Да обичаш себе си – какво наистина стои зад думите?

Според мен понятието да “Обичаш себе си” е недоразбрано, поради превод или неразбирането на тези които го проповядват.
Или някое светило в американската психология е нарцис и е прокарало това разбиране като аксиома…

Ти всъщност трябва да Уважаваш и Цениш себе си.
Ако уважаваш и цениш себе си ще се поставяш в позиция която да не те компрометира, а ако обичаш себе си демонстративно, това е чист нарцисизъм.

Естествено днешното поколение възпитава нарцисизъм. Обяснили са им че те трябва да се отнасят добре със себе си, и те изкривили концепцията че трябвало да обичаме себе си.

Давам пример: кое е по- приятно, да правиш секс с друг човек или да мастурбираш? Да правиш секс с човек е пъти по приятно защото има обмен на любов, докато мастурбацията е самонасочена, самотна, досадна и елементарно тъпа. Просто го няма целия спектър на любов, който можеш да изпиташ с някой друг, а се освобождаваш от един нагон за има няма минута. Да обичаш себе си е същото. И факта, че ти можеш да обичаш някого повече от себе си, не изключва това че ти харесваш, обичаш и уважаваш себе си, но в момента искат да го изкарат, че едва ли не да обичаш себе си било най- важното и трябва да е самоцел на всички.
Не мисля.
Ако ти е по- приятно да обичаш нещо друго а ти да си на втори план, не виждам защо да не се насочиш към това което ти е най-приятно, вместо сакън да се правиш на нарцисист.
Аз себе си се познавам, няма какво толкова да си дам като се обичам толкова много. А обичам мъжа ми, защото той ми дава това което го няма в мен, учи ме на неща които аз не притежавам в себе си и съм му благодарна че той ме обогатява така. Затова го обичам. Какво има да обичам себе си като съм си даденост? Харесвам се - да, уважавам се - да, но чак любов да изпитвам към себе си - не ми се връзва идеята, защото любовта извира от мен за да се обмени с някого другиго и да направим нещо по- голямо - дете, живот, фирма, мероприятие, парти. Нещо което се прави с други хора и остава в историята.
Като си се само обичаш няма каква останеш в историята, ще си висиш във ваната с краставици на омита и ще си повтаряш колко си невероятна сама. А като обичаш друг човек ще си висите във ваната заедно и те ще ти казва той на теб, колко си невероятна - това е много по приятно.

PriMadonna, мнението ти доста ме учуди, ако изобщо го разбрах.

Това да обичаш себе си не е взаимноизключващо се с това да не обичаш някого друг. Напротив, помага да обичаме другите, а тази обич, която изпитваме, в повечето случаи изобщо не е свързана със секс (wtf бяха тези описания и то в тази тема? )

Разни краставици, оставане в историята, обмен на любов и разбира се клишираните нарциси.

Иначе браво, че обичаш мъжа си, но не мисля, че това е темата, в която да описваш в детайли как го изразяваш Убедена съм също, че обичаш и майка си, баща си, бабите си, дядовците си и ... и ...

Съжалявам че имаше разни думи които аутокоректа промени, ще опитам да редактирам, но ти схващаш идеята ми.

За краставиците във ваната, с пешкир на главата ставаше дума в един от първите постове, където някой е написал “self love “ в Гугъл и това показвало жени във вани в спа център.

Себелюбие и себичност до скоро бяха лоши думи, но сега се издигат в култ. До скоро алтруизма се издигаше в култ - уви и той не е идеален.
Себичност е българската дума на self love или да “Обичаш себе си”.
Няма лошо да уважаваш себе си и да се държиш на положение, теб и твоите интереси но да парадираш със “обичам себе си” е жалка западняшка практика възпитаваща нарцисизъм. На запад понеже не е имало комунизъм не е имало култ към алтруизма също, и затова те не разбират това понятие.

Да обичаш себе си звучи така: ах как обичам себе си, не мога да си се нагледам, толкова съм прекрасна, толкова съм невероятна, аз трябва с предимство да съм пред другите защото АЗ съм по-специална, аз ОБИЧАМ себе си най-много защото така трябва, и ако кажа че не обичам себе си най-много, ще ме помислят за комплексарка (тези другите на които са им втълпили, че трябва да сме себични). Аз не се мразя за да трябва да се заобичвам, реално погледнато аз съм си безразлична на себе си, защото аз съм разум от мен извира каквото си поискам да извира.  А това което не ми е присъщо на мен, мога да го обичам (харесвам/ искам) или мразя ( нехаресвам/нежелая).

Това как ти звучи? Не ти ли звучи малко патологично. Малко като, 16 годишна тийнейджърка, която си мисли, че по- хубава от нея не се е раждала на земята и като види по-хубава и се срива света. Или като някой който се съмнява в себе си и има нужда да се надъхва, че не е нищожество.

Въобще не приемам за себе си последните думи на предния пост.Да обичам себе си значи да се грижа за себе си, да не се самонаранявам, да не се потискам, да се грижа за душата си, за тялото си, да се приемам с всички свои недостатъци без страх и без да се чувствам неудовлетворена.А не да се смятам за най/важна и най-красива.

Това което ти описваш е да уважаваш себе си.да се отнасяш отговорно към себе си.
Който обича той не мери количествено обичта си,  не е възможно прости защото ти се прехласваш то предмета на обичта без значение какъв е този предмет точно, а който интелектуално преценява къде се намира в пространството спрямо останалите - този човек разсъждава. Това е.

Това да обичаш себе си съвсем не ми звучи така.

Както и да обичам някого не ми звучи като: ах как обичам теб, не мога да ти се нагледам, толкова си прекрасен, толкова си невероятен, ти трябва да си с предимство, защото Ти си по-специален, аз те обичам най-много, защото така трябва ...

Иначе самото ти описание по-горе ми звучи патологично, да.

Аз не се прехласвам по никого, когото обичам.Абсолютен реалист съм и просто обичам хората около себе си заради връзките ми с тях, качествата им, характер, отношение и тн.
По съшия начин обичам и себе си, без да меря количествено.


#BGMлоялнапрограма

Обичта към себе си, няма нищо общо със себичността и подобни интерпретации. Това, че обичаш себе си, не значи, че това чувство е в ущърб на някой друг. А уважението е съвсем различна тема от обичта.