Много се радвам за добрите новини за Гъбката и вярвам, че бързо ще се възстанови!
Тази сутрин моите дребосъчковци осъмнаха един с кашлица, друг с хрема. Татко им бързо-бързо си взе отпуск и ги заведе в компанията на дядо на лекар. Аз трябваше да организирам преместването на детските столчета от нашата в тяхната кола преди това.
Сега ще ми се смеете, но ще ви разкажа как си опънахме жилите с тези столчета. Двете коли са една до друга, припалвам нашата, за да си направя удобство с широко отворени врати и отключвам тяхната. Свалям едното столче и както съм го нарамила се опитвам да отворя задната врата на тяхната. Ядец, замръзнала. Освен шофьорската нищо не се отваря. Звъня на зетко и му казвам, че ще паля и тяхната, белким се стопли и отвори. През това време ММ е на лекар в близкия МЦ. Стържа скреж от стъклата, пак дърпам вратите - не и не. През това време нашата кола загря купето, дедо се върна от доктор, пробва и той да отвори вратите - не става. Звъня на зетко, че по мъжки ще водят децата с нашата кола, хайде пак наместих столчето. Организирахме се. По едно време зетко пак ми звъни: Колко пъти натисна бутона за отключване на колата? - Само един път и се отвори шофьорската врата. - Натисни го още един път и ще се отключат всичките

Така и стана. Техника, братче! А ние си скъсахме нервите с това возило
Нищо де, на децата им е било весело возенето при дядо.Лечението за сега е инхалации с физиологичен разтвор и капки за нос.
Аз в момента съм при родителите ми, пуша цигара и ви пиша докато си почивам.
Лека вечер от мен!
Така, че утре ще бъде.



запретнах ръкави и направих едни много интересни питки. Хем варени, хем печени. Такова чудо до сега не бях чула и видяла. Оказаха се доста вкусни. Ако ви интересува, ще дам рецептата.