sweet_maniche, и нашият не ще да се прибира. Добре им е там, на свобода и с приятели. Ама все навън го хващам, дано и в някое заведение влизат, а не само на студа 
- Публикувана: 9 фев. 2025, 23:32 ч.
- Последно мнение: 17 март 2025, 08:55 ч.
Осмокласници 2024/2025 - тема 6 и втори срок
Порастват ни децата, какво да се прави 
Дано и поумняват с порастването, ама затова май ще трябва повечко да почакаме
Дано и поумняват с порастването, ама затова май ще трябва повечко да почакаме
Статистически сега са в период на оглупяване. Поумняването - след около две години.
Поумняването - след около две години. 
Изчетох ви, че бях изостанала, но вече съм на линия.
На набора думите с ченгел му ги вадим от устата, а в петък (кой да се сети, че е празник), ми се обади баш, когато шофирах през прохода, да ми каже, че си иззпуснал автобуса
Понеже в събота имахме семеен ангажимент, за който знаеше и той (още от преди 2 месеца), веднага взех да мисля варианти. Предложих му един куп, включително, да хване автобус от съседния град или пък аз или баща му, да отиде и да го прибере - все намираше някакво оправдание. В крайна сметка, докато обядвахме с колегите на Петолъчката и аз все още говорейки по телефона ту с набора, ту с баща му, ме светнаха, че всъщност е 14.02 и явно сина ни си има други планове за вечерта 
Оставих го намира и го питах колко пари да му преведа като не пропуснах, да отбележа, да вземе да купи и една китка 
От тогава не се обажда на мен, а само на баща му и сестра му
На набора думите с ченгел му ги вадим от устата, а в петък (кой да се сети, че е празник), ми се обади баш, когато шофирах през прохода, да ми каже, че си иззпуснал автобуса
Понеже в събота имахме семеен ангажимент, за който знаеше и той (още от преди 2 месеца), веднага взех да мисля варианти. Предложих му един куп, включително, да хване автобус от съседния град или пък аз или баща му, да отиде и да го прибере - все намираше някакво оправдание. В крайна сметка, докато обядвахме с колегите на Петолъчката и аз все още говорейки по телефона ту с набора, ту с баща му, ме светнаха, че всъщност е 14.02 и явно сина ни си има други планове за вечерта Оставих го намира и го питах колко пари да му преведа като не пропуснах, да отбележа, да вземе да купи и една китка От тогава не се обажда на мен, а само на баща му и сестра му
sweet_maniche, добре че си се осеферила Овреме, инак щеше да измъчиш младежа Навремето така парирах всякакви опити на майка ми да дойде да ме види тук, в Софето - живеех с гаджето, а тя не знаеше. Или така си мислех Като се "взехме" с това гадже, майка ми през смях ми разказа колко съм била отчаяна в опитите си. Оказа се и че заради това баща ми изобщо не си беше дал зор да идва насам
sanaka, статистически звучи добре това с поумняването. Да не те отчайвам, с момчетата реалността е друга
Навремето така парирах всякакви опити на майка ми да дойде да ме види тук, в Софето - живеех с гаджето, а тя не знаеше. Или така си мислех Като се "взехме" с това гадже, майка ми през смях ми разказа колко съм била отчаяна в опитите си. Оказа се и че заради това баща ми изобщо не си беше дал зор да идва насам sanaka, статистически звучи добре това с поумняването. Да не те отчайвам, с момчетата реалността е друга
И момчетата все някой ден поумняват. А дори и да не стане, ще ги дадете на снахите.
sanaka, статистически звучи добре това с поумняването. Да не те отчайвам, с момчетата реалността е друга
Пък и, дето вика Ети, от един момент нататък - да ги мислят снахите. 
Скоро се зачудих защо изобщо не съм си и помисляла да следвам медицина, в родата ми има много успешни лекари. Е, установих, че не е трябвало - днес ми клъцнаха пръста на крака, не мога дори да погледна раната. ММ и наборът се заеха със задачата да пръскат и превръзват, аз доволно си пових като вълк-единак от болка, просната на дивана Да видим дЯцата в каква посока ще поемат, да са живи и здрави само, ще мигнем няколко пъти и ще си пишем и за това...
Да видим дЯцата в каква посока ще поемат, да са живи и здрави само, ще мигнем няколко пъти и ще си пишем и за това... Скоро се зачудих защо изобщо не съм си и помисляла да следвам медицина, в родата ми има много успешни лекари. Е, установих, че не е трябвало - днес ми клъцнаха пръста на крака, не мога дори да погледна раната. ММ и наборът се заеха със задачата да пръскат и превръзват, аз доволно си пових като вълк-единак от болка, просната на дивана Да видим дЯцата в каква посока ще поемат, да са живи и здрави само, ще мигнем няколко пъти и ще си пишем и за това...
Да видим дЯцата в каква посока ще поемат, да са живи и здрави само, ще мигнем няколко пъти и ще си пишем и за това...
Преди време си взех кецове, новия модел на много харесвани от мен. Оказаха се от малко по-твърда кожа. Ударих си няколко пъти пръстите на краката жестоко, после по-твърдата кожа доведе до огромен мазол. Не обърнах внимание. Пак фраснах точно този пръст, леко прокърви, уж дезинфекцирах. И оттам се почна една, стана мътна и кървава. Бях на дерматолог, мазах, цапах. Онзи ден обаче пръстите имаха челен сблъсък с 10-килограмовите гири на ММ - бяхме повървели доста, бях изтощена и просто се блъснах в тях Сега съм без нокът на единия пръст и с "дупка"/това е по разкази на набора, аз не поглеждам/
Сега съм без нокът на единия пръст и с "дупка"/това е по разкази на набора, аз не поглеждам/ Препоръчани теми