И аз само за Омер и Къвлъджъм и Мустафа гледам. Само детето искам се роди и да се оженят.
Останалите са толкова зле. Гледаме Апо-дон Жуан с поредната жена. Ужас.

Живот по избор и отделно на Шахин и Наре (Кая и Зерин) въобще не се мисли. Предполагам, това е идеята и на сценария - сблъсъка между патриархалната традиция, в която всяко дете не е отделна личност, а просто носител на рода и ... любовта, която не се съобразява с традиции и табута. По същата линия на Джихан и Алия им е забранено да мислят за любов, защото големият брат е задал формулата на живот на Джихан - да пази семейството му, но не и повече от това. Затова в отношенията им Алия се оказва с повече спонтанни действия на сближаване в момента, но тя не е израсла в такава среда. Докато при Джихан задръжките от предразсъдъци всеки път го изненадват и спират да отговори на направените крачки от Алия. Всъщност, малкият Дениз/Джихан с обръщението си "татко" към него започна да разбива предразсъдъци. 
Препоръчани теми