С какво ви дразнят свекървите? – 161

Явно масово "проклетите" жени раждат момчета.
Аз даже от време на време изказвам /на шега/ моите благодарности , че ме изтърпяват ММ и младежа, щото съм много проклета, ама хубавото е че си го знам.
Винаги съм следвала принципа, че ако обичаш някой трябва да му спестяваш тревогите.

Така е, аз уважавам чуждите избори, особено когато са изложени възпитано, дори се опитвам да ги разбирам. 
Просто коментирам своите, което по никакъв начин не омаловажава чуждите.
Нашата разлика също е такава, дори по-малка /май/, но въпреки това за момента се радвам, че нито снахата иска да си почива с мен, нито аз с нея.

Че аз се учудвам някой наистина да вярва в обратното… просто си самовнушава вероятно.

А защо не може да се видят без снахата?
Моята свеки се вижда със синовете си и без нас, снахите. Няма драма за никого.
Макар че, не слятам, че иска толкова да прекарва време насаме без мен. Ние си имаме приказка с нея и според мен се радва като и аз съм там, защото е по-весело и има повече теми за разговор.
Но се случва аз да ида да се видя с приятелка по женски, а ММ да иде сам на село или пък когато тя е в града, да идат да пазаруват двамата, а аз да остана всъщи да свърша нещо.
Нормални неща са това.

И аз смятам, че може да се види и без снахата. Ако на мен ми каже, че иска да се види със сина си без мен - бих я разбрала, няма да направя драма. Както има и пълното право да се вижда с децата ми без мен, с това също съм ок. Лятото тя пожела голямата ми да остане при нея - оставихме я, чувахме се всеки ден и си бяха прекарали добре. Тя, както казах, е сама жена и беше щастлива след престоя на детето. Да, аз поначало имах съображения, тъй като не сме оставяли дете за повече от два дни, но такива съображения имам и с моите родители.

Ох, аз рядко ходя, макар да си купиха жилище на 2000 крачки от нас, и винаги се уговарям със сина, обичайно съобразявам да е по време, когато тя е на фитнес. Обаче снахата като разбере, че ще ходя , и не ходи на фитнес.
Казвала съм, че не е длъжна да ме чака, да си върши нещата, но тя ми се радва. Все още. Или пък, знам ли, криворазбрано възпитание.

От куртоазия сигурно.
Може да си мисли, че е невъзпитано да отидеш на гости, пък тя като домакиня да не е там.
Казвала ли си на сина си, че искаш да се видиш с него насаме, та той да и каже да си отиде спокойно на фитнес?
Но това са измъчени работи, когато хората се познават, общуват и са си близки, няма нужда от такива обяснения, нещата се случват естествено.

Амброюия, не ми се вярва да бъдеш много доволна да ходиш на почивка и с вашите, ако плащате вие.

Да допълня, че учителските пенсии за учители над 75 години  никак не са високи. Затова някои, които живеят сами или са болни, имат нужда от финансова помощ.
В последните 3-4 години пенсиите на новите пенсионери са много по- добри, ако учителят има пълен стаж.

Ама какво гости, какво насаме. Ако кажа на сина ми, че искам до го видя насаме, ще реши, че съм неизлечимо болна, или се развеждам 😀 Аз нямам тайни да шушукам. Просто минавам за кафе, един час, не повече, вместо да приказваме по телефоните. Като чета темата, и все се чудя.
Имам си нормали отношения , и те идват , понякога без да се обаждат дори. Веднъж ги беше навалял дъжд, без чадъри, изсипаха се, лошо няма. Давам дрехи, сешоари, имаме си ключове от къщите. Само в тая тема е тегаво

Амброзия си го е написала ясно - на никого, значи не само на свекървата. Няма нужда да се търси под вола теле.

Тайс, ти написа, че свекървата иска да вижда детето си насаме, но не може. Мислех, че говориш за себе си, още повече, че казваш, че избираш съзнателно да отидеш, когато снахата ти е на фитнес, т.е. знаеш, че няма да е там.
Коментирам само написаното от теб, разбира се, че няма как да знам реалния ви живот и за какво искате да си говорите като се видите.
Явно не е проблем, че снахата е там, освен че момичето си пропуска фитнеса. Може би трябва да ходиш по друго време, да не се окажеш накрая виновна, че снахата е надебеляла.

Ей, чета темата и се натъжавам…

Част от нещата, за които се тормозите грам не бих ги отразила дори. Имам усещането, че във всяко нещо първо се търси негативен подтекст, а не се отразяват характерови и възрастови особености.

Животът е кратък, понякога непредвидимо кратък. Вашите мъже, и вие самите не преставате да сте деца на родителите си след брака. Това са хората, които първо сте обикнали в живота и някак естествено е тази връзка да е вечна.

Защо трябва да се съревновавате със свекървата за любовта на половинката, това са различни, непречещи си вселени.

Защо изпитвате затруднения да комуникирате ясно, откровено и възпитано? Подкрепям, че всеки трябва да “се оправя” със собствената рода, ама ако миУото не се досеща, обяснете му какво и защо е нужно да изкоментира с родителите си. Ако вие сте въвлечени в комуникацията, няма лошо да си кажете каквото е нужно. Възпитаната комуникация решава 99% от драмите.

Приемете, че хората са различни - различно интелигентни, различно тактични, с различна емоционалност. Някои могат да те удавят в излишно мрънкане, други и на умирачка няма да те потърсят. И от двата вида  имам и съвсем честно си казвам “Разбирам, но и аз се натоварвам от всичко, което ми казваш”, или “Моля те не се притеснявай да звъннеш ако пак стане еди какво си, важно е да мога да реагирам”

По форумните критерии, аз баща ми трябваше да съм го отписала. Ако бях, нямаше да е жив. Ужасно много грешни избори и глупости е правил, създал ми е травма за цял живот, но въпреки това винаги ще го обичам. В момента, макар само на 66 не работи, грижа се изцяло аз за него, чистя му и му пазарувам, поръчвам му кетъринг и се грижа за всички негови неща и сметки. Ходя минимум веднъж в седмицата редовно. Мъжът ми не само не се дразни, ами и той самият си взе отпуск лятото и двамата сами без майстори ремонтирахме жилището на тате докато беше в болница и обзаведохме наново, с наши средства. Бих направила същото за него и свекърите. Така разбирам семейството - екипност, споделеност, грижа и обич.


Имам и син, и дъщеря. Иска ми се да вярвам, че когато един ден съм изкукала бабичка, която повтаря едни и същи истории, забравя, и има чат пат нужда от помощ, няма да ме намразят снахата и зетя и да мислят, че нещо правя нарочно за да ги дразня (освен ако не е точно така )

Опосум, правилно си схванала картинката. Аз мога да го накова само ако сме насаме. Понякога имам нужда да сме си двамата, все пак, обичам си го, добре ми е в неговата компания. Просто си споделям, защото нали тук казват. Да кажа на снахата, че искам да съм само с него. Не става. И тя го обича.
Та, предполагам само, че някои свекърви, си измислят причини, уж синът да помогне, превози, за да задоволят тази своя потребност.

Само с този абзац не съм съгласна. За мен твоето поведение е отрицателен пример.
Но, както и ти каза, хората сме различни.

Тайс, защо не можеш да кажеш, че искаш да си насаме със сина си на него и той вероятно ще се съобрази? От написаното от теб прави впечатление, че искаш време само за вас, в което не виждам нещо лошо.
ММ се прибира понякога на село за една нощувка, защото пътя ни с бебе, което не обича да пътува, си беше доста и преценихме, че така ще е по-добре и тъкмо да си се видят те. Няма по-добро за мен, защото хем няма да ми идва с гостуванки за дни, хем са си се видяли, с което нямам нищо против.

Тайс, ако между родители и дете е имало правилно общуване 30 години, няма да има нужда на 31-вата да си измислят фалшиви предлози за да го видят.
На каквото си постелеш, на това ще легнеш.
Това не го разбрах. Какво общо има обичта тук?