КГБ = Клуб на Готините Баби - 228

Е, оказа се, че не е толкова страшно! Полека лека ходих до магазина. Един съсед от задния вход си оставя колата пред нашия и, за да стигне до нея е очистил доста дълга пътека. И нагоре имаше път до магазина. Въпреки това вървях много внимателно.
Не ви знам болниците в София, знам само св. Марина във Варна, но съм съгласна с бат Павли - у дома е най - добре. Няма да стане бързо, но трябва да стане!

Ами това е, обедното време е моето време тук
Ха добър ден!
Радвам се, че Гъбката вече е в стая. Напълно съм съгласн и с това, че в къщи и стените помагат, но има неща които не могат в къщи. Аз също съм се грижила за татко. Той в продължение на 6-7 години получи няколко инсулта, като след всеки следващ възстановяването беше все по трудно и по трудно, а последният беше фатален. Пътеката тогава беше около седмица, после веднага го прехвърлиха в отделение по рехабилитация и там пътеката около седем дни, но имаше голям ефект от рехабилитацията. Той беше много упорит и много се стараеше, но и всички ние не го оставихме. Всеки ден излизаха с мама, бяхме му купили ел.количка, отиваха до някъде с нея, оставят я и той тръгваше. С бастунка, влачи единия крак, но върви и после ми даваше отчет колко стълба е минал /това ел. стълбовете които са/ Отделно два пъти в седмицата ходехме при един рехабилитатор отново за раздвижване. Но, да наистина, както и вие казвате, много се промени. И поведение и емоционално състояние, всичко. Избухваше, после съжаляваше и плачеше, че ни е притеснил или обидил..... Трудно беше, но ми се искаше още малко да беше..... Гъбчето е много по млада и се надявам при нея възстановяването да е по бързо и без големи последствия. Дано, дано, дано
За внуците говорите. Не знам какво да кажа, мисля си, че е сложно. Може би както Боряна е писала, така сме възпитавани, да не засегнем, да се отзовем и т.н.  Аз все гледам да внимавам кога как и каво. За сега да не ме чува дявола горе долу нещата са нормални. Децата се съобразяват, разбира се, че поемам малкия когато се наложи, но на този етап те изобщо не прекаляват. Даже май аз повече се натискам , но все пак тойй е още много малък. Ще видим понататъка как ще е.
Айша, как е Мрънч? Фло, а при вас как са нещата?
Тук познаха за времето. Даваха го да вали сняг до 11 ч.  И наистина валя си тихо и кротко до  към 11 ч. и сега е грейнало едно слънце и снежко се топи. Да видим като замръзне довечера, както го дават утре как ще се справяме.
Хубав ви следобяд момичета

Мамси, благодаря за новините за Гъбката. Надявам се, че ще подсигурят необходимия логопед и рехабилитатор там в градчето. Много е важно да се следват тези заръки на лекарите, за да може да се възстанови максимално. А това, че старите хора си променят нрава след преживян такъв инцидент е вярно. Също от значение е и темперамента и духа на човека. Ако преди това е задържал всичко в себе си, сега кара направо-  каквото мисли, го казва. Другия вариант, когато се предават след такова нещо, никога не могат да повярват, че са ок и са същите. Така беше баща ми преди много години. Беше тогава на около 62-63 години, когато му откриха тумор на дебелото черво. Оперираха го, успешна операция, сложиха му някакви платна, нямаше анус претер и на всичкото отгоре тумора се оказа доброкачествен. След операцията, той много уплашен пита доктора - докторе, сега какво, какви терапии трябва да правя. А доктора ме каза - радвай се на живота, здрав си, нищо няма да правиш. Той не вярваше, че дори и лекарства не трябва да пие. Явно така и не повярва и от тогава се промени много. Все си мислеше, че скоро ще умре, че дните му са прероени. Е живя след това над 15 години, но не му се живееше. Беше се предал. Може би в такива случаи трябва работа и с психолог. Бих посъветвала това и близките на Гъбка. Въпреки, че ние сме от една "кръвна група" и имаме огън в кръвта, вярвам че тя е едно борбено момиче и няма да се даде.
Това беше  и една от причините бързо да преодолея шока от новината, че имам рак. Казах си : "този рак не е по-силен от мен и няма да му се дам". После приятели са ми казвали - ти премина през тази тежка болест, като през грип.
Надух ви главите, ама да има какво да четат и шестимата ни гостенина на клона.

Аз съм 1 от гостите. От 30 мин е отворена темата. А ние агитира ме Мрънч да хапнем нещо.

Айша, как е Мрънч - оправя ли се? Направете му само това, което той обича. Ама какво ти давам акъл, като знаеш по-добре от мен.
Не разбрах какво значи - от 30 минути е отворена темата.

Пипи, аз съм отворила темата да чета. Но през това време Мр. поиска да гледа нещо си в Ютуб, отворих 2 прозорец и темата си остана. Уж щеше да яде докато гледа, но само  зяпа. Каквото и да правим и предлагаме - няма апетит детето. Предлагаме, хапва 2 -3 лъжици. Майка му идва да го види за 1 час преди работа. Държа се с мене като с простовато  вакарелско слугинче....
Иначе всеки потребител на Мамата има възможност да е Гост. Определя се с 1 клик в профила. След като е разрешено, не виждам защо по много теми подскачат как гостите ги четат.

Айша, давайте на Мрънч нещо за апетит.
А иначе за гостите знаеш за кои гости говоря.

Ето ме и мен. От сутринта голяма динамика. Е нямам време да скучая. Пред кабинета митинг - деца, възрастни, кихат, кашлят, ужас. Поне бяха дисциплинирани - всички с маски. ЛЛ след прегледа ни изпрати на рентген. И там чакахме.  Оказа се, има възпален синус. Имало бум на пневмонии и синузити. Сега 10 дни АБ на 12 часа Х 1. ЛЛ е в потрес - такова нещо не е виждала откакто е лекар. И всичките тези заболявания се развиват светкавично.
В клуба за подкрепа също провал - от 10 души, налични двама. Пихме кафе и се разделихме. Минах като изтребител през кабинета, за едни документи и бегом към майстора, дето се грижи за коня. Ромео ходи като препариран - откакто е студено доста го боли кръста. Пожалих го. Мен нали нищо не ме боли, та поех и тази задача. По-късно пак трябваше да отида до кабинета, но не успях. А мислех, че ще огрея. Сега съм се проснала на леглото и не ми се мърда.
Говорих и аз с бат'Павли. Очаква, че  в петък ще го изпишат нашето момиче, но не е съвсем сигурен. Организирал е транспорт до Ст. Загора. Вероятно утре ще се произнесат светилата. По-добре е ако още малко я задържат.
Сутринта рехабилитаторката е вдигнала на крака ГЪБКАТА. Може да пристъпва, единствено дясната китка се движи по-трудно. Боец е тя, вярвам, че ще се справи! Толкова много й го пожелавам! И не само аз, а всички вие от нашето сплотено и дружно семейство! Заобиколена е от толкова много обич и положителна енергия. Всичко ще бъде добре. Та пред нея има още толкова много хубави неща да й се случват. Да бъде! 
Отивам да чета новите постове.

Фло, лекувайте сериозно детето, че наистина лошо удря в синусите. Колежка вече трета седмица не може да се оправи. Три антибиотика, 10 физиотерапии и няма, не може да пробие и умира от болки. Лекарката се видяла в чудо. В понеделник и изписала някакви капки, много силни, капе се една само вечер и са само по лекарско предписание. Казала й, това е последното, ако не стане ще се наложи пункция. Още първата вечер успяло да пробие. Днес се похвали, че не я боли и е спряла обезболяващите. И инхалации, ако може да търпи направете. Аз понеже съм си патила и пункции имам правени, та много се притеснявам от това нещо.
Айша, май наистина трябва да измислите и да му давате нещо за апетит, че така съвсем ще му падне имунитета на детето.

Сега няма как да му даваме и нещо за апетит. В момента пие 5 различни лекарства + капки за нос. Няма хрема и кашлица. Днес цял ден лежи, вдига темп. 38.5 и не спада въпреки редуването на Нурофен и Панадол. Отказва чорапи с оцет.
Наредих на мамка му след работа да дойде да спи с него и утре да се оправя с ЛЛ и изследвания.

Браво на Гъбката! Ще се възстанови напълно,само трябва да мине време и да прави упражнения.Аз съм виждала моя близка,как си е направила клетка на Роше с макари и въженца,закачени на касата на врата.Според нея е много ефективно.

Преди 2-3 седмици голямото внуче беше с такъв упорит вирус с Т - няколко дни поддържаше над 39 и не се влияеше от Т-ро понижаващи. Предложих им това - много добри отзиви има:
Записвам си такива "бабешки" неща - имам папка "Бърза помощ" и току допирам до нея.

Макавели, благодаря - знам и за сапуна.
Но той не дава изобщо да го пипна.
Едвам изтрайва термометъра, а но се докосва - свети нещо си на челото. Сега свали малко темп.

Ох Айша, и ти и детенцето се напатихте. Дано майка му се справи с ЛЛ. На твое място бих ги придружила.

Няма как да ги придружа - ще я изложа пред кибиците от Илиянци.
Ще и разваля отношенията с тамошните - те си харесват ЛЛ.