С какво ви дразнят свекървите? – 161

След първото ми раждане бабите и дядовците дойдоха вкъщи за около час след изписването. Това ми се стори най-дългият час на света. Разплаках се от облекчение, когато си тръгнаха.

След другите ми 2 раждания се бях зарекла да заваря вратата ако се налага, но никой няма да припарва. Не се и наложи, де. 😃
Всеки ясно беше поставил граници със собствените си родители.
За мен първите дни с новия член вкъщи са екстремно важни да се случват само с непосредственото семейство- с татко и каки/батковци, евентуално. Много по-гладко се нагаждат всички на новата динамика, когато не са намесени външни елементи.

Та, това е и моят съвет към Римона- да се позове на по-голямото дете. За него ще е разтърсващо събитие.. не му трябва и баба-гостенка.

С първото ни сякаш всички за момент забравиха, че става въпрос за нашето семейство, не тяхното. Всеки си правеше някакви си негови планове, кога да дойдат, колко да стоят, какво да правят... Аз отрезвих моята рода, мъжа отрезви неговата. Бяха недоволни, меко казано. Ама чуждите желания не са наш проблем.
Когато си стъпихме на краката, казахме че сме готови за гости, и всеки дойде да си види внучето за по няколко дни.

Чак сега зацепих, че Мадона се  определя като певицата ,дето през ум не ми мина. То си е  стресиращо.

Ох,не Боряна,не за певицата. Разбрах те много добре. Просто сравнението ти ми се стори адски странно . Това е.

Моята свекърва беше дошла за една седмица, без да я викам, аз млада,зелена, стресирана, не реагирах веднага. Тя също се подреждаше да ме гледа, когато кърмя, което ми беше изключително неприятно, говорих с мъжа ми, какво ѝ е казал не знам, но спря. Тръгна си по-рано от планираното. За щастие поне не се е налагало да ѝ принасям. Не беше лоша жена иначе. На този ми акъл не бих искала никой, освен бащата около мен. Много мил и интимен момент е това, за да се навърта още някой, още повече нежелан. На мястото на Римона бих вдигнала голяма патърдия, щото и аз бях така, все някой да не обидя, да не разсърдя и накрая тъпча себе си да угодя на нахалните.

Някои май са забравили следродилния период колко е мизерен като състояние на майката и как единственото, от което има нужда е спокойствие и мъжа й. На нашето изписване дойдоха всички, видяха бебето, щракнахме снимки и после мама дойде набързо да помогне с 2-3 неща вкъщи за 15 мин, и после си останахме 4та - аз, ММ, бебето и кучето. Аз собствената ми майка не исках в тоя момент за повече от 15-20 мин. Камо ли седмици със свекървата. И да, решението е на майката. Не на бащата. ММ може да е недоспал, но това е. Аз се цедя с издути гърди от слизането на млякото и вкъщи ми е най-добре са ходя с отворена нощница. Аз имам шевове от естественото раждане и ожулвания, които болят и не мога още да сядам, охкам и през час ходя да промивам и слагам куп неща. Моите хормони са тотално объркани покрай двете неща - самото раждане и началото на кърменето. Естествено, че мъжа ми трябва да се съобрази с мен за такива неща като кой идва на гости в тоя момент. Само гости й липсват на една прясна родилка, която се чуди как да комбинира грижа за бебето с възстановяването си физически, с недоспиване и с домакинство. Ако някой се бе натресал в тоя период щях да му отхапя главата, честно. 😀

И стига с тая помощ. Няма как да се помогне. Жената е родила е сега, иска да си гледа бебето. Не някой да й го тегли от ръцете да го къпе (то, защото е квантова физика приплацикването на новородено) и преобува, оставяйки майката да се чуди какво да прави отстрани. Всичките ни близки казаха да си кажем веднага, ако ни трябва каквато и да е помощ. Но реално освен, ако някой не дойде да ми свали шевовете или да се изцеди вместо мен, не виждам с какво. 😀 А, храна приемаме, ама пак - някой да донесе нещо, а не да ми окупира кухнята и да пита през 3 мин "Това къде е?" и после да се чудя тави ли да мия, бебе ли да будя за хранене, зелеви листа ли да си слагам на гърдите и тн. Въобще... у нас всеки много се обижда лесно, ако не му се търси помощта, ама реално, ако не можеш наистина да помогнеш, поне не пречи.

Честито бебенце, Гугълче!

Честито, Гугъл

Напълно съм съгласна с теб. Проблемът тук е, че мъжът предпочита да се съобразява с майка си.

Честито, Гугъл! Щастливи да сте!

Честито бебче, Гугъл! Бъдете много здрави и щастливи!

А според мен проблемът е точно този
Голяма част от проблемите, не само между снахи и свекърви могат да се решат с комуникация.
И това да заявиш ясно и конкретно желанията си.

Гугъл, честито и от мен! Здраво да ти е бебчето, и да сте все така щастливи четиримата заедно!

Merri_An, какво толкова има да се комуникира в това, да не чакаш прясно родила жена да ти слага храна няколко пъти на ден, и да не се навираш да я гледаш докато кърми. А вместо това - да вземе да сготви и тя да слага и да вдига. Нали уж да помага е отишла. То пък бива да не се усещат тия жени, ама чак толкова не бива. Всички знаем, че хич не им е зор да помагат с битовизмите и естествено не го правят.
И не само мъжът на Римона е в грешка. Хубаво е и майка му малко поне да се усеща, все пак би трябвало да е с акъла си, не е толкова възрастна.

Не знам кои сте всички.
Аз просто си написах мнението.
Никъде не съм казала какво трябва и какво не трябва.
Казвам само, че когато нещо не ти харесва и не си съгласен с него, следва да намериш начин да го заявиш, защото иначе вредиш на самия себе си.

Гугъл, честит нов човек в семейството ви, да сте живи и здрави всички!

По казуса на Рамона, той си е от старите в темата, трябва повече да говори с мъжа си и спокойно да му обясни как се чувства. Мисля, че е добър съпруг и ще направи най-доброто за семейството си. Просто трябва да му се обясни.
Десет дена гостуване са много, независимо за чия майка. Колкото и да е, натоварва се така семейството.
И ми е много странно как се жали млад, здрав мъж, че има нужда от майка си.
Аз последните години имах три операции и всеки път като се събудех от упойката, мисълта ми беше за мама. Чак ми беше странно, при положение, че пъпната връв съм я скъсала отдавна, тя почина преди 22 години. Свеки много ме жалеше и покрепяше, но съм си представяла как мама идва и слага ръката си на челото ми.
Едно време се чудех на дядо ми, който на 80 години викаше "майко, майко" като не му беше добре, а майка му е починала на 25 години и той едвам си я спомняше. Ама ето, и аз го правя това.
Не знам как човек може да скъса пъпна връв с майчицата си, като не му е добре, тя е за цял живот, че даже и отвъд него.
А аз съм човек, който обича свекървата си и доброволно и съзнателно я наричам майко.
Така че, подкрепям Рамона да иска майка си повече от свекървата в трудния момент.

Честито бебе, Гугъл! Да ви е живо и здраво и да ви направи безкрайно щастливи!