Мони, успех.


И така месец-два, докато един ден се замислих за какво ми е това моментно спокойствие, като после пак съм си кълбо от нерви. И стигнах до извода, че цигарите няма да ми решат проблемите, а даже ще ми докарат нови (такива със здравето). Така че ги спрях от раз, но предвид краткото време, в което пуших, може би не съм успяла да се пристрастя напълно и затова не ми беше изобщо трудно да спра. Вече пет години не съм докосвала цигара и щом покрай стреса от смъртта на баща ми не съм си помисляла за такива неща, се надявам, че повече няма да залитам така. Моят годеник също е непушач и много ме радва този факт. Бащата на Елица няколко пъти се опитва да ги спре, но не му се получава. Вече кашля доста, свекървата много се притеснява, защото нейните свекъри са били пушачи и са починали от белодробни заболявания и двамата... Но той не взима никакви мерки и не знам докъде ще се докара така...
Е, понякога пия по чаша вино. Ако сме или имаме гости. Или сме на заведение. Така да си сипя с вечерята, примерно -много рядко.
