Добре дошли в квантовия свят, от който сме част.
- Публикувана: 9 фев. 2025, 19:18 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2026, 17:44 ч.
Случи ми се нещо странно - 31
... все едно си под хипноза,в която някой ме премести напред във времето и пак виждах същата сцена със същия човек,но чувството ми към него беше друго.
Имам наблюдения, че кукумявките се доближават и усещат смъртта. Примери: съседка, преди дядо ми да почине също. Мисля още 1 или 2 пъти.
Аз, обаче, пак забравих че най-странното в тая тема са изказванията на хората спрямо чуждите странни преживявания. Няма да се повтори.
Сега прочетох, че в планината, където сънувах за страшното животно/извънземно намерили загинал колоездач преди няколко години.
Пишат че загинал на равен терен и познавал района. Просто в един момент GPS сигналът му изчезнал. Няма повече детайли.
Много дни минаха от съня ми, но все още ме побиват тръпки като се сетя за тази гора. Там не стъпвам.
Пишат че загинал на равен терен и познавал района. Просто в един момент GPS сигналът му изчезнал. Няма повече детайли.
Много дни минаха от съня ми, но все още ме побиват тръпки като се сетя за тази гора. Там не стъпвам.
И аз не обичам гори. Живея срещу гора, разхождахме се с моя приятелка, но се чувствах изключително дискомфортно и се отказах. Не мога да разбера приятелката ми, която все успяваше да докара нещата да се раьхождаме почти по тъмно, и то в най-безлюдните алеи, там бил най-чистият въздух. Какво като дишаш чист въздух, ако някой ти изкара акъла и ти остави травма доживот, в случай, че останеш жив.
Обожавам гори. Заземяват ме много. През всеки сезон мога да се разхождам там, но най ми харесва през месец май, когато птичките пеят. Усещам, че в предишен живот съм живяла на такова място.
Аз когато съм в някой горски парк или гора винаги се чувствам по-добре когато изляза на някоя широка тревиста поляна. Спомням си как в един такъв парк вървях възможно най-бързо, докато изляза на края на гората, където са ливадите и се разкрива гледка почти до хоризонта само в зеленина. Там на широкото се чувствах по-добре.
Обичам чувството за простор и отворени пространства (стига да не съм там по време на гръмотевична буря естествено
), може би това е и една от причините да харесвам плажовете.
Обичам чувството за простор и отворени пространства (стига да не съм там по време на гръмотевична буря естествено
), може би това е и една от причините да харесвам плажовете. Най-много обичам да се разхождам в градска среда, хич не ме влекат паркове, горички и градинки. Приятно ми е да ходя, да се спра пред витрина, да седна на кафенце, да се върна с някоя покупка. Да катеря хълмове и да прегръщам дървета изобщо не е моето, досадно ми е.