- Публикувана: 27 ян. 2025, 22:41 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2025, 16:32 ч.
Две черти, ЧХГ в небесата, най-после ми е щастливо на душата ! ~бебеправене 616~
Arwen, прочети за чай от листа от малина.
Еми, ако чувстваш, че имаш нужда от психолог, то няма лошо да посетиш такъв специалист, но те съветвам и да направиш нещо друго за себе си. Нещо, което си отлагала заради процедури, евентуално дали няма да забременея сега и т.н.
Дали ще е СПА, масаж, вид спорт, танци, смяна на работа, развиване на хоби или курс по чужд език, шофиране или нещо друго, плануване на почивка или драстична смяна на прическата. Опитай сама да преместиш фокуса.
Точно преди моя трансфер, когато бях загубила вяра в пътя (и то яко копаех дъното), по който вървя, отидох и смених драстично прическата си. Косата ми беше дълга две педи под раменете, а я скъсих на черта до брадичката. За мен това беше нещо ВЕЛИКО, което направих, защото винаги съм искала и поддържала дълга коса.
Ефекта: харесах се много. Вървях по улицата и се усмихвах.
Бях доволна от себе си, това ми вдъхна страшно много вяра, че всичко може да се промени в един миг и то за добро. Изведнъж вярата в мечтите ми се върна. А само след 4-5 дена ми беше ЗЕТ.
Относно мъжете, много пъти сме го коментирали. Всеки по своя си начин изживява нещата и това, че не показват емоции, като нас, това не означава, че в тях не бошува буря.
Еми, ако чувстваш, че имаш нужда от психолог, то няма лошо да посетиш такъв специалист, но те съветвам и да направиш нещо друго за себе си. Нещо, което си отлагала заради процедури, евентуално дали няма да забременея сега и т.н.
Дали ще е СПА, масаж, вид спорт, танци, смяна на работа, развиване на хоби или курс по чужд език, шофиране или нещо друго, плануване на почивка или драстична смяна на прическата. Опитай сама да преместиш фокуса.
Точно преди моя трансфер, когато бях загубила вяра в пътя (и то яко копаех дъното), по който вървя, отидох и смених драстично прическата си. Косата ми беше дълга две педи под раменете, а я скъсих на черта до брадичката. За мен това беше нещо ВЕЛИКО, което направих, защото винаги съм искала и поддържала дълга коса.
Ефекта: харесах се много. Вървях по улицата и се усмихвах.
Бях доволна от себе си, това ми вдъхна страшно много вяра, че всичко може да се промени в един миг и то за добро. Изведнъж вярата в мечтите ми се върна. А само след 4-5 дена ми беше ЗЕТ.
Относно мъжете, много пъти сме го коментирали. Всеки по своя си начин изживява нещата и това, че не показват емоции, като нас, това не означава, че в тях не бошува буря.
Firebird благодаря за споделянето.
Аз все повече си мисля, че точно в този момент приоритетите на двама ни се разминават.
В момента строим къща.. виждам, че приоритет му е къщата, а моят приоритет е друг.
Интересно как се обръщат нещата, преди 3 години виждах огромното му желание за дете, дори по-голямо от моето. Тогава още учех в университета и се разбрахме да изчакаме докато завърша и започна работа. След като започнахме пък видяхме, че не се получава ...
До някъде може би се обвинявам, че го накарах да чака... ( От сегашна гледна точка)
Аз все повече си мисля, че точно в този момент приоритетите на двама ни се разминават.
В момента строим къща.. виждам, че приоритет му е къщата, а моят приоритет е друг.
Интересно как се обръщат нещата, преди 3 години виждах огромното му желание за дете, дори по-голямо от моето. Тогава още учех в университета и се разбрахме да изчакаме докато завърша и започна работа. След като започнахме пък видяхме, че не се получава ...
До някъде може би се обвинявам, че го накарах да чака... ( От сегашна гледна точка)
Еми напълно те разбирам, при мен е същото, въпреки че имаме около нас двойка с инвитро, не си говорим за подробностите. ММ е много щастлив и му се радвам на ентусиазма, но мен ми трепери всичко. Той сякаш не осъзнава през какво се минава и му е много лесно и все повтаря "какво толкова, нали само ще те боцнат". Мен ме е страх най-вече от стимулацията, тъй като четох какви ли не гадости, нямам поликистоза, но съм със страшно много антрални. Вярвам на Сенкова изключително много, но все пак.....както се казва "шубето си е голям страх"
Знам, че много от Вас са преминали през това нещо и, че целта оправдава средствата, но то си ми идва вътре. Постоянно си повтарям че всичко ще бъде наред, но също и страха, че паник-атаките ще се върнат също е голям. От няколко години закрепих положението с тях, но сега стреса ми идва в повече.
Трябва да се стегнем и да продължим, колкото и да е трудно!
Знам, че много от Вас са преминали през това нещо и, че целта оправдава средствата, но то си ми идва вътре. Постоянно си повтарям че всичко ще бъде наред, но също и страха, че паник-атаките ще се върнат също е голям. От няколко години закрепих положението с тях, но сега стреса ми идва в повече.
Трябва да се стегнем и да продължим, колкото и да е трудно!
Той сякаш не осъзнава през какво се минава и му е много лесно и все повтаря "какво толкова, нали само ще те боцнат".
За това изказване заслужава да го хлопнеш с на Кенди тигана.
m-angel, май днес ще обява край на чакането 
след един адски цветен сън преди вечер, главоболие втори ден и леко зацапване от тази сутирн придружено с типични болки мисля, че днес ще е денят малко тъпо ама няма да мога да пусна хормони на 3ти ден и се чудя има ли смисъл да ги пускам на 4ти или да чакам следващ Ц....
след един адски цветен сън преди вечер, главоболие втори ден и леко зацапване от тази сутирн придружено с типични болки мисля, че днес ще е денят малко тъпо ама няма да мога да пусна хормони на 3ти ден и се чудя има ли смисъл да ги пускам на 4ти или да чакам следващ Ц....
Уреяплазмата не пречи на самото имплантиране, но скапва тръбите, тъй че на практика пречи на забременяването.
Еми, нормално е. Всички сме били там. Като всяко неизвестно е много страшно. Наистина за много хора отстрани е просто "слагаш едни инжекции"
Не отчитат страховете, не отчитат през какво минаваме, за да стигнем до инвитро, не отчитат надеждата и това, че ни е страх да се надяваме. Не отчитат и, че има една шепа жени, които излизат от инвитро с рак на гърдата. Не отчитат и гнева, който често имаме сами към себе си и тихичката завист, че някъде там има жена, която забременява без проблем, пък нашите дни започват и завършват с инжекции + куп медикаменти между тях.
Честно казано сега второто си го приемам по-тежко от първия път. Не се шегувам - плача абсолютно всяка вечер по мъничко, а понякога и сутрин, но ми олеква. Ако си ги пазя и се натрупат ще е по-зле
Подкрепям намирането на отдушник. Сега започвам да правя мартенички, вечер по 2-3. Помага ми работата с ръце. Редим и Лего
Еми, нормално е. Всички сме били там. Като всяко неизвестно е много страшно. Наистина за много хора отстрани е просто "слагаш едни инжекции"
Не отчитат страховете, не отчитат през какво минаваме, за да стигнем до инвитро, не отчитат надеждата и това, че ни е страх да се надяваме. Не отчитат и, че има една шепа жени, които излизат от инвитро с рак на гърдата. Не отчитат и гнева, който често имаме сами към себе си и тихичката завист, че някъде там има жена, която забременява без проблем, пък нашите дни започват и завършват с инжекции + куп медикаменти между тях.Честно казано сега второто си го приемам по-тежко от първия път. Не се шегувам - плача абсолютно всяка вечер по мъничко, а понякога и сутрин, но ми олеква. Ако си ги пазя и се натрупат ще е по-зле
Подкрепям намирането на отдушник. Сега започвам да правя мартенички, вечер по 2-3. Помага ми работата с ръце. Редим и Лего
Цопвам да споделя малко стотинки по темите за “копането към дъното”. Дълго е.
Скрит текст:
След тая цветна снимка от декември като стана ясно, че шансовете за домашно зачеване съвсем се изпиляват (окей, има ги… ама тоя възрастови влак, дето се движи с 1000 също го има) и реших, че най-разумното в случая е да настъпя газта, без да мога да кажа, че ми беше много присърце идеята за асистенция. Доста го мислих по Коледа, доста съм гледала тавана на спалнята посред нощ, доста го дъвкахме с мъжа ми, доста му обяснявах какво предстои, доста и той гледаше като човек, дошъл от 13ти век и му показват електрическа крушка за сефте, минахме през някакви фази на обнадежденост и приемане. Идеята за намеса, подмяна и имитация на нещо естествено за тялото ми и физиологията беше леко притеснителна, не ми е било в плановете по принцип. Ама то.. какви планове…Плановете бяха до януари 2023…
Та всичко това са едни наистина доста самотни женски мисли и душевни смутове. Няма как мъжът да ги поеме за нас, да ни ги смели някак приемливо и да ни ги сервира с черешка отгоре. Ние сме тия, които трябва да се оправяме с тях.
Психотерапевт е супер, аз съм с две ръце, спорт е велико, хобита е мега, разходки в гора също, фризьор - абсолютно (дълго отлагах някаква външна промяна за себе си, един вид някакво извратено наказание, че не го заслужавам, щото не мога да направя бебе, обаче си теглих една майна и утре кака ви отива да виси 3 часа в салона да ѝ създадат един балеаж!!!), изобщо дайте му един широк излаз на тоя егоизъм и суета, дето ги кътате и ви е страх да мигнете, щото зад ъгъла чака инвитро или други процедури/изследвания. Дайте да не ставаме заложници на нещо дето реално ние държим волана.
По повода за тигана -
Снощи му разказвам урока за ПИД и оценяването на ембрионите, вика… ама това на нас защо ни трябва да го знаем, както бях легнала, завита в 11 одеяла, като почнах да се разгъвам като питон, като ми видя нервната вена на челото и какво се задава.. почна да ми разсъждава как няма как да знаем колкото човек, дето това работи, че колкото и да четем и да имитираме познания по някакви теми ня-ма как с 5 страници от нета да станем ембриолози и изобщо някакви …ози. Накрая финализира с “в крайна сметка няма по висшо нещо от природата и колкото и да я ръчкаме, няма да я надхитрим ако тя самата не окаже съдействие някакво”, та го питам дали си дава сметка, че ако не са тия процедури попадаме в хипотезата да нямаме деца най-вероятно. Каза “Мииии… да. Хората сме егоисти, така сме еволюирали над всички за сметка на всичко”. Прав е, де…ама
сега гледам има промоция на чугунени тигани, един е към 3 кила.
Та всичко това са едни наистина доста самотни женски мисли и душевни смутове. Няма как мъжът да ги поеме за нас, да ни ги смели някак приемливо и да ни ги сервира с черешка отгоре. Ние сме тия, които трябва да се оправяме с тях.
Психотерапевт е супер, аз съм с две ръце, спорт е велико, хобита е мега, разходки в гора също, фризьор - абсолютно (дълго отлагах някаква външна промяна за себе си, един вид някакво извратено наказание, че не го заслужавам, щото не мога да направя бебе, обаче си теглих една майна и утре кака ви отива да виси 3 часа в салона да ѝ създадат един балеаж!!!), изобщо дайте му един широк излаз на тоя егоизъм и суета, дето ги кътате и ви е страх да мигнете, щото зад ъгъла чака инвитро или други процедури/изследвания. Дайте да не ставаме заложници на нещо дето реално ние държим волана.
По повода за тигана -
Снощи му разказвам урока за ПИД и оценяването на ембрионите, вика… ама това на нас защо ни трябва да го знаем, както бях легнала, завита в 11 одеяла, като почнах да се разгъвам като питон, като ми видя нервната вена на челото и какво се задава.. почна да ми разсъждава как няма как да знаем колкото човек, дето това работи, че колкото и да четем и да имитираме познания по някакви теми ня-ма как с 5 страници от нета да станем ембриолози и изобщо някакви …ози. Накрая финализира с “в крайна сметка няма по висшо нещо от природата и колкото и да я ръчкаме, няма да я надхитрим ако тя самата не окаже съдействие някакво”, та го питам дали си дава сметка, че ако не са тия процедури попадаме в хипотезата да нямаме деца най-вероятно. Каза “Мииии… да. Хората сме егоисти, така сме еволюирали над всички за сметка на всичко”. Прав е, де…ама
сега гледам има промоция на чугунени тигани, един е към 3 кила.
Виждам, че обсъждате имунологичните, ще кача първите ми изследвания, ако на някой са му интересни (в скрит текст). Първите са от доц. Русер, от който бях недоволна, след това попаднах на доц. Михайлова. Първата ми терапия беше с омега 3, куркумин и вит. Д
Тук ще пусна и повторните, след въпросната терапия:
След вторите резултати ми назначи МориВид за 6м, за 3м (не е нужно последователни) преднизолон (през ден х 0.5) и аспирин протект (всеки ден) 2-3 преди О до цикъл. При неуспех от 6м да пристъпим към инвитро.
Вече имам една стимулация, при д-р Калчев, неуспешна, с CC, микробиом - откри се само Ебщайн бар, цитоките били наред и като цяло нищо няма при нас, не знам дали трябва да потърся мнение на още един имунолог, но дори не знам вече при кой да отида. Ако имате някакви препоръчки ще се радвам да ги видя
Еми, всички сме били там, нормално е. Прегръдки
Голдънче, честито и до успешен финал!
Скрит текст: 
Скрит текст: 
Скрит текст: 
Тук ще пусна и повторните, след въпросната терапия:
Скрит текст: 
Скрит текст: 
След вторите резултати ми назначи МориВид за 6м, за 3м (не е нужно последователни) преднизолон (през ден х 0.5) и аспирин протект (всеки ден) 2-3 преди О до цикъл. При неуспех от 6м да пристъпим към инвитро.
Вече имам една стимулация, при д-р Калчев, неуспешна, с CC, микробиом - откри се само Ебщайн бар, цитоките били наред и като цяло нищо няма при нас, не знам дали трябва да потърся мнение на още един имунолог, но дори не знам вече при кой да отида. Ако имате някакви препоръчки ще се радвам да ги видя
Еми, всички сме били там, нормално е. Прегръдки
Голдънче, честито и до успешен финал!
Много емоции имаше последните страници, следя и се вълнувам с вас, момичета, но ми е доста трудно да пиша, както досега на клавиатурата, защото рязко на служебния ми компютър спря да се отваря бг мама, блокиран ми е сайта. А през телефона ми е мъка...
Катес, много съжалявам за това, през което минаваш, не си сама, ще се справиш и с това. Дано следващата ти бременност бъде напълно безпроблемна!
MSR, съжалявам за ниското чхг, и на мен на теста ми изглеждаше, че ще е по-високо. И да не е този месец вашия, смело напред и още следващия да се похвалиш с хубаво чхг. Ще дадеш ли в крайна сметка втори шанс на Калчев и изобщо той предлага ли ти нещо?
Голдън, честито! Ясно е, че този път след всичките терапии всичко е тип топ. От МЦ коментираха ли ти високия прогестерон? И кога ще те извикат на първи преглед?
Кенди, какъв ви е плана с Цветков за след хистерото?
Спирам, че да не става ферман. Но много се радвам, че ви има. И аз не съм много добре емоционално, сама съм с мислите и страховете си и групата много ми помага. Виждам, че не съм сама .
Катес, много съжалявам за това, през което минаваш, не си сама, ще се справиш и с това. Дано следващата ти бременност бъде напълно безпроблемна!
MSR, съжалявам за ниското чхг, и на мен на теста ми изглеждаше, че ще е по-високо. И да не е този месец вашия, смело напред и още следващия да се похвалиш с хубаво чхг. Ще дадеш ли в крайна сметка втори шанс на Калчев и изобщо той предлага ли ти нещо?
Голдън, честито! Ясно е, че този път след всичките терапии всичко е тип топ. От МЦ коментираха ли ти високия прогестерон? И кога ще те извикат на първи преглед?
Кенди, какъв ви е плана с Цветков за след хистерото?
Спирам, че да не става ферман. Но много се радвам, че ви има. И аз не съм много добре емоционално, сама съм с мислите и страховете си и групата много ми помага. Виждам, че не съм сама
. 
