бори за дете такова нещо, е като да кажеш на болен човек, който се бори за живота си да се откаже...щото видиш ли, нема смисъл. То има една приказка, че ако човек иска да живее, дори и медицината не може да го спре Ама баш роднините явно са лишени от всякакъв вид мозък. Очаквах го от други хора, но факт, че при мен другите хора са много по-тактични от роднините.

Селсера, за сестра ти много тъпо, за етърва ти също тъпо , но хубаво че са осиновили.

Според мен такива изказвания са особено грозни когато идват от хора, които имат деца. Какво, тя нейните заради социалните норми си ги държи вкъщи, иначе би ги изхвърлила някъде ли? Може би аз твърде много асоциации правя, но когато човек, който има деца ми каже такова нещо ми звучи, все едно би предпочел да ги няма. И после се сещам за всички, които искат, но не им се получава, и някакви хора с по една мозъчна клетка, които се размножават безпроблемно.

За човек, който няма деца поне може да се каже - не знае какво е да имаш, не му се е приискало още, не го е мислил и затова не осъзнава какво значи… или нещо сорта…

Цопвам и аз в темата 15 страници по-късно. S.G.C., толкова се радвам, че ти орисваш темичката! Пожелавам ти много спокойствие в оставащите месеци и  щастлив финал ❤
Алина, ама че хубави новини! Стойностите са ти супер, за антибиотика не се тревожи прекалено много, азитромицинът е  категория Б и реално се ползва при бременност. По-важното е да си излекувала уреаплазмата, че да не го мислиш.
Много хубава дискусия сте си направили последните странички, темата за споделянето е много, много обширна, но за мен най-важното е точно да си подбираме кръга от близки хора. При нас има приятели, които знаят, други, които вероятно се досещат, но са достатъчно тактични да не питат. Естествено, от по-широкото обкръжение винаги ще се намери някой да ни поучава как трябвало да правим деца (щото очевидно щом нямаме, то явно така сме решили), но аз с времето се научих да не обръщам внимание. И без това тия хора ще ги видя пак след 2-3 години, няма какво да им се трогвам. Вече ако някой много прекали, влизам и аз с бутонките 😄

Аз тука ще се намеся малко по-нестандартно, но не мисля, че е баш вярно, че ни разбират само хора, които са преживели/преживяват същото. С което не искам да омоловажа преживяванията на никой или сакън да оправдавам дърварските изказвания цитирани по-горе в темата.

За да бъдем разбрани има две условия, едното го даваме ние - да се разкрием (и факти, но чувства и мисли), другото е отсреща - там да има някой дето слуша с:

Ако някой е преживял същото е просто доста по-лесно за нас, защото се разкриваме с едно, две изречения и другия на база собсвените си преживявания си представя какво ни е (то може да не ни е баш това, ама в общи линии горе долу може би подобно).
Изискват се доста повече усилия и от двете страни, ако едната няма подобно преживяване, които много често нито едната, нито другата страна е готова да направи.

Примерно както много от нас преди да имаме деца, грам не можем да вникнем защо ни се оплакват тези къстелийки от децата си - да се радват там и да си мълчат

Здравейте, момичета! Чета ви от много време, но чак сега се престрашавам да пиша. Историята ми е много дълга, но сега се обръщам с конкретен проблем към вас - след една успешна бременност, 2 мисед аборта (последния юли 2024) и хистероскопия за премахване на септум в матката (септември 2024), онзи ден видях заветните две черти. ПРМ 29.12; час за преглед имам за 05.02.
Днес пуснах ЧХГ: 2698 и прогестерон: 13.3 ng/ml
Преди малко излязоха резултатите, съответно чак в понеделник ще мога да звънна на гинеколога. Приемам фолиева киселина и дуфастон 3х1
Знам, че прогестерона е важен за бременността, та въпроса ми е - моя нисък ли е или е ок към момента?
Ще мога да повторя изследванията чак в понеделник..

AlwaysHopeful, Честито!
Нисък е, на мен на 13,5 прогестерон ми включиха 1200 прогестерон на ден - циклогест + утрогестан.
Утре още се свържи с някое дежурно АГ или пиши на вайбър на някой.

Минимум на 3х1 или 2х2 утрогестан е редно да се мине, с условието че е хубаво да се види на УЗ дали сакчето е в матката при първа възможност, понеделник-вторник.

Обадиха ми се от Надежда. Коментарът на Стаменов за А1, което само той гледал, е да започна Програф сутрин и вечер. Зарзио продължавам през ден и след 2 седмици контролно изследване А1.
Чух се с нормалното АГ, каза да го почвам и ми каза че заради тази уреаплазма да си знам, че всеки месец началото ще ми давала АБ.
Нещо се стреснах, ама знам, че този път всичко ще е наред. Лекарите поне ме хванаха от съвсем началото с яки терапии.

Имам въпрос и ще се радвам на съдействие. От стимулацията Калчев каза, че очаква да имам 3 фоликула - 2 вдясно и 1 вляво. Като каза да направим опит 1 ден преди втория преглед, а преди това не. Те ще кажат кога да правим опити като отида.

Имах преглед вчера, уж да видим ДФ и да поставим тригер. Д-р Бояджиев ( разочарована съм, че бях при него; ама това е друга тема) каза че вижда ДФ в десен яйчник, който е 29мм и че вижда течност в кавум дъгласи. Попитах какво ще рече, че са били 2 и един вече е овулирал и той каза; че течността е от този 29мм и той е овулирал. Глупав въпрос, ама като се спука фоликула, не се ли вижда само течност? Може ли да се измери фоликул след като е спукан?

После видя и в ляв яйчник фоликул 17мм, но според него надали ще овулира и не са слагали тригер.

Честно казано съм малко объркана и не съм сигурна дали му вярвам на становището. Също така се почувствах, че тая стимулация беше за нищо, ако овулацията е минала. Сега се надявам да сме уцелили с опита в деня преди прегледа. Излязох разстроена от кабинета, защото усетих как се разходих до София за половин нищо. Отделно, ако този опит е неуспешен, минаваме на лапаро, а аз чувствам, че не всичко беше по конец. Извинявайте за романа, ама ми е много объркано.

За предишната тема