- Публикувана: 5 фев. 2025, 09:17 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2025, 23:10 ч.
Новото нормално или Човекът като изчезващ вид
Хаотични мисли с доста наставнически уклон.
Мила, с риск да те засегна - остаряваш. Старите хора са казали, че когато започнеш да се дразниш на младите поколения е най-сигурния признак, че остаряваш. Всичко онова, което съветваш е въпрос на личен избор.
Естетическите корекции - понякога са наложителни за спасяване на психическото здраве. Имам познати, правили такива именно през 90-те, та така де, тия неща не са особено нови. А и през 80-те, късните, голяма част от говорителките по ТВ бяха с корекции по лицето, та не е хич ново това.
Следването на моди - не е само сред младите, а и хората на повечко години. Приеми, че има хора без собствена индивидуалност, без собствено мнение, изпитващи огромната нужда да са в общия тренд. Ми хубаво, винаги ги е имало. И хората, които са част от ЛГБТ културата, и хората силно залитнали по зеленото са хора, които искат да са част от общия тренд.
Само един приятелски съвет: не приемай твоята истина за единствена. Не си ти световния коректив, остави хората да живеят както им харесва и както се чувстват добре. Така де, ако ти искаш да спортуваш и да се посветиш на четене на книги, може да има други хора, за които чалгата и гюбеците да са разбирането им за успех и личен просперитет.
Забелязвам един парадокс: всяко поколение казва, че младото поколение за нищо не става, цъка с език на къде отива света, възмущава се на какво ли не, обаче света се развива, расте и технологиите се развиват.
Мила, с риск да те засегна - остаряваш. Старите хора са казали, че когато започнеш да се дразниш на младите поколения е най-сигурния признак, че остаряваш. Всичко онова, което съветваш е въпрос на личен избор.
Естетическите корекции - понякога са наложителни за спасяване на психическото здраве. Имам познати, правили такива именно през 90-те, та така де, тия неща не са особено нови. А и през 80-те, късните, голяма част от говорителките по ТВ бяха с корекции по лицето, та не е хич ново това.
Следването на моди - не е само сред младите, а и хората на повечко години. Приеми, че има хора без собствена индивидуалност, без собствено мнение, изпитващи огромната нужда да са в общия тренд. Ми хубаво, винаги ги е имало. И хората, които са част от ЛГБТ културата, и хората силно залитнали по зеленото са хора, които искат да са част от общия тренд.
Само един приятелски съвет: не приемай твоята истина за единствена. Не си ти световния коректив, остави хората да живеят както им харесва и както се чувстват добре. Така де, ако ти искаш да спортуваш и да се посветиш на четене на книги, може да има други хора, за които чалгата и гюбеците да са разбирането им за успех и личен просперитет.
Забелязвам един парадокс: всяко поколение казва, че младото поколение за нищо не става, цъка с език на къде отива света, възмущава се на какво ли не, обаче света се развива, расте и технологиите се развиват.
Хаотични мисли с доста наставнически уклон.
Скрит текст:
Мила, с риск да те засегна - остаряваш. Старите хора са казали, че когато започнеш да се дразниш на младите поколения е най-сигурния признак, че остаряваш. Всичко онова, което съветваш е въпрос на личен избор.
Естетическите корекции - понякога са наложителни за спасяване на психическото здраве. Имам познати, правили такива именно през 90-те, та така де, тия неща не са особено нови. А и през 80-те, късните, голяма част от говорителките по ТВ бяха с корекции по лицето, та не е хич ново това.
Следването на моди - не е само сред младите, а и хората на повечко години. Приеми, че има хора без собствена индивидуалност, без собствено мнение, изпитващи огромната нужда да са в общия тренд. Ми хубаво, винаги ги е имало. И хората, които са част от ЛГБТ културата, и хората силно залитнали по зеленото са хора, които искат да са част от общия тренд.
Само един приятелски съвет: не приемай твоята истина за единствена. Не си ти световния коректив, остави хората да живеят както им харесва и както се чувстват добре. Така де, ако ти искаш да спортуваш и да се посветиш на четене на книги, може да има други хора, за които чалгата и гюбеците да са разбирането им за успех и личен просперитет.
Забелязвам един парадокс: всяко поколение казва, че младото поколение за нищо не става, цъка с език на къде отива света, възмущава се на какво ли не, обаче света се развива, расте и технологиите се развиват.
Естетическите корекции - понякога са наложителни за спасяване на психическото здраве. Имам познати, правили такива именно през 90-те, та така де, тия неща не са особено нови. А и през 80-те, късните, голяма част от говорителките по ТВ бяха с корекции по лицето, та не е хич ново това.
Следването на моди - не е само сред младите, а и хората на повечко години. Приеми, че има хора без собствена индивидуалност, без собствено мнение, изпитващи огромната нужда да са в общия тренд. Ми хубаво, винаги ги е имало. И хората, които са част от ЛГБТ културата, и хората силно залитнали по зеленото са хора, които искат да са част от общия тренд.
Само един приятелски съвет: не приемай твоята истина за единствена. Не си ти световния коректив, остави хората да живеят както им харесва и както се чувстват добре. Така де, ако ти искаш да спортуваш и да се посветиш на четене на книги, може да има други хора, за които чалгата и гюбеците да са разбирането им за успех и личен просперитет.
Забелязвам един парадокс: всяко поколение казва, че младото поколение за нищо не става, цъка с език на къде отива света, възмущава се на какво ли не, обаче света се развива, расте и технологиите се развиват.
Естествен в разцвета на ботокса, четящ в света на тик тока, нормален в ерата на Ъпсурда…Или изчезващият екземпляр.
Чувствал ли се се старомоден, неразбран дори упрекван, заради това, че не се вписваш в модерния свят, заради това, че не си свалил някоя набрала популярност апликация от app store, която "да улесни живота ти", или защото нямаш регистрация в Tinder и се надяваш да срещнеш някого в реалния живот в кафе, бар, парк, изложба или концерт.
Чувстваш ли се стара и сбръчкана, само защото си единствената в офиса, която все още няма ботокс и залага единствено на добрия стар крем за лице от скъпата anti age серия, която си подари за рождения ден. Отживелица ли е да си естествен, добре възпитан, мислещ човек, който притежава ценности, морал и уважение към обществото и заобикалящия го свят?
Е, на мен ми се е случвало всичко това. Не ми се ще да отричам всичко ново и модерно, но си мисля… не можем ли да отсеем доброто. Не може ли пъво да помислим, а не сляпо да си доверяваме на всичко, което видим и чуем. Живеем в ерата на измамите от всякакъв характер. Не са ли всички тези козметични корекции измама? Кого мамиш, че си по-млада като загладиш голямата бръчка на челото си или като си напомпаш устните с хиалурон? Тези, които си слагат гърди на 18 пък дори няма да коментирам, защото вече ми се струва психично отклонение и е по-добре професионално мнение от психолог.
И заставам твърдо за думите си, въпреки че най-вероятно ще бъда словесно бичувана за това ми твърдение. Но аз казвам каквото мисля. Подрастващите в 90те насоваваха нещата с истинските им имена. Изпитвам носталгия към времето, когато хората имаха идентичност. Не че и тогава нямаше модни течения. Напротив, но всеки избираше в какво да вярва и какво да изповядва: метали, пънкари, гъзари, чалгари, хипари, поп кралици. Толкова цвят, разнообразна музика, различни дрехи, прически. О, прическите на 90-те. Това е тема на един цял нов блог. Но най-важното всеки се стремеше да бъде различен, колкото по-различен и уникален беше човек, толкова по-добре. Уникалността и автентичността бяха на почит, бяха заветната цел на всеки млад човек. И винаги във всичко имаше мисъл. Подчертавам го, защото днес е много по-вероятно да станеш известен с нещо безсмислено, 15 секундно клипче на пльосната торта в лицето(и това далеч не е най-абсурдното съдържание).
Успяха ли най-накрая да ни превърнат роботи, немислещи, безчувствени, принизени, изгърбени над телефоните си твари. Жалка картинка. Най-хубавото не е ли разнообразието, познанието, споделянето, разбирането. Хората сме неповторими по външност и душевност.
Основната задача на новите модерни организации трябва не да бъде възобновяемата енергия и справянето с климатичните промени, а спасяването на човешката идентичност. А тук пък зелените ще ме захапят, затова веднага пояснявам. Не казвам да замърсяваме природата, но ние сме част от нея и ако сме нормално функциониращи човешки същества, които мислят с главите си, които изпитват емпатия, имат ценностна система и живеят в хрмония със заобикалящия ги свят, няма да се налага да говорим толкова за опазването на природата, а просто ще го правим. В този ред на мисли смятам, че спасяването на човешката раса трябва да бъде най-важната им задача.
Според мен затова и последните години прайдовете, ЛГБТИ движенията набират такава популярност в световен мащаб. С риск за трети път да бъда нападната и този път най-жестоко, ще се изкажа и по този въпрос. Тази показност със смяна на пола по оперативен път, чрез нездравосновен прием на хормони, толкова много ми прилича на един изроден протест. Вижте ме аз съм уникален не като останалите клонинги. Болното общество ражда болен бунт. Всичко идва от вътре навън. Преди да започнеш да пиеш хапчета за отслабване например, опитай първо да промениш режима си на хранене, да се движиш повече.
Преди да прибегнеш към ботокс, защо не пробваш някоя скъпа козметична процедура, или маска в домашни условия? Току виж грижата за теб самата те накара да се харесаш, да се заобичаш и в крайна сметка да приемеш малката подробност на челото. Опознаването на нас самите ни помага да се усъвършенстваме. Как ли? Ами много просто. Наречете ме старомодна, но гарантирам, че работи.
1. Започнете здравословен хранителен режим, но не залитайте в крайности. Може да си позволявате по нещо сладко или пица например, хора сме все пак.
2. Нека спортът присъства задължително в живота ви. Движението е живот, а сковаността смърт. Движете се в парка, във фитнеса, в гората, в града, навсякъде.
3. Срещайте се с приятели. Социалните контакти (на живо) имат доказани ползи за човека. Според една статистика Италия се нарежда в топ три на страните със столетници и това се дължи на социалните контакти.
4. Посещавайте културни събития. Изложби, музеи, концерти, театри, кино. Изкуството обогатява душевността, разширява светлогледа. Абе, вдига вибрацията:)
5. Четете книги. Напук на забързаното ежедневие, кратките видеа в YouTube и безсмислените рийлове подарете си един следобед с хубава книга. Запълнете пропуските си, има толкова много класики, които чакат да бъдат прочетени, дори писани преди векове са толкова актуални и днес. Книгите са дар, а четенето терапия. Примери на случаен принцип: Ана Каренина, На изток от рая, Отнесени от вихъра.
6. Намерете си хоби. Дори и вече да имате такова опитайте нещо ново. Може пък да ви хареса. Дори и да не опитът все ще ви обогати. Ще срещнете нови хора, които никъде другаде не бихте срещнали. Не знаете какви ползи може да донесе завързването на някои нови неочаквани контакти. Широк спектър от примери:
Обичате да пеете - запишете се на хор.
Винаги сте искали да пробвате йога - може би сега е моментът. Как ви звучи сауна веднъж седмично?
Искате да изразите себе си чрез изкуство? Намерете подходящ за вас кръжок, рисуване по стъкло, творение с природни материали, акварел и т.н. Арт терапията навлиза все по-усилено в западния свят като средства за успокояване и справяне със стреса в ежедневието.
И последното ми предложение са народните танци. Прекрасните, динамични български народни танци. Повдигат тонуса, настроението, чувството за принадлежност към народ с уникални традиции, музика и обичаи. А и да не забравяме колко калории се горят и каква добра тренировка е това.
*Бонус: независимо къде живеете, какво работите и в какво вярвате, опитайте се да прекарвате колкото се може повече време сред природата, а не пред екрана. Ние сме живи същества, част от заобикалящия ни прекрасен свят, а не роботи. Повтаряйте си го всеки ден, за да не го забравяте.
Чувствал ли се се старомоден, неразбран дори упрекван, заради това, че не се вписваш в модерния свят, заради това, че не си свалил някоя набрала популярност апликация от app store, която "да улесни живота ти", или защото нямаш регистрация в Tinder и се надяваш да срещнеш някого в реалния живот в кафе, бар, парк, изложба или концерт.
Чувстваш ли се стара и сбръчкана, само защото си единствената в офиса, която все още няма ботокс и залага единствено на добрия стар крем за лице от скъпата anti age серия, която си подари за рождения ден. Отживелица ли е да си естествен, добре възпитан, мислещ човек, който притежава ценности, морал и уважение към обществото и заобикалящия го свят?
Е, на мен ми се е случвало всичко това. Не ми се ще да отричам всичко ново и модерно, но си мисля… не можем ли да отсеем доброто. Не може ли пъво да помислим, а не сляпо да си доверяваме на всичко, което видим и чуем. Живеем в ерата на измамите от всякакъв характер. Не са ли всички тези козметични корекции измама? Кого мамиш, че си по-млада като загладиш голямата бръчка на челото си или като си напомпаш устните с хиалурон? Тези, които си слагат гърди на 18 пък дори няма да коментирам, защото вече ми се струва психично отклонение и е по-добре професионално мнение от психолог.
И заставам твърдо за думите си, въпреки че най-вероятно ще бъда словесно бичувана за това ми твърдение. Но аз казвам каквото мисля. Подрастващите в 90те насоваваха нещата с истинските им имена. Изпитвам носталгия към времето, когато хората имаха идентичност. Не че и тогава нямаше модни течения. Напротив, но всеки избираше в какво да вярва и какво да изповядва: метали, пънкари, гъзари, чалгари, хипари, поп кралици. Толкова цвят, разнообразна музика, различни дрехи, прически. О, прическите на 90-те. Това е тема на един цял нов блог. Но най-важното всеки се стремеше да бъде различен, колкото по-различен и уникален беше човек, толкова по-добре. Уникалността и автентичността бяха на почит, бяха заветната цел на всеки млад човек. И винаги във всичко имаше мисъл. Подчертавам го, защото днес е много по-вероятно да станеш известен с нещо безсмислено, 15 секундно клипче на пльосната торта в лицето(и това далеч не е най-абсурдното съдържание).
Успяха ли най-накрая да ни превърнат роботи, немислещи, безчувствени, принизени, изгърбени над телефоните си твари. Жалка картинка. Най-хубавото не е ли разнообразието, познанието, споделянето, разбирането. Хората сме неповторими по външност и душевност.
Основната задача на новите модерни организации трябва не да бъде възобновяемата енергия и справянето с климатичните промени, а спасяването на човешката идентичност. А тук пък зелените ще ме захапят, затова веднага пояснявам. Не казвам да замърсяваме природата, но ние сме част от нея и ако сме нормално функциониращи човешки същества, които мислят с главите си, които изпитват емпатия, имат ценностна система и живеят в хрмония със заобикалящия ги свят, няма да се налага да говорим толкова за опазването на природата, а просто ще го правим. В този ред на мисли смятам, че спасяването на човешката раса трябва да бъде най-важната им задача.
Според мен затова и последните години прайдовете, ЛГБТИ движенията набират такава популярност в световен мащаб. С риск за трети път да бъда нападната и този път най-жестоко, ще се изкажа и по този въпрос. Тази показност със смяна на пола по оперативен път, чрез нездравосновен прием на хормони, толкова много ми прилича на един изроден протест. Вижте ме аз съм уникален не като останалите клонинги. Болното общество ражда болен бунт. Всичко идва от вътре навън. Преди да започнеш да пиеш хапчета за отслабване например, опитай първо да промениш режима си на хранене, да се движиш повече.
Преди да прибегнеш към ботокс, защо не пробваш някоя скъпа козметична процедура, или маска в домашни условия? Току виж грижата за теб самата те накара да се харесаш, да се заобичаш и в крайна сметка да приемеш малката подробност на челото. Опознаването на нас самите ни помага да се усъвършенстваме. Как ли? Ами много просто. Наречете ме старомодна, но гарантирам, че работи.
1. Започнете здравословен хранителен режим, но не залитайте в крайности. Може да си позволявате по нещо сладко или пица например, хора сме все пак.
2. Нека спортът присъства задължително в живота ви. Движението е живот, а сковаността смърт. Движете се в парка, във фитнеса, в гората, в града, навсякъде.
3. Срещайте се с приятели. Социалните контакти (на живо) имат доказани ползи за човека. Според една статистика Италия се нарежда в топ три на страните със столетници и това се дължи на социалните контакти.
4. Посещавайте културни събития. Изложби, музеи, концерти, театри, кино. Изкуството обогатява душевността, разширява светлогледа. Абе, вдига вибрацията:)
5. Четете книги. Напук на забързаното ежедневие, кратките видеа в YouTube и безсмислените рийлове подарете си един следобед с хубава книга. Запълнете пропуските си, има толкова много класики, които чакат да бъдат прочетени, дори писани преди векове са толкова актуални и днес. Книгите са дар, а четенето терапия. Примери на случаен принцип: Ана Каренина, На изток от рая, Отнесени от вихъра.
6. Намерете си хоби. Дори и вече да имате такова опитайте нещо ново. Може пък да ви хареса. Дори и да не опитът все ще ви обогати. Ще срещнете нови хора, които никъде другаде не бихте срещнали. Не знаете какви ползи може да донесе завързването на някои нови неочаквани контакти. Широк спектър от примери:
Обичате да пеете - запишете се на хор.
Винаги сте искали да пробвате йога - може би сега е моментът. Как ви звучи сауна веднъж седмично?
Искате да изразите себе си чрез изкуство? Намерете подходящ за вас кръжок, рисуване по стъкло, творение с природни материали, акварел и т.н. Арт терапията навлиза все по-усилено в западния свят като средства за успокояване и справяне със стреса в ежедневието.
И последното ми предложение са народните танци. Прекрасните, динамични български народни танци. Повдигат тонуса, настроението, чувството за принадлежност към народ с уникални традиции, музика и обичаи. А и да не забравяме колко калории се горят и каква добра тренировка е това.
*Бонус: независимо къде живеете, какво работите и в какво вярвате, опитайте се да прекарвате колкото се може повече време сред природата, а не пред екрана. Ние сме живи същества, част от заобикалящия ни прекрасен свят, а не роботи. Повтаряйте си го всеки ден, за да не го забравяте.
Уви не знам, ще доживеем ли време, в което хората ще осъзнаят, че не всичко е пари, надпревара, обвивки. Ще спрат да съдят онези от нас, които не се "вписваме" в измислени стандарти. Ще дойде ли отново "на мода" добротата, безкористността, принципите? Аз вече не вярвам...
Този маниер на изразяване в повелително наклонение (императив), ме кара моментално да спра да чета. Многословността също.
Поредната неадекватна тема с цел лов на точки, точици, звездички, рейтинги? Плаче си за класация за безмисленост на новопуснати теми, но сигурно пускането на такава противоречи на политиката на платформата в посока позитивност, кликове и захаросана посредственост.
Поредната неадекватна тема с цел лов на точки, точици, звездички, рейтинги? Плаче си за класация за безмисленост на новопуснати теми, но сигурно пускането на такава противоречи на политиката на платформата в посока позитивност, кликове и захаросана посредственост.
Текстът е писан от мен от първата до последната дума. Двете грешки, които ми откри правописната полиция дори не са от незнание. Просто си писах текста на ръка в моята тетрадка (както обичам да правя, защото съм старомодна), след което го диктувах на Гугъл транслейт и го копи пействах, защото не ми се пишеше втори път.
С AI никога не съм работила(защото съм старомодна и не разбирам много от новите технологии). Затова и не зная как да приема коментарите(които не са малко), които ми приписват тези качества.
И отново повтарям не проповядвам, не чета лекции и не се опитвам да давам наклони. Изказвам хаотични мисли, написани след бързо връхлетяло ме вдъхновение пред камината. Публикувам за първи път нещо написано от мен. Исках да видя колко ще се припознаят. Това е. Хубав ден на всички!
#1 #2 #3 #4 #5 #6 #7 #8 #9 #10 #11 #12 #13 #14 #15 #16 #17 #18
С AI никога не съм работила(защото съм старомодна и не разбирам много от новите технологии). Затова и не зная как да приема коментарите(които не са малко), които ми приписват тези качества.
И отново повтарям не проповядвам, не чета лекции и не се опитвам да давам наклони. Изказвам хаотични мисли, написани след бързо връхлетяло ме вдъхновение пред камината. Публикувам за първи път нещо написано от мен. Исках да видя колко ще се припознаят. Това е. Хубав ден на всички!
#1 #2 #3 #4 #5 #6 #7 #8 #9 #10 #11 #12 #13 #14 #15 #16 #17 #18
Всички, които страдат за миналото, автентичността и естественото, могат да отидат да поживеят, ама да поживеят, а не да погостуват на някоя баба, в някое забравено село, да си гледат градина и всичко останало. Голяма част ще избягат бързо и с писъци към това, от което сега реват. Всъщност, който иска да живее така, наистина, не само пишейки сърцераздирателни постове, вече го е направил.
пп. Тия мисли е хубаво да си останат в тетрадката, обичайно предизвикват силна досада.
пп. Тия мисли е хубаво да си останат в тетрадката, обичайно предизвикват силна досада.
Естествен в разцвета на ботокса, четящ в света на тик тока, нормален в ерата на Ъпсурда…Или изчезващият екземпляр.
Чувствал ли се се старомоден, неразбран дори упрекван, заради това, че не се вписваш в модерния свят, заради това, че не си свалил някоя набрала популярност апликация от app store, която "да улесни живота ти", или защото нямаш регистрация в Tinder и се надяваш да срещнеш някого в реалния живот в кафе, бар, парк, изложба или концерт...
Чувствал ли се се старомоден, неразбран дори упрекван, заради това, че не се вписваш в модерния свят, заради това, че не си свалил някоя набрала популярност апликация от app store, която "да улесни живота ти", или защото нямаш регистрация в Tinder и се надяваш да срещнеш някого в реалния живот в кафе, бар, парк, изложба или концерт...
Нося очила от 6-годишна. Тогава нямаше много деца с очила и подигравките бяха ежедневни. Бях тийнейджър през 90-те, въпреки че вече се усещаше приемането на "различните", пак имах проблеми в училище с учители, които намираха косата ми за ненормална (имам по-специфичен цвят). Бях кротко дете, без отсъствия, тиха в час, прилежен ученик, отличник, но подложена на тормоз заради това.
Скрит текст:
Също никога не съм съм харесвала "стандартната" мода. Като малка умирах от страх, че като порасна трябва да си правя прическа, да нося токчета, поли и рокли. Обаче видях, че нещата се променят и като станах по-голяма не следвах "нормалното". Познай дали бях приета? Колежка на баща ми по време на събрание във фирмата, в която работеше, се изправила и казала - дайте да съберем пари за дрехи на дъщерята на нашия колега В., защото, горката, ходи облечена с такива и такива дрехи... Ние винаги сме били с добри финансови възможности и на всички беше ясно, че не парите са проблем, просто беше важно да се посочи с пръст и унижи публично различния.Първата година в гимназията класната ми беше с впечатление, че съм, как да го кажа, лека жена 
на родителска среща казала пред всички, че трябва да ме постегнат вкъщи, защото ме видяла с момчета в "горичката". Майка ми беше бясна като се прибра. Докато разберем какво е имала предвид, зор видях. След разговори и обяснения излезе, че ме видяла да идвам към училище с мои съученици. Засекохме се на входа на училището и влязохме заедно. А за да стигнеш от сградата до входа се минава през зелена площ с няколко дървета. Говорим за централния вход! То просто няма откъде иначе да минеш 
Другата учителка беше по Биология. Изпитваше ме всеки час. Изключително грубо се държеше и не разбирах защо. Понеже учех много, нямаше къде да ме пипне, имах само шестици при нея, но стресът беше голям. След време (вече бях завършила), срещнала случайно майка ми, питала за мен, мама казала, че съм студентка. А тя казала нещо от сорта, че очаквала, че вече съм се омъжила, защото от малка съм се била боядисвала и съм се правила на голяма. Останала като гръмната, когато разбрала, че това ми е естествения цвят. Едва тогава ми се изясниха нещата...
на родителска среща казала пред всички, че трябва да ме постегнат вкъщи, защото ме видяла с момчета в "горичката". Майка ми беше бясна като се прибра. Докато разберем какво е имала предвид, зор видях. След разговори и обяснения излезе, че ме видяла да идвам към училище с мои съученици. Засекохме се на входа на училището и влязохме заедно. А за да стигнеш от сградата до входа се минава през зелена площ с няколко дървета. Говорим за централния вход! То просто няма откъде иначе да минеш Другата учителка беше по Биология. Изпитваше ме всеки час. Изключително грубо се държеше и не разбирах защо. Понеже учех много, нямаше къде да ме пипне, имах само шестици при нея, но стресът беше голям. След време (вече бях завършила), срещнала случайно майка ми, питала за мен, мама казала, че съм студентка. А тя казала нещо от сорта, че очаквала, че вече съм се омъжила, защото от малка съм се била боядисвала и съм се правила на голяма. Останала като гръмната, когато разбрала, че това ми е естествения цвят. Едва тогава ми се изясниха нещата...
Затова много, ама много си харесвам днешното време. Живея спокойно и без проблеми.
Забелязвам един парадокс: всяко поколение казва, че младото поколение за нищо не става, цъка с език на къде отива света, възмущава се на какво ли не, обаче света се развива, расте и технологиите се развиват.
Винаги в такива теми пускам един цитат от "На изток от рая", който се отнася за периода малко преди 1900 г.:Скрит текст:
Старите хора, които не знаеха ще могат ли да претътрят нозе през междата на стогодието, го очакваха с погнуса. Защото светът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено — и добрите обноски, и безгрижието, и красивите неща! Жените повече не бяха дами, а и не можеше вече да се вярва на джентълменската дума.
Беше време, когато предните копчета на панталоните биваха здраво закопчани. Но мъжката свободия кипва. Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше като едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да си намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко помътнява — та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал. Позастарелият мъж наистина би си спомнил, малко смътно, колко плахо е играл на чичо доктор с малките момиченца, но той забравя — защото иска — онова разяждащо усещане, носещо такава всеобхватна меланхолия, от която момчето заравя лице в греховете на младостта като в див буренак, удря с пестници по земята и хлипа: „Исусе, защо, Исусе?“ Такъв човек би рекъл, което и става: „За какво се е проснало това шантаво момче в тревата? Може да настине!“
О, и ягодите вече нямат прежния си вкус! И женските бедра вече са изгубили своята жилавост.
Беше време, когато предните копчета на панталоните биваха здраво закопчани. Но мъжката свободия кипва. Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше като едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да си намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко помътнява — та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал. Позастарелият мъж наистина би си спомнил, малко смътно, колко плахо е играл на чичо доктор с малките момиченца, но той забравя — защото иска — онова разяждащо усещане, носещо такава всеобхватна меланхолия, от която момчето заравя лице в греховете на младостта като в див буренак, удря с пестници по земята и хлипа: „Исусе, защо, Исусе?“ Такъв човек би рекъл, което и става: „За какво се е проснало това шантаво момче в тревата? Може да настине!“
О, и ягодите вече нямат прежния си вкус! И женските бедра вече са изгубили своята жилавост.
Със сигурност са много повече от 2 грешки. Ти да не очакваш някой да чете това произведение повторно или до края, че да ти извади списък на всички грешки?
Дочете ли някой тази компилация от ботокс, чалгари в ЛГБТ до края или само аз се минах?
Дочете ли някой тази компилация от ботокс, чалгари в ЛГБТ до края или само аз се минах?
Дочете ли някой тази компилация от ботокс, чалгари в ЛГБТ до края или само аз се минах?
Ходи се запиши на народни танци, тропни едно хорце и ще ти мине
Препоръчани теми