Случи ми се нещо странно - 31

Сега ще ви разкажа за 08.08...
Случайно попадам на клип миналата година,че на тази дата е много силна енергията,да манифестираш и т.н.,аз не го правя това(не вярвах)
Много исках дъщеря,и реших да направя една манифестация, написах си на листче и го прибрах.
На 13.08.2024 заминаваме за Сандански,ходихме на Рупите, Преподобна Стойна и на тези места пак това си пожелах...прибираме се и на 22.08 разбирам че съм бременна (значи аз и в Сандански съм била),та...1 година по-късно се радвам на бебче момиче... 🥰
Другото интересно беше,че баткото не знаеше,че съм бременна още и ми каза,ако имам сестричка някой ден ще се казва Елена(не знаехме и пола още),за момче никакво име не беше ми споменавал....
Е,Елена вече е част от семейството ни и ни прави много щастливи всеки ден 😊

Искате да кажете, че вече сте имала едно дете, т. е. имала сте успешна бременност преди и към настоящия момент сте пробвала да заченете.
За мен странно е как хората успяваме да намерим странното навсякъде..

Да,имам по-голямо дете но с второто отне доста време докато се случи.
Исках да кажа за датата 08.08 и странното,че сина ми ми каза-"като имам сестричка",нали децата уж усещат някакви неща.
Вие се хващате за друго,не това ми беше идеята 😀

За мен това събитие не е свързано с определена дата, а се дължи на друго, но няма да занимавам тук аудиторията. На лични мога да обясня по-добре.

Аз пък ще ви върна към странните изчезвания на вещи/предмети. Понеже снощи се случиха и разказаха поне (за) няколко накуп (у дома).
Синът ни си дойде в БГ отпуска от работата (още си е соло ерген); от тук отиде за няколко дена в Гърция с приятели, прибра се в срядата, тая сутрин заминаха с кола и 2 велосипеда с друга дружка да карат планинско в Италия. И снощи се стягат отново багажи, вечеряме и той разправя за Гърция.
И си спомняме вкъщи как изчезна една парна турист.ютия - беше си в кутията, разгледана, но неползвана. И за поне година търсена целенасочено най-малко няколко пъти. Никога не е носена по пътувания, не е подарена, изхвърлена. Там, дето държим стари, работещи малки уреди - в кутия си седи старата ни домашна парна ютия, сешоар, маши... И жена ми казва: а не съм ви казвала, но поне отпреди 5 г. ми няма една такава-и-такава пола (от костюм с блуза). И... ами няма я и полата. Уж се смеем, заминаващият става да реди чантата. Къде са разните мазила за слънце, бе? Нали ги донесох в една торбичка с плажни чехли и банските?
Малко множко ми дойде в една вечер - случки и разкази за такива. Пък и: пола, ютия и мазила си ги няма.

Аз така преди години си изгубих чисто нов подарък ключодържател.

Слизам долу пред блока, в един момент чувам нещо да иззвънява като падащ ключодържател. Спрях и гледах навсякъде, няма го никъде. Връщах се по целия път чак до вратата на апартамента и пак обратно и нищо. Още ме е е яд, защото беше много красив и не намерих друг такъв.

В 99% от случаите има някакво обяснение. На мен също ми се случва да търся нещо и когато съм се отказала вече, да го намеря на най-видно място. Понякога се случва и защото не помним точно вида на това, което търсим. Помня, бях си купила спирала за гримиране. Обикновено си държа спиралните на определено място. Не видях новата спирала. Претърсва всички гримове няколко пъти - няма и няма. Накрая пак разрових спиралните и се оказа, че е най-отпред, но бях с впечатлението, че опаковката й е друг цвят. Също козметичен продукт, бях забравила в кошницата в аптеката, от която го купих. Отидох там след месец и реших да попитам дали случайно не съм го забравила, беше ми връчен фон до тена.

Аз си намерих сребърно кръстче на пътеката пред кооперацията още далечната 2006-та
Още е при мен, чудя се да го правя ли нещо? Не е мой тип изработка, няма да го нося, мислех си да го пусна в дарителницата на църквата в квартала

Запази го. Сложи го в накоя кутийка и го сложи при нещата ти. Не е задължително да го носиш, но е дошло при теб. Дори може да не е пред очите ти непрекъснато, само да е с теб.

Напоследък чета много за видения/призраци по натоварени пътища и магистрали. Дали няма обяснение натоварването на зрението? На някого случвало ли се е? На мен от година  - две насам ми се привиждат животни, но толкова реалистично.

Чудех се, дали да споделя това преживяване от миналалия ден...В България спя  на отворен прозорец. До този момент не бях чувала птицата, макар да знам, че има няколко такива. Събуди ме към 3. Винаги, когато се буря, гледам колко е часа. Обикновено е към 3, 3 и нещо. /и всеки път, когато погледна часа, са повторящи си цифри. Което е странно. Но вече не обръщам внимание/
Тази нощ се събудих от много агресивен, близък и резък вик на кукумявка. И последващо като съскане. Даже за момент  помислих, че аз съм го издавала тези съскащ звук, все едно гоня, някой като котка. Надигнах се да погледна дали няма птица на самият перваз, толкова беше близо и толкова беше силно. Нямаше нищо.
 На сутринта видях, че гривната с кръстче, която бях купила само преди седмица от една църква, се беше скъсала и падналав леглото.  . Съшата сутрин с дъщеря ми, имахме работа и излязохме. Пресичахме улица със силен наклон у чудесна видимост. Широка. Видяхме колата в горния край на улицата. Шофьорът дори не трябваше да спира, имаше достатъчно време да намали леко скоростта, а ние не сме бавни.. Но нищо такова не се случи. Дори колата се засили нарочно и съвсем  открито си караше в нас. Улицата беше за две коли. Но колата караше към нас. Дъшеря ми ме бутна към тротоара, а всъщност ни оставаше последна крачка, за да сме там. Колата удари раницата ми с задницата си, когато шофьорът я изправи, за да продължи. Номерът и беше немски.
Всичко това беше неочаквано, нелогично и изключително странно.
Не знам дали е странно в смисъла на темата, но е ненормално като поведение в социум.

Дори да си сигурен, че ще спреш навреме, винаги трябва да си оставяш резерва, за да не стане някоя беля. Така поне ме е учил баща ми, той буквално изпадаше в истерия като видеше дете около колата, повтаряше ми много да внимавам. Може би сте имали някакво предупреждение и лошият късмет да е отишъл в скъсаната гривна.

Тази кола засили по силно наклонена улица и беше насочена към нас. На улица, достатъчно широка за две коли, а ние на крачка от тротоара. И понеже, ако беше продължил така, щеше да се забие в къщата, тоя изправи колата и удари раницата ми със задницата си. Смятай, колко близо беше.
Това си беше съзнателно, не беше лош късмет

Това наистина ми е странно, ако не е карал някой много неопитен, който не владее колата. Обикновено всеки шофьор най-много се страхува да не удари пешеходец. Както казва сина ми - не се притеснявай за колата, имаш застраховка, не дай Боже да удариш човек

Номерът на колата запомни ли?