Любовта е хубава, но в началото, после ни кара да плачем...
Но при всеки - различно. ✌🏼
Не казвам, че любовта е жестока за всички, има и късметлии, има и такива, изтеглили късата клечка.
- Публикувана: 3 фев. 2025, 17:00 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2025, 16:25 ч.
Живеят само влюбените, останалите просто съществуват
По тази логика хич да не раждаме. Все някога ще ни боли, ще плачем, ще страдаме и накрая ще умрем
Но при всеки - различно. ✌🏼
Не казвам, че любовта е жестока за всички, има и късметлии, има и такива, изтеглили късата клечка.
Аз съм чувала, че Мария-Тереза никога не го е казвала онова за хляба и пастите...
Може би бихме намирали повече смисъл, ако знаехме в кои времена се е зародила тази мисъл и дали наистина е била на Шекспир. На мен ми е чужда. Дори в най-влюбените си моменти съм била винаги стъпила здраво на земята. Влюбването е нещо, от което аз бягам, защото ти дава една илюзорна представа за света. Гледаш като през онези … калейдоскоп - цветни, пъстри картинки, омайващи и хипнотизиращи, цветна игра за очите, но всъщност нищо истинско.
По темата за любовта и влюбването имам друг любима мисъл “Вие сте готови да умрете за тези, които обичате? Аз преди всичко съм готов да живея с тях: прозата на ежедневното битие изисква от нас постоянство, да правим ненужни демонстративни жестове, изключителни - а значи случайни.”
По темата за любовта и влюбването имам друг любима мисъл “Вие сте готови да умрете за тези, които обичате? Аз преди всичко съм готов да живея с тях: прозата на ежедневното битие изисква от нас постоянство, да правим ненужни демонстративни жестове, изключителни - а значи случайни.”
Много е нестандартна тази фраза ...Вие сте готови да умрете за тези, които обичате? Аз, преди всичко, съм готов да живея с тях: прозата на всекидневното битие изисква от нас постоянство, да правим ненужни демонстративни жестове - изключителни, а значи, случайни. - Паскал Брюкнер ... Какво означава демонстративни жестове ... такива може да се правят и без да обичаш...
Аз съм чувала, че Мария-Тереза никога не го е казвала онова за хляба и пастите...
Да, моя грешка. Ужас...
Иначе има и хора, които нямат интерес към любовта и живеят прекрасно. Има и такива, които именно любовта ги съсипва и им пречи да живеят...
Да не говорим, че най-хубавото идва след това – когато влюбеността се превърне в истинска любов. Тиха и спокойна, но силна и трайна. Вместо хормони – сигурност и доверие. Вместо пеперуди – пълноводна река.
Жалко, че много хора така и не стигат до нея, гонейки пеперуди в полето...
Жалко, че много хора така и не стигат до нея, гонейки пеперуди в полето...
Бях тръгнала да пиша повече, но се спрях. Има прекалено много нещастни и оплакващи се хора тук, и имам чувството че като се опишат едни нормални отношения, се възприема като хвалба и като "перфектност"... Но да, отгледаната и улегнала любов е многократно по-хубаво изживяване от първоначалното влюбване.
Биохимията на мозъка е това, което определя как се чувстваме и възприемаме света, не случайно психоактивните вещества още от дълбока древност са били "зона на интерес". Е, в 21 век нещата са в голяма степен поизучени, и вече е ясно, че има много други начини човек да гони хормонални пикове и да "лети"
Истински живи сме, когато летим и сме нахранени емоционално, обичани, вдъхновени, окрилени т.е. влюбени. Останалото са битовизмите - ядем, спим.
Има любови, които наистина те карат да усещаш така света, но и приземяването от тях обикновено е повод за лексиконни мъдрости, само че трагични
За жалост всяко хубаво нещо има своя край!
С мъжът ми сме от 15 години заедно и две деца,преминахме през много бурна и страстна любов през първите 2-3 години,сега се обичаме ,уважаваме, прекарваме страхотно четиримата но тази страст от първите години някак си липсва
С мъжът ми сме от 15 години заедно и две деца,преминахме през много бурна и страстна любов през първите 2-3 години,сега се обичаме ,уважаваме, прекарваме страхотно четиримата но тази страст от първите години някак си липсва
Ние също сме много време заедно ... да страстта беше голяма в началото ... но и сега я има ... появява се периодично и винаги когато сменим обстановката ... Цветно гледахме когато се появиха и децата, но сега когато са по големи, ако са болни или възникнат проблеми ... Черно ми е... и въобще забравям... за любов ...
Любовта към децата е различна, безкористна силна,безкрайна. Като погледна моите и си казвам "леле колко ги обичам,прекрасни са!"
Препоръчани теми