Усещате ли завист от приятелите си?

  • 7 201
  • 190
  •   1
Отговори
# 15
  • SF
  • Мнения: 25 015
какви приятели са тези, които се държат злобно и завистливо?
това са хора, които трябва да махнеш от живота си

Ами никакви. Злобни приятели.
Те го правят по-рафинирано. Леки забележчици, предложения да качим някое и друго килце, да се подстрижем, хубав ни бил овалът, да го подчертаем с една мъжка прическа, роклята, с която не се харесвам, се оказва, че много добре ми стои, за какво ми е нова кола, само ламарини са това... Ей такива разговорчета. Или когато искаме да почерпим за нова кола, вместо честито се почва "зает съм, за какво ти беше, нали си имаше, нали твоята вървеше, не си еко, не си био, можеше да си купиш нещо по-добро с тези пари..."
Лека-полека махаме люспите, докато не остане сърцевината, за която вие говорите - стари, верни приятели, които ще ти се радват и с чувал да се наметнеш, и с Армани да се изтупаш.

# 16
  • Мнения: 10 643
Тоест ако приятел си каже мнението, той е завистлив ли? Не го приемам така. За мен приятелството не означава вечно одобрение и аплодисменти. Да, не е някой да ти казва как да си живееш живота, но от клакьорство също няма нужда - това е на ниво гимназия.

# 17
  • SF
  • Мнения: 25 015
Ммммм..... Ако приятел си натрапва непоисканото мнение, има нещо, да. Ако на нова придобивка, не умее да изрази радост, а само намира кусури или на екзотична ваканция реагира с "ти па се не находи!", има нещо, да. Може и да не е завист, може и да не разбирам какво е, но не ми се общува с такива хора. Вечно знаят къде ми се ходи, кога ми се ходи, колко чанти са ми достатъчни, да си връзвам ли косата, що не си оставя ноктите да си починат от лака.... Пфффффф. На всичкото отгоре аз нямам отговори на всички тези въпроси. Не си усещам ноктите натоварени, не ми пречи косата, когато не ми е вързана или подстригана... И като ме застрелят с някакъв такъв въпрос, даже не обръщам внимание, но непрекъснатите забележчици почват да се трупат и да ми обръщат вниманието. И както казах, време е да махаме люспичките. Правя го фино. Даже понякога не се усещам, че постепенно съм забравила да се обаждам.

# 18
  • София
  • Мнения: 15 163
Какво толкова имаш, за което да завиждат и злобеят?

Иначе като съм имала много съм виждала хора да ми се лепят, за да се възползват, но завист не съм усещала. Как се усеща такова нещо и какви са тия приятели?

# 19
  • Мнения: 7 219
Мен такива хора като описаните от Есме ме натоварват и нямам в близкото обкръжение. Но знам за какво говори, познавам достатъчно такива. Аз даже не мисля, че е било нещо лично към мен, защото те така говорят винаги, за всичко и за всички. Не споделям информация и избягвам контакт.

# 20
  • SF
  • Мнения: 25 015
Нали обяснявам как.
Не е нужно някой директно да ти признае, че е много злобен и ти завижда. Имат си начини.
И аз завиждам на приятели, които не спират да пътуват по интересни места. Обичам да ми разказват и си признавам, че им завиждам и искам да имам възможността да пътувам често.

# 21
  • Мнения: 10 643
Бих допуснала, че в обкръжението на някой може да има един такъв човек, но повечето приятели да са такива говори за кофти среда или неумение за подбор от страна на този, на когото му "завиждат".

Признавам, че на мен това ми е странно, защото самата аз никога не съм завиждала - нито като по-млада, нито сега. Някакси приемам, че имам всичко, което ми е нужно, а каквото нямам го постигам. Мисля си, че е до характер.

# 22
  • Мнения: 5 060
Такива ги има от както свят светува. Още помня всички бабо-лели (уж приятелки на моите баби и родители) в детството ми, които уж загрижени с лека злоба ми говореха глупости. Та нищо ново под слънцето.
Сега поне мога сама да избирам, кой да е около мен и такива изчезват още на втората подобна реплика. За първата обичайно правя компромис, но давам ясно да се разбере, че не ми е приятно.

# 23
  • Някъде там
  • Мнения: 18 998
Ооо имам една позната. Всеки път щом се засечем в една компания, започва да ми обяснява къде била, какво си купила и всякакви такива подробности. В момента в който аз се похваля с нещо,млъква, видимо посърва и всячески се опитва да смени темата или започва да говори с другите на масата, докато аз й говоря.
То просто личи каква завист изпитва, дори за дреболии като уикенд почивка някъде.
Все по рядко я виждам и ако се засечем гледам да сядаме далече от нея.

Последна редакция: нд, 16 фев 2025, 11:09 от daviz

# 24
  • София
  • Мнения: 18 147
Общувам само с хора, които ми носят положителни емоции.

# 25
  • Мнения: 466
Това е национален спорт. Винаги ще намерят за какво да зависят хората. За приятели не знам, но комшии, познати, колеги се изяждат. В чужбина пък е още по-зле. Там да изкараш 2 паунда/Евро отгоре ще умрат. Това не е от вчера. Моята майка едно време събрала пари от сватбата, явно повечко били и една роднина плакала чак от злоба.

# 26
  • Мнения: 3 153
За съжаление имам такива приятели. Завиждат на това,че всичко,което съм искала ми се е случило. Нямам силен старт в живота,всичко си постигнах сама и благодарение на мъжа ми,но погледнато от страни,ми се е получило с лекота. А изобщо не е така. Просто не съм човек,който коментира всяко нещо,което му се случва,винаги съм усмихната, дори и да имам проблеми и от страни явно изглежда, че нямам такива. И не,че имам нещо кой знае колко повече от тях,завистливия човек може да завиди и на нещо супер елементарно. И ми е кофти,че са такива хора, много сме си помагали,но повечето хора трудно понасят успехите на другите.

# 27
  • Мнения: 4 971
Вече нямам, но съм имала. Изключително натоварващо е. В момента пак имам такива хора около себе си, но не бих ги нарекла приятели, по-скоро познати и по задължение общуваме, покрай работа. Старая се да си повтарям, че тяхното отношение е породено единствено от техни вътрешни проблеми и несигурности, но има моменти, в които се изнервям и дразня, да.

Последна редакция: нд, 16 фев 2025, 11:58 от savii_

# 28
  • SF
  • Мнения: 25 015
Бих допуснала, че в обкръжението на някой може да има един такъв човек, но повечето приятели да са такива говори за кофти среда или неумение за подбор от страна на този, на когото му "завиждат".

Може, може.... Всички си имаме своите неумения и умения. Но тук не сме се събрали, за да се критикуваме, нали. А, за да отговорим на въпроса на автора на темата. Да, аз имам такива хора в обкръжението си, а ти?

И малко офтопик, защото имам какво да кажа и за подбора на приятели и уменията ни да го правим. Умея да си подбирам приятелите, защото, както вече споделих, лъснат ли качества, които ми пречат и множество теми, по които не вибрираме на една честота, тези хора остават извън периметъра на моята искрена приятелска любов. В момента не съм влюбена и прегърната със злобар. Значи, съм се справила някак в изборите си. Така както е влязъл, така си е и тръгнал от живота ми. Приятелският подбор не става като се оглеждат изправени в готовност за приятелство хора и на прима виста или на шесто чувство посочваме ти -да, а ти - не! Няма как да си оценим уменията да подбираме не само приятели, а и потенциални такива. Ти може да не се сработиш или пък да се влюбиш в моите, съответно и аз с твоите. За да може едно познанство да се превърне в приятелство, понякога са нужни години, понякога става бързо, но не може в деня на запознанството да се облегнем на уменията си и да отрежем човека, защото вече сме убедени, че е злобар, несериозен, нелоялен или не обича да слуша нашата музика и "с тоя нема да ходим по концерти!"
Та не знам ти какви умения прилагаш, но моите са може би нескопосани. За сметка на това, притежавам други, много по-яки умения. Не съм съвсем без никакви.

Последна редакция: нд, 16 фев 2025, 12:05 от Esmee

# 29
  • Мнения: 5 569
Не усещам. А и не виждам за какво точно ще ми завиждат или пък аз на тях. Движа се със себеподобни и равнопоставени във всяко едно отношение.

Общи условия

Активация на акаунт