Живот на кантар - тема 1

Аз съм лакома, признавам си, храната за мен е удоволствие, хубавата, вкусно приготвена храна. И аз имам история и част от нея е "нагъването" в определени периоди, но никога не съм стигала до това тъпкане за което говорят участниците. Не си представям да изям дори част от количествата за които споделят. Тъпкане наричам един голям дюнер за деня(не всеки ден опазил Бог) или чиния макарони(събота или неделя) . Без повторка и без друго тъпчене.
Последно извадиха от мен почти 20кг.доброкачествен тумор. Преди да стигна до операция, започнах режим, всичко ок, аз отслабвам, тумора расте. Следва операция и драстично свалени килограми. Всичко минава, жива, здрава съм, изглеждам супер, продължавам режима, но килата хвърчат. Паметливи са тия клетки организмени, дявол ги взел. Аз съм на режим, килата хвърчат, най накрая си казах майната му, нали съм жива и здрава. Но, не става така, тежи, заморява и сега пак наново. Ще се справя, но всеки знае себе си, организма си, особеностите. Тъпа работа.
Не всички са дебели от плюскане и не заслужават лошото отношение на обществото, което получават.
Пп Вероятно имам нужда да говоря и това предаване ми дойде дюшеш. Не ми обръщайте внимание.

Плюскането на много храна също е болест. Макар че думата звучи грубо. Ментална болест е. Емоционална болест, емоционално хранене, но тя се влияе от хормоните, а хормоните от храната. Хиперфагията е болест. И  тези хора тотално са си прецакали храната, логично и хормоните грам не са им в ред. Била съм като тях.
Била съм веган и вегетарианец в дебелите си години. Изяждала съм огромно количество ориз със зеленчуци. Една порция ,сипвам втора, трета, продължавам да чувствам глад, треса се от глад, чувствам, че съм пълна, но чувствам и глад. Преяждам и после рева, защото съм изяла това количество, а не искам. И не знам защо. Не знаех нищо за протеини ,въглехидрати, мазнини. Мислех хляба за протеин. Не знаех какво е кръвна захар и инсулин. Нито грелин и лептин и колко объркани са ми били всички хормони.
Изяждала съм след силен стрес два двойни бургера. И с дюнери съм го правила.
Рева и ям. Рева от нерви заради това, което ми се случило, но се тъпча.
После ми е лошо и рева щото съм преяла, но пък имам някакво спокойствие и леко успокоение. Фалшиво, но го има.
Правилното хранене нормализира хормоните, оттам емоциите в голяма степен.
Но и човек трябва да реши кое му е по-важно. Вкусът на храната или живота. Като си оправи приоритетите и нещата се оправят.Но трябва и четене.
Едно време обожавах тулумбички. Сега като ги погледна и ми се гади само при мисълта да ги опитам.
Променя се вкуса към храната, но това е защото съм си сменила отношението към себе си, към храната.
Диетите не помагат, трябва човек да си изгради нов начин на живот и да знае кога може да се поглези и по колко. Да си промени отношението към храната също.
Всички тези участници си нямат на идея за тия неща. Аз на мц ще се почерпя с хубаво парче торта, а те го правят ежедневно. Или ще си взема течен шоколад, качествен, без палмова мазнина, с подсладител. 200 грама го ям за два дни и дори не го изяждам целия, остава половината и го давам на някой вкъщи да го довършат.
Сега като погледна назад 90 % от нещата, които съм яла не ме съблазняват.
Но все още обичам да ям и за мен това си е удоволствие, но знам какво да ям, колко и кога.
Никой дебел не заслужава лошо отношение. Това е болест. Дори и някой да изяде 3 пици, пак не заслужава обиди или подигравки. Не знаеш какво му е на главата и защо е стигнал дотук.
Все едно да се подиграеш на някой, защото е без крак.

Боже, колко си права Елора.
Поста ти трябва да се сложи за заглавен.
Толкова истина. Толкова вярно.
Прекрасен синтез на цялото.

Не само дебелите са подложени на подигравки, същото важи и за кльощавите.

Да де, ама не е същото.
Един живот давам да ми се подиграват, че съм кльоща.

Да, едно и също е.
Все е неприятно и грозно.
Обсъждането на външния вид говори много за възпитанието и интелекта на обсъждащия.
Жени, които са били много кльощави също са ми казвали, че им е било много неприятно да им се обсъжда тялото.

Не е същото, разбира се. На кльощавите им се подиграват със завист.

Съвсем без подигравки не може - никой не може да угоди на всяка клюкарка перфекционистка или претенциозен ергенин.

Внимавай какво си пожелаваш. 😛 Не са ми се подигравали, че съм дебела, а кльощава, но вярвам, че е също толкова неприятно. Същото си е.....все за телесна маса става въпрос.

Щом им е неприятно е същото. Тъй си мисля.

Имах една колежка преди години. Към 130 кг.
Оказа се, че не яде много. А нормално що годе.
Просто е на ежедневни инжекции кортикостероиди и от тях е напълняла. Без тях няма да може да живее.
Никой обаче не знаеше това и я коментираха и обсъждаха.
Но много хора си обичат да обсъждат без да знаят.

Уважавана съм в средите си, и обичана в роднинския и приятелски кръг, но знам, че, ако нещо не им хареса на ония извън роднините, ще съм оная дебелата. Тъпо, но факт. Те всъщност само с това могат да се опитат да ме засегнат, но факта си е факт.

И да си дойдем на думата. Има и килограми,  които са качени не от плюскане и после каквото и да правиш трудно може да ги свалиш, или свалиш малко и пак ги качиш и се започва едно обсъждане и едни обяснения.
По обидно е за мен някой да ти каже, че сам си се докарал до това състояние и нищо не те оправдава, а просто си мързеливец, отколкото просто да ти кажат, че си дебел.

Защото само ти си знаеш как точно си се сдобил с килограмите и дали не си пробвал да ги пребориш.

Джаста, нали знаеш, че режим, с който си свалила веднъж килограми, втори или трети път не действа по същия начин? Тялото и клетките помнят този стрес, на който са били подложени, и вече са един вид предупредени и "устойчиви" на него. Трябва да ги изненадаш с нещо друго - да видоизмениш диетата или да я смениш изцяло с друга.

Аз познавам и двата вида напълнели. Виждала съм от проблеми със щитовидната жлеза как се пълнее. И лекарствата не помагат много.Имах 3 колежки, докато не ги видях си мислех че всички дебелеят от хормони, болести ИР и подобни. То няма такова плюскане. Все едно на пир сядат. Само печено прасенца не са яли за обяд. Страшно, по 3 хот дога, бурканче нутела,чипсове, торти. Една торба храна за обяд.
Може би има и от двата вида,но тези специално ако почнат да ядат нормално, ще са прилично изглеждащи, не на 30 да не можеш 5 стъпала да изкачиш. И хич не им пука де.

Ха, защо е нужно да се казва - ей, ти си дебел. Ама дебелия си го знае.
Също така няма как да знаеш дали сам се е докарал до това състояние.
Мен ме направиха дебела като дете.
Биха ме за да ям. За закуска, обед и вечеря, шамари през лицето и по главата докато не изям всичко.
Съучениците ми се подиграваха. Но ако бяха видели баба ми как ме удря по главата за да ям тройно, нямаше да приказват така. Но не знаеха, не съм ги и информирала.

Така е. Винаги ще си онази дебелата, или кльощавата, или с очилата, с късата коса, с тънките вежди... Всеки е някакъв и не трябва да се впрягаме толкова. Проблем е, когато наистина ни тежи нещо и ни пречи здравословно. За себе си разбрах, че успешна диета няма, има промяна на начина на живот. Много е трудно, много - с приятели на ресторант, вкъщи с децата, на работа - все трябва да се съобразяваш. Приех, че съм болна и няма да съм като другите и някакси това ме успокои и си следвам правилата, успешни за мен (като например плодовете не значи здравословно за ИР).
ПП: Елора, сега видях поста ти - това на баба ти е престъпление. Момчето ми е на 7, момичето - на 4г. и такива скандали имам със свеки да не ги тъпче. Тя е кльощава, те - също, но знае ли се какво ще стане в пубертета?! Искам сега да им изградя навици и мисля, че успявам. Ужас, ако няма комат хляб с яденето! У нас не се правят запръжки, хляб само пълнозърнест и главно - до ядат, колкото им се яде, но качествено. Това с тъпченето е кошмар!