В моловете има и някакви вибрации, предполагам вентилацията. И аз не се чувствам добре там, даже наскоро си мислех, че вече е от възрастта 
Мен ме удря на главоболие.
Мен ме удря на главоболие. - Публикувана: 9 фев. 2025, 19:18 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2026, 18:36 ч.
Случи ми се нещо странно - 31
Между другото, някой усещал ли е тежка енергия в Борисовата градина? Още преди да бях чела криминални случки, усещах нещо тягостно, тъй като учех близо до Борисовата и често сме влизали в нея. Не паника и страх, а тягостно тежко усещане, което сякаш се е напластило във въздуха. А ако знаете, има поне 3-4 убийства, случили се там.
И да и не. На мен не ми харесва енергията в някои части на частта от Алея Яворов, която стига надолу до Евлоги Георгиев. Горната част до Изток е по-горска и дива, това понякога изглежда страшно, но там чак някаква лоша енергия не си спомням. Даже в някои части дори мога да кажа, че е хубава. Петър Дънов сигурно не случайно е избрал Изгрева за своето селище, там в района Изток и Изгрев като цяло имат хубава енергия сякаш.
Между другото, някой усещал ли е тежка енергия в Борисовата градина? Още преди да бях чела криминални случки, усещах нещо тягостно, тъй като учех близо до Борисовата и често сме влизали в нея. Не паника и страх, а тягостно тежко усещане, което сякаш се е напластило във въздуха. А ако знаете, има поне 3-4 убийства, случили се там.
И да и не. На мен не ми харесва енергията в някои части на частта от Алея Яворов, която стига надолу до Евлоги Георгиев. Горната част до Изток е по-горска и дива, това понякога изглежда страшно, но там чак някаква лоша енергия не си спомням. Даже в някои части дори мога да кажа, че е хубава. Петър Дънов сигурно не случайно е избрал Изгрева за своето селище, там в района Изток и Изгрев като цяло имат хубава енергия сякаш.
Да не говорим на колко много места умират хора, в кооперации, къщи, инциденти в града и по шосетата, а и преди тях други поколения, не може да се нарочи някаква място за проблемно в тоя контекст
Много зависи какво точно се случва в afterlife-а, оттам и теорията за душата на починалия.
Според мен да, има места с лоша енергия, но не мисля, че е на принципа на починалите души
Според мен да, има места с лоша енергия, но не мисля, че е на принципа на починалите души
истински случай в Испания: бомбардирането на дадено селище (Белчите е името на селището) и ликвидирането му, където загиват много хора се превръща в място на негативна енергия и така и се усеща от по-чувствителните хора. На такива места се запечатват частици от енергията на пострадалите хора и в последствие тези частици се усещат от посетителите на това място.
Има истински случай тук в Испания на обърнала се цистерна с гориво близо до летовище и това гориво се разтича и изгаря цялото летовище заедно с хората летуващи там. В последствие често по пътя се срещат фантазми на летовници от този инцидент.
Имаше друг случай на поява на фантазма на дете (12-16г) и с помощта на сензативен човек се разбра, че е живяло по времето на римляните това момче. Не помня дали се разбра какво е станало с него.
При всички тези случаи общото е усещането на запечатаната на това място енергия, носеща някаква информация.
Същото е и моето усещане. Едно време често слизах пеша от Изток до центъра през парка. Обаче частта между Изток и Изгрев също не ми харесва като усещане. Изгрев в частта на парка е друго, то и там Дънов си е провеждал събиранията.
Преди няколко години посетих Ню Йорк и посетих мястото където са били кулите близнаци. Беше хубав ден, слънчев, но там се усеща една тежка енергия, все едно душите на загиналите са там. Много неприятно.
Иначе бабата и дядото на бившият ми мъж имат къща в една махала. Казват, че е построена върху турско гробище. В махалата с изключение на една къща всички са разведени и то при идентични случаи.
Иначе бабата и дядото на бившият ми мъж имат къща в една махала. Казват, че е построена върху турско гробище. В махалата с изключение на една къща всички са разведени и то при идентични случаи.
Преди няколко години посетих Ню Йорк и посетих мястото където са били кулите близнаци. Беше хубав ден, слънчев, но там се усеща една тежка енергия, все едно душите на загиналите са там. Много неприятно.
Иначе бабата и дядото на бившият ми мъж имат къща в една махала. Казват, че е построена върху турско гробище. В махалата с изключение на една къща всички са разведени и то при идентични случаи.
Иначе бабата и дядото на бившият ми мъж имат къща в една махала. Казват, че е построена върху турско гробище. В махалата с изключение на една къща всички са разведени и то при идентични случаи.
Рядко ми се е случвало да почувствам отрицателна енергия на някакво място. Единствено много мразя да ходя на гробища. Сигурно много хора ме обвиняват, че рядко ходя на гробовете на хора, които обичам, но нещо много силно ме отблъсква от тези места. Някакси не свързвам гробовете с хората, нося ги в сърцето си и не ми трябват гробища.
Правилно чувстваш. Умрелите ни близки не са в гробищата, те са живи. В гробищата са само телата (тленните останки, много правилно понятие между другото). Аз не изпитвам отвращение, но почувствах, че не е там най-ясно когато посетих гроба на татко.
Обаче някои наши близки починали искат да идем да ги видим (посетим гроба им) когато няма друга връзка с тях (по незнание).
Обаче някои наши близки починали искат да идем да ги видим (посетим гроба им) когато няма друга връзка с тях (по незнание).
Скоро почина братът на баба ми, човек с който аз не съм била близка и съм виждала броени пъти през живота си. Няколко дни след погребението го сънувам как обяснява на баба ми, че не може да ходи до тоалетната и му е много неприятно. Оказа се, че докато е бил болен преди да почине, действително е имал такъв проблем. Аз си го обяснявам, че наистина е дошъл при мен, за да предам, че не е наистина мъртъв. Иначе от къде бих знаела тази информация?
Chikitta възможно е.
Наблюдавам през последната 1-2 г как хора на мойта или малко по-възрастни претендират да им отстъпя мястото си в метрото. То вярно изглеждам младолика (генетично е) ама да ми се троскат и протестират насреща, че не тичам да ставам, още повече, че не съм ги видяла кога са се качили изобщо, ми е странно наистина.
Наблюдавам през последната 1-2 г как хора на мойта или малко по-възрастни претендират да им отстъпя мястото си в метрото. То вярно изглеждам младолика (генетично е) ама да ми се троскат и протестират насреща, че не тичам да ставам, още повече, че не съм ги видяла кога са се качили изобщо, ми е странно наистина.
Аз пък на гробища усещам само тишина и празнота.
Понезе много пътувам забелязвам, че всеки град си има своя енергия. Дори не мога да обобщя за страна, защото в Австрия се чувствах супер в Залцбург, пък който и град да посетя в източната част на страната - Виена, Грац и няколко малки градчета на пътя между тях все се чувствах зле.
За Германия мога да обобщя изцяло, там не се почувствах добре никъде. Сивее ми страната, както и хората. Не се почувствах добре и в Букурещ и Братислава. Като наскоро бяхме из Австрия и минахме през Братислава както четях едни пана за евреите, които са живели и творили там ми рукнаха сълзи.
Като много други градове, от Братислава са изпратили евреите си по концлагерите през войната. Но само там изпитах такава тъга. В Прага например винаги ми е леко и приятно, не изпитвам такава тъга и меланхолия. И друг път ми се е случвало да ми е тъжно и ревливо в Словакия, но този път разбрах защо. Не мисля да посещавам страната отново.
Дори тук в България в някои градове от 1-вото посещение там сякаш съм като у дома си, а други сякаш ми казват да си тръгна. Стара Загора, Монтана, Видин ги усетих много приятелски още от първия ден.
Понезе много пътувам забелязвам, че всеки град си има своя енергия. Дори не мога да обобщя за страна, защото в Австрия се чувствах супер в Залцбург, пък който и град да посетя в източната част на страната - Виена, Грац и няколко малки градчета на пътя между тях все се чувствах зле.
За Германия мога да обобщя изцяло, там не се почувствах добре никъде. Сивее ми страната, както и хората. Не се почувствах добре и в Букурещ и Братислава. Като наскоро бяхме из Австрия и минахме през Братислава както четях едни пана за евреите, които са живели и творили там ми рукнаха сълзи.
Като много други градове, от Братислава са изпратили евреите си по концлагерите през войната. Но само там изпитах такава тъга. В Прага например винаги ми е леко и приятно, не изпитвам такава тъга и меланхолия. И друг път ми се е случвало да ми е тъжно и ревливо в Словакия, но този път разбрах защо. Не мисля да посещавам страната отново.
Дори тук в България в някои градове от 1-вото посещение там сякаш съм като у дома си, а други сякаш ми казват да си тръгна. Стара Загора, Монтана, Видин ги усетих много приятелски още от първия ден.