Случи ми се нещо странно - 31

Аз пък ще се включа с два полушеговити коментара, породени от "наклона" в темата ни - скитане из горските дъбрави.
За мен - много красиви могат да бъдат горите, по всяко време на сезоните. Но ми е правило да не хадя сам. Преди години (из Б-я: Рила, Пирин, Сакар) си имах дружка за риба и гъби (2 в 1) за уикенд с 1-2 преспивания. И неусетно се озовавахме на места, които ми действаха вълшебно. Наскоро (за съжаление покрай кончината на наш приятел - живеещ в планински почти резерват в Германия) разгледах на снимки една от прословутите "погребални горички" - обичайна практика за осигуряване на вечен покой и в Скандинавия. И - в сравнение с гледките от "Централните" в Сф - направо им завидях на спящите там...
А по отношение на тилилейските кътчета на Норв (Скандинавия изобщо), @ Hazel - явно не четете сканди трилъри, затова се чувствате спокойна в тамошните гори.
Всъщност, и един детски спомен от малинажите из Рилската пустиня.
Отдавна съм "планинар" само с компютъра. Нямам и с кого да бродя, а и наистина не ща да излизам сам по чукарите. (Даже в СБ нали тъкмо с планински върхове щяха за малко да ме съборят...) Но - след Родопите у нас - все още съм преклонен в спомена и за няколкодневни разходки (в младежка възраст) из Sächsische Schweiz (бившето ГДР) и тамошните уредени (още преди >40 г.) пътеки/маршрути. И "виждам" още двете ферми, в които спирахме за да пием мляко или лимонада.

Не чета, вярно е. Аз съм обикновен пешеходец по поля и хълми
Чудила съм се и аз да се отдалечавам ли от цивилизацията, но всичкото колеги казваха че няма нищо страшно и с месеците разходки се уверих, че всеки си гледа работата (и съчинява страшни истории само наум)

И сам е много приятно, човек изпада във самовглъбяване, ходи със собствено темпо, не се уморява с дишането, защото не му се налага да бъбри

А, стига де.
Темата се е превърнала в пътеводител на горския мечтател.

😂😂😂

Мерси че пет дена по-късно - и след като всички вече сме забравили горските истории, някой се включи да даде акъл

На няколко пъти ми се случи да чувам някакви гласове в дома си, докато съм сама. И на мъжа ми също се случва, последно преди два дена. Аз обаче си бях у дома, четях си книга и не съм говорила, дори не съм ставала от дивана. Излезе от другата стая набързо и пита кой е дошъл, защото беше убеден, че има някой, който нещо му казал през вратата.
Аз с него не съм споделяла тези странности, защото мислех, че са донякъде плод на въоръжението ми.
Отдавна живеем тук, няма съседи и на практика няма обяснение.

На мен ми се случва да чувам тропане на долния етаж под нас след като баба почина, тя живееше там и често местеше дивана вечер. Преди няколко месеца чух сякаш пада зарядното на лаптопа, който седи върху една печка, без наистина да пада /пак след смъртта и/. Но не ме плаши това, някак си много обикновени са, не са зловещи тези звуци.

Винаги съм знаела, че който прави магии, му се връща винаги и то на най-скъпото, но скоро се убедих колко е вярно.
Прабаба ми беше лош човек, всеки с всеки е опитвала (и успявала) да скара в родата. Освен това, уж лееше куршум и Бог знае още какво правеше. Дядо ми (т.е. сина й) е починал на 44 години от рак. Другият и син от едно време е с редица проблеми, няколко пъти е бил в кома, почти е сляп и тн.
Около 10 години след смъртта на дядо, баба ми (т.е. снахата) отива на някакъв масажист (чекръкчия може би?), не можах да разбера, който само от това на какви места е схваната и казва "Ти знаеш ли, че ти е правена магия за смърт, от която е пострадал друг човек?".
Винаги съм си мислела, че заради лошотията на прабаба ми, се е случило всичко със синовете й, ама след като чух за казаното от този човек, допускам и да се е опитвала да прави магии.

... и нека всякаквите странни неща, които може да ни се случат през идната година (а защо не и по Светлите празници) - да са красиви, положителни, ентусиазиращи и в унисон с добрата ни страна.

Весели и щастливи Празници!

Не знам дали съм за тази тема, но .. забелязвам интересен факт в нашата фамилия.
Баба ми и дядо ми бяха родени и починаха в една и съща година (с разлика от няколко месеца) - бяха стари и болни, та се очакваше да си отидат скоро един след друг, но все пак. Миналата година същото се случи с една от дъщерите им и с нейния съпруг. Понеже леля ми и калеко ми бяха погребани в гробовете на баба и дядо, дори служителката от погребален дом като дойде на място да покажем гроба за новите погребения отбеляза това съвпадение.

Понеже четох за урочасването и се присетихх за една случка от моето детство. Майка ми работеше като медицинска сестра и понякога даваше нощни смени. Една вечер, когато тя беше на работа, баща ми заведе мен и сестра ми на пицария, аз бях на 6-7г., сестра ми с година по-голяма. Седяхме си на масата и се наслаждавахме на вечерята, когато усетих, че някаква жена ни гледа. Обърнах се към нея и тя най-невъзмутимо гледаше право към мен, дори леко се беше обърнала настрани на стола си и сякаш леко се усмихваше, но вярвайте ми от това лице все още ме побиват тръпки. Не че имаше някаква аномалия в лицето, но просто ме ужасяваше, имаше нещо мръсно и гадно я нея, нещо зловещо. Поглеждах я няколко пъти и тя все ме гледаше. Обвзе ме страх, мислех че ще стане, ще дойде към нас и ще ни направи нещо, дори с детския си акъл си помислих, че може да нарани баща ми. После вечерята приключи.
Прибрахме се у дома и следващото, което си спомням е как лежа в леглото си и умирам от горещина. Въртях се непрекъснато и сякаш нещо ме нагряваше отвътре, не можех да си намеря място.Баща ми влезе в стаята и ме попита защо стоя сама и аз му отвърнах, че ми е много топло. Той ми измери температурата- беше 40'. Знам, че когато имаш висока температура ти става студено, но аз просто умирах от горещина. Тогава баща ми веднага ме взе и ме заведе при майка ми, за да ме прегледат. Не бях болна. Не се чувствах болна, просто всичко беше някак нереално. Явно са ми свалили температурата с нещо и ме прибраха вкъщи. Помня че нашите бяха притеснени. И дотук.

След години, когато вече бях пораснала, отидох за пръв път да ми леят куршум при една жена, за която ми бяха казали, че има и дарбата да "вижда". При сеанса тя говореше и каза доста достоверни неща. Каза ми и това: "Като малка, вашите за малко да те изтърват заради уроки, но се е разминало, ама на косъм се е разминало...оставили са те".
Познайте за кого се сетих веднага - онази гадна вещица от ресторанта. До ден днешен като си спомня за нея и ме полазват тръпки. Не знам каква беше тая, дори не съм сигурна, че беше истински човек, просто беше много страшно и гадно и имах усещането, че тя наистина иска да умра.

А възможен ли е обратен вариант - да си била зле и да си се вторачила в жената. Понякога, когато не сме добре, сме склонни да преекспонираме.

Не, не мисля, че е възможно. Не бях зле, а и не развих никакви други симптоми. Нашите мислеха, че е нещо заради храната, но така и нямах стомашни проблеми след това, нито аз, нито баща ми и сестра ми.

В тази връзка - бабите ми, дядо ми по бащина линия и татко починаха на високосни години. За дядото по майчина линия не мога да коментирам, защото родителите на майка ми бяха разведени и тя от малка не е имала връзка с баща си.
Детето ми започна да се рови по семейните архиви като основната цел е да направи родословно дърво. Не бях обърнала внимание, но на детето му направи впечатление. Бабата и дядото по бащина линия, както и татко, освен, че са починали на високосна година, разликата в смъртта на всеки един от тях е 12 год, т.е. всяка трета високосна.

Ха, че интересни истории. Какво ви кара да вярвате, че съществуват черни магии, уроки и че врачките наистина имат дарба?