Случи ми се нещо странно - 31

Сигурно не е, в такива моменти паметта работи различно, първо е шока, после логиката да се търси виновния/ и да се помнят номера

Беше немска регистрация. Питаха ме защо не съм снимала, ама бях в такъв шок от изненада, че нямаше да мога да извадя телефона бързо. Дъшеря ми се изплаши. Аз се ядосах.И номера не запомних.

Просто си разсъждавам: не съм съгласен, че "В 99% от случаите има някакво обяснение". Сигурно има, но не е толкова просто. Във вашия пример спиралата (като размер, вид) не е еквивалентна с ютия, пола, няколко тубички/шишенца с мазила. И не е да не знаем как изглеждат - опаковани (ютия в кутията) или не.
@ red soul - пишете, че "в България спя на отворен прозорец". Т.е. не живеете постоянно тук. Немската регистрация на колата дали не е била от град, с който имате нещо общо (там живеете, там ви се е случило нещо)?

Едва няколко пъти (за бая време) сме откривали давнашно "загубени" предмети у дома. И не е като във вица за Чапаев и Петка, които се търкали в банята - и се "намерил оня потник", дето смятали за изгубен от година върху гърба на единия. (Докато и татко беше жив, имахме 3 къщи в един и същ квартал, през няколко блока всяка. Често се разнасяха предмети насам-натам. Нямам конкретни спомени - вероятно, не е имало за какво - но нито нещо загубихме, нито друго намерихме... С единствено изключение на една хич не малка и не лека чугунена ел. скара - около времето на кончината му - но за нея аз имам идея, че я е подарил; а не се осмелих да попитам жената, за която си мислех - дали е тъй.)
Обяснения за всичко има, всякакви. Но, ако нямаше и такива, дето излизат от рамките на простото, явното и физичното, нямаше да правим такива теми из форумите. (Лично аз съм умерено скептичен - макар да вярвам в палеоконтакта и НЛО - и не съм против агностичните нагласи на хората. Но не приемам "аз имам обяснение за всичко и е просто, щото тъй и тъй". Понеже приемам това като самомнително бягство от изконния стремеж на мислещия човек да търси отговори и отвъд бръснача на Окам.)

Това в България ли се случва?
Реакциите на шофьора са като да е бил пиян или друсан. Те се държат точно така неадекватно и карат с бясна скорост. От там и агресивното каране. Може да  е бил толкова пиян или друсан, че да не вижда, че кара във вас. Логика от друсан шофьор не може да се търси.

Това с колата не ми е странно - има много идиоти по улиците, каращи на някакви вещества. Странното са кукумявката и верижката. Според мен са били нещо като предупреждения.

В черквата на Златолист дали предлагат червени конци за ръка? Знам, че е против канона, ама понякога се налага да носим.

Каква е християнската защита , само кръстчето на врата ли ?

Вярата. Останалото са патерици.
Да, в България се случва. Не, няма общо с града, в който живея, аз дори съм в друга държава.
Не съм от сляпо вярващите, винаги търся обяснения. Часът беше 11 на обяд, възможно е да е бил надрусан. Дори предположих, че е някаъв манияк по игрите и е загубил връзка с реалността И за мен кукумявката беше предупреждение. Чу се толкова рязко, че все есно беше на перваза ми. После слушах запис на техни и звуци Съскането също е било от нея. Скъсаното кръстче, gpt ми го дава като да си е изпълнило предназначението. Беше от църква, осветено и купено седница, преди това.
Преди да си летим за насам, бяхме в църква, пуснахме служба и си взех нова гривна.
За намерения кръст-чела съм, че не е добре да се взима, защото се поема "кръсра" на този, който го е загубил/или оставил/Преди време намерих един и питах в темата. Тогава четох за това поверие. Веднага след като го взех, ми се случиха серия лоши късмети. Още същия ден го оставих, където го намерих.
Обаче, години преди това намерих друг кръст. Буквално стъпих, слизайки от колата, върху него. Католически е, със зелени камъни/това е цвят, който много обичам/ и все още го нося в раницарта си. Вече почти 10 год.

За изчезването на предмети се сетих действителен един случай: двама мъже (баща и син) реконструират един апартамент, разбирай основен ремонт. Бащата е в някоя от стаите, сина в банята. Сина работейки оставя метъра до него и продължава да работи. Малко след това трябва да вземе метъра за да премери нещо и ... метъра го няма. Оглежда навсякъде, но го няма никъде. Отива в другото помещение при баща си и взима неговия метър. Отива в банята мери и го оставя наблизо. След малко и този метър изчезва безследно. Търсят го и баща и син и го няма и няма. Тъй като им трябва слизат и отиват в близката железарница и купуват нов метър. Връщат се в апартамента и влизайки в банята виждат и двата метъра на местото, където са оставени. Реален случай. Обяснение за сега нама.

Според някои по-така теории било възможно да се отвори дупка в пространството/времето и предмет да попадне временно или не там. Дали наистина е възможно все още няма научни доказателства, но е факт, че има много странни изчезвания на предмети.

В Реддит дори четох истории на предмети, които са се клонирали. Имали 1 бройка, а един ден изведнъж намират двойка, като тези очила например:

https://www.reddit.com/r/Glitches_Pictures/comments/1lwgd6v/i_fo … _pair_of_glasses/

Не съм написала 100%, а 99. Аз също съм писала за пръстена на майка ми, който изчезна и после се намери на място, което е преглеждано много пъти. Не съм писала и всички примери, когато съм мислила нещо за изгубено, а съм го намерила след време. Имам доста такива и ще стане досаден пост. Сигурна съм, че голяма част от вашите изчезвания също имат обяснение. Например, полата на жена ви може да е изпаднала, ако е носила костюма на химическо чистене.

Погледнато от страна на квантовата физика, нищо не съществува всъщност. Всичко е някаква съвкупност от елементи (електрони, протони, неутрони и т. н.), между които съществува растояние. Възможно е в някакъв момент тези съвкупности да се разсеят/разпръснат в пространството и да "изчезнат" и после пак да се материализират. Не знам при какви условия би могло това да се случи, но изглежда невъзможни неща да няма.

,,Когато изключите невъзможното, това, което остава, е истината, колкото и невероятна да ви изглежда." Сър Артър Конан Дойл.
,, Ако се твърди, че нещо е възможно, то почти сигурно е така. А ако мислим, че е невъзможно - вероятно грешим." Артър Кларк.

Обожавам следнобедната дрямка, онази 20 минутната - хипнагогичното състояние.
Напоследък буквално всеки път виждам в бъдещето, много ясно виждам разни неща, че дори се и случват. Знам във всеки един момент точно колко часа е, много е странно.
Във вечерните сънища няма такова нещо, там буквално си живея някакъв паралелен живот, присъстват всички хора от обркъжението ми.
В будно състояние също не виждам абсолютно нищо.

На мен ми се случи да видя пресичаш магистралата силует. Преди години много пътувахме по маршрута София - Белград, обикновено през нощта.
Усещането за силуета беше точно за пресичаш човек. Изправих се на "нокти", стомаха ме сряза, защото реших, че ще го сгазим.
Питах шофьора дали е видял нещо и накрая решихме, че е игра на светлината.

Преди мнооого години имаше едно предаване с Башар Рахал. Помните ли го? Свързано със загадки и мистерии. Забравих му името.