Случи ми се нещо странно - 31

Според мен не е случайно, а синхроничност някаква. При мен една съдбовна тежка среща с човек се случи на 19.09.2019 в 9 и нещо. И последваха много трудни отношения сякаш отпреди. Аз си знам за себе си, че тези деветки не са ей така.😁

Между мен и мъжа ми има разлика от две години и 8 месеца,между двете ни малки деца също.
Иначе аз съм родена на дата 9, в 9.00 и годината завършва на 9.

Да, има някаква синхроничност. При нас е числото 13. Татко беше роден на 13, аз съм на 13, синът ми е на 13, майката на снаха ми е също на 13. Внучката трябваше да се роди по-късно, но снахата започна да кашля и лекарите ѝ казали, че  най-безопасно за бебето е да направят спешно секцио- роди се на 13-о число.

А аз съсем съзнателно избрах дата за секциото на сина ми  огледална на моята. Белким запомни и тачи.
 Но по темата  - не знам снощи какво и защо, но ясно видях, не прояви ми се в ума, абе ,,дойде" ми , че всички жени по бащина линия си отиваха малко след 50 г. Аз съм, е, доколкото знам, последна.  Уж внимавам , ама...Та, ако ...да знаете.

Да не си мръднала оттук, Пеева! Всеки от нас е със собствената си съдба и време на този и всички други светове.
Ако трябва, ще сложиш началото на друга тенденция, ама ще стоиш тук и няма да мърдаш!

 Тъй вЕрно! Ни съ давам! Имам син за майка България да гльодам.

Не само син, ами и внуци ще гледаш. Не може да се оттървеш така лесно.

То и Чърчил така. Знаейки, че няма пукнат роднина от мъжки пол, който да е оцелял след 50 години, седнал да си пише мемоарите, а междувременно се отдал на вреден живот. И писал, пушил пури, пил силно уиски, додето Господ го поканил на 90 години да го посети.
Тъй че, Пеева, рецептата е, ако не пишеш мемоари, то поне тук изливай изобилно и не си спестявай от никакви любими вредности!

Много се чудих да пиша ли...
Вчера следобед с мъжа ми ходихме до един град наблизо, за да отнесе нещо на негов колега. Свършихме работа и изведнъж предлага той да се качим нагоре в гората, да си налеем студена вода, да си изпием кафетата в термосите. От града до мястото за почивка с вода и пейки са 6 километра навътре в гората. По пътя изведнъж се стъмни и нормално, 17.30 беше, падна мъгла, заваля дъжд, направо приказка за страхливи като мен. Наоколо пустош, само сърни прибягват около пътя. То път ли, една горска пътека, осяна с листя от дърветата, отстрани пропасти. Малко преди целта, а именно мястото за почивка, в мъглата гледам пред колата ни черна фигура. Няма да е пресилено да напиша, че сърцето ми прескочи два удара. Фигурата се обърна, беше мъж, отдръпна се от пътя да мине колата, защото беше тясно и къде изчезна не знам. Успокоявах се с мисълта, че е някой работещ по вилите надолу. Спряхме ние, седнахме, отворихме кафетата, а на мен инфаркта ми приближаваше. Постоянно се оглеждах и по едно време от тъмното се появиха колоездачи, та леко се успокоих, че не сме сами. Мъжът ми страх няма, де. Поседяхме малко, после вкъщи четох за тази гора, че имало убийства, имало сенки, имало замъци с духове. Единият замък беше на два километра от нас.
За капак колегата на мъжа ми днес му е разказвал, че е замръквал с велосипеда в гората и също е виждал сенки, които се мяркали по пътя. Повече крака ми няма да стъпи там след мрак. Цяла нощ не спах.

Допълвам, защото намерих кадър от мястото. Сега си представете това в непрогледен мрак и мъгла всред дърветата.

Да не сте били в близост до мястото където откриха изчезналия русенец и да сте видели него?

Случката май е в Германия?
Иначе на снимката е  много красиво през деня 🍂

При наличие на заведения навсякъде, никога не бих седнала по тъмно да пия кафе в някаква гора. В краен случай ще го пия в колата.

Момичета, чета ви и си мисля колко сме се отдалечили от природата, щом се плашим от нищото, от самата нея и свързваме гората не с усещането за спокойствие и умиротворение, а със страх. И не говоря за страха от евентуални престъпници, те са навсякъде, и даже най-вече в големия град, а за неидентифициран и без какъвто и да е конкретен източник страх. Аз пък бих пила кафето си точно в гората, ако ме заведат, ей така, насаме с природата, от която и ние сме част.   

Случката е в Германия, това е гората Оденвалд.
Иначе и аз предпочитам кафе на спокойствие и затова се съгласих да отидем. Предпочитам обаче вече по светло само.
Допълвам за да пиша, че обикновено там има много туристи, тогава обаче нямаше. Само фигурата в тъмното и колоездачите, които се появиха за кратко.

Разбрах къде е гората, но нищо странно, страшно или дори смущаващо не видях. Затова се и замислих, че откъсването ни от естеството, не само чрез живота в големите градове, но и чрез живота онлайн (общуване, пазаруване и т.н), вече е в достатъчно напреднала фаза, че да ни тревожи, защото губим способността си да се ориентираме и оцеляваме в собствената ни среда, щом се чувстваме безпомощни в нея без някаква конкретна причина.