Случи ми се нещо странно - 31

Не винаги се прераждат. Майка ми, като почина и след 40-то дни я сънувах отново. Преди 40-то дни също я бях сънувала, тогава не знаеше, че е починала и аз ѝ казах.
Та, след 40-то дни я сънувах отново и я попитах дали е видяла дядо вече и ми отговори, че са го “повишили”, каквото и да значи това и ще го изчака няколко години, за да слезе при нея, за да се видят.
И мисля, че дядо няма да се прероди повече. Поне такова усещане имах.

Интересното беше, че за тях времето минавало много по - бързо, от колкото за нас.

А, защо мислите, че сънят ви отговоря на действителността, а не е просто сън?

Много искам да мога да контролирам сънищата си. А вие, за да можете да задавате въпроси и да ги помните на сутринта, явно го умеете.
И аз вярвам, че душите не се прераждат непрекъснато. Ако са успели да научат уроците си, няма причина да се прераждат на тая сбъркана Земя.

Аз вярвам,че душите се прераждат постоянно.
Бях се подлагала на регресия,терапевта ми каза,че не се прераждаме само 1 път,а хиляди,много...та в самата регресия се видях в 5 различни живота.Във всеки бях с една и съща съдба.

Е, това пък вече е върха- една и съща съдба!! Трябва да говоря с някого от горните етажи, ако е така. Какъв е смисълът изобщо?

Да се учиш. Кайто не се учи, ще повтаря.
И аз преди 7 год. правих регресия. При Петър Петров, ако правилно си спомням името му. Нищо особено не беше за мен.

Доколко действително се касае за минали животи, а не за фантазни изживявания при регресиите, е спорно според мен - все пак човек умее и да фантазира, да си представя картини и сюжети, да сънува..., та трудно се разграничава понякога кое какво е, дори и изследователят или субектът да са съвсем добросъвестни. На практика няма надежден инструментариум за проверка на тази информация и засега сякаш е въпрос на доверие и убеждение.
В тази връзка си мисля дали човек не изважда просто нещо подсъзнателно от себе си и затова съдбата да се оказва една и съща.
Ако пък се окажат различни животи и все същите, не ми се ще - канех се поне в следващия да си полежа, да помързелувам, да ми веят с палмово листо на някой от Карибските острови...стига съм все работила

Здравейте на всички! Отдавна не бях писала тук,но ви чета непрекъснато с интерес. Аз също много се интересувам от прераждане, както и вярвам, че понякога,за да се появи нов член в семейството, друг трябва да си отиде. Мисля,че пак някъде по старите теми това беше коментирано и преди. Разбира се не винаги е задължително да е така. Моят дядо почина и на следващата година, точно в същия месец, в който той почина аз забременях. Което разбира се ме накара още повече да се замисля за темата прераждане. Още повече,че ние доста минахме,за да имаме детенце и се получи едва когато той си замина. Но пък от друга страна не съм сигурна дали дядо ми се е преродил. Когато бях на гости при баба ми с малкия, сънувах същата нощ как играем с детето в двора на баба и дядо. Дядо ми седеше на портата и ни гледаше с усмивка,след това махна и излезе, тръгна по пътя и изчезна изведнъж. Още щом се събудих бях сигурна,че е дошъл да види мен и детето. Като казах сутринта на баба ми, тя милата се разплака и сподели моето мнение. Та тъй общо взето. Хубаво е да знаем,че близките ни под една или друга форма не са ни оставили,а продължават да бъдат около нас.

В регресията всичко,което виждаш е плод на въображението,да.
Но ти не можеш да видиш неща,които не са били-измислица,някога,някъде са били...
Съдбата ми във всеки един живот беше,аз съм малко момиченце,нямам родители...незнайно защо,не можах да стигна до отговора,не разбрах оставили ли са ме,убити ли са...
В този ми живот аз имам живи родители,но все  едно ги няма,те не присъстват в живота ми,само някакво служебно такова,аз дори не ги чувствам близки,някак са ми чужди(има много причини за това).
Относно някой да почине за да дойде друг,и аз вярвам...Баба ми,която ме изгледа почина,след доста опити за забременяване,няколко месеца след нейната смърт се случи.(Първо дете)
Сега второ дете след доста време, много исках момиченце-е такова е.
Забременявам незнайно как,някакъв много голям късмет.Дата на термин 27.04,аз съм родена на 28.Обаче трябваше да съм секцио,и като смятахме дати,АГ ми каза 15.04(а тогава беше родена баба ми),аз знам че не е хубаво на една дата(пак еднакви съдби -трябва да се разделят),и избрах друга дата.
Но толкова много съм искала момиченце,че тайно си знам,че баба ми я прати 🥰
Като сменям бебето,все гледа в лампата и се смее,гука,викам кой е там(защото и те виждат нещо до колкото знам,докато се затвори фонтанелата),и си мисля че баба я закача 🥰

Dalinda011, прочетох внимателно поста ти и смятам, че именно подсъзнателно въображението ти рисува различни вариации на дете без родители, възпроизвеждайки отношенията ти с родителите, а не става дума изобщо за някакви минали животи. Абсолютно е възможно човешкото въображение да създава и възпроизвежда цели фантазийни сюжети, дори неща, които никога не сме виждали и не са се случвали. Не се впрягай в този метод, нито приемай, че ето на, дори и в други животи съм обречена да нямам родители - създаваш си собствена, може би напълно погрешна парадигма, при това нерешима - точно заради убеждението, че проблемът е някъде в миналото - затова и не си намерила отговор, той просто не е там. Това пречи на трезвата (ако въобще е възможна) преценка защо отношенията ви са такива, каквито са и евентуално на откриване на пътища един към друг. Аз бих се замислила дали да посещавам този така наречен терапевт. Много намирисва на шарлатанин, който не само не помага, но и вреди.

Точно това ми каза терапевта,че няма как да видя измислени неща,че ще видя хора,ситуации които са се случили.
Аз регресията не я правих за темата родители,просто ми беше интересно какво е.
Но пък ето,че в нея излезе точно това.
Всеки може да вярва в каквото иска,за мен имаше отговор на някой въпроси,които не съм ги поставяла за цел.

На мен регресиите са ми интересни, но не съм правила, нямам и намерение. Според мен, ако трябва да знаеш нещо от минали животи, ще се намери начин да го узнаеш. Тази информация, която се получава, за мен е силно недоказуема. Чета с интерес за някои случаи, в които има съвпадения, но те са доста редки. Мисля, че можеш лесно да се подведеш като напаснеш някои събития и черти на характера и построиш история, която всъщност е игра на въображението. Трудно бих се доверила на някой, който да ми проведе регресия, това е по същество някаква намеса в психиката.

Добрите хора се прераждат по-бавно, докато лошите се прераждат по-бързо (5-10 години след смъртта).

Относно регресията - сама съм си правила няколко пъти - разбрах как съм се казвала, как съм изглеждала, историята на живота ми и дори видях майка си, която ми е била по-малка сестра. Освен това всеки ден имам видения от предишни животи - някои са мои, други са чужди.
Духовете съществуват - мой много близък човек е виждал дух на светец.

1-во (и изрично) - не приемам това за спор, а за обмен на мнения, тъй че просто давам и своето.
2-ро (нека не се приема нарцистично) - доста съм чел, интересувам се и не само от конкретната дискусия, преживял съм катастрофа, сърд.операция и сам съм виждал и "видял" няколко "сюжета" със себе си в будно и реанимационно състояние.
Извинявам се за преамбюла, ала е нужен.
Подсъзнанието е тера инкогнита и не е сигурно какви връзки ползва то със "споменната банка" в мозъка ни и с какъв "софтуер" създава картините си (насън или почти наяве). Част от съзнателното ни Аз е, и не е (затова е подСъзнание). Обаче вярвам все повече, че ни предлага "ролеви игри" с наше (и без - но пък с близки хора; а и това не е обезателно) участие. Вече съм писал в някоя от сходните теми - приемам сънищата повече (или ми се иска) като "душевна клада", в която "компютърът в стендбай режим" ни освобождава от негативни емоции - които ние сами не съумяваме да отхвърлим. Дори и когато внушението е чисто положително; тогава това биха могли да се окажат (хм, как да ги нарека) подсъзнателни надежди, намерения, желания - на които не бива да се осланяме чак толкова и ни пречат в реалността.
За регр.хипноза. Колкото да ми е интересно да гледам по ТВ за евентуално похитени и регресивните доказателства, не бих се подложил. Любопитството ми се колебае с възможността такава "неконтролирана разходка" (а изобщо не е ясно дали терапевтът не е мошеник) да повлияе на бъдещите ми реакции в живота. И да се окаже, че те не са правилни. А предизвикани.
Впрочем, @Poni69 вече е казала нещо подобно за регресивната хипноза, докато пиша.
А с годините любопитството ми не секва, но се превръщам повече в агностик. И някак (даже) ми се иска изобщо да няма прераждане, а да си отиваме окончателно (дори да е след месец-два-три) с тлена на телата ни. Така (поне) ще знаем, че в единствения си живот трябва да сме добри хора и да свършим онова, което сме си заложили в плана. Не приемам (разярявам се още повече) и, че - Който и да било - ни пращал "изпитни" в живота ни и колкото по-добър е човек, повече "изпитни" трябва да пребори и научи. Знаете, че в някои клонове (деноминации) на религиите, прераждането е отхвърлено, да не кажа "забранено". И направо ми е смешен оксиморонът, че болшинството врачки/гледачки демонстрират базово своята набожност.
А всичко, което се появява край нас понякога - не от нашия свят - са първо енергии, които някъде в мозъка ни той транспонира във "видим" (разпознаваем за нашите сетивни честоти) обект.

Защото имам доста сънища, които ми предсказват.
Всъщност, не само сънища имам, но това е без грам значение. Всеки може да вярва в каквото си иска и се радвам за това, защото е по - пъстър света.