Както и за свекърви, както и за приятели, както за всичко - проблемът е, че се засягате. Миналата година ме среща една комшийка и точно с цел да ме уязви изцепва с "Леле, как си се наляла".. Даже не надебеляа, а наляла. Хи-хи-хи-хи. Аз, обаче присъщия ми непукизъм и сарказъм отвръщам "Нали, топло да ми е през зимата.". Усмихна се, но видях колко я хвана яд, че не е успяла да ме засегне.
- Публикувана: 15 фев. 2025, 22:53 ч.
- Последно мнение: 4 март 2025, 09:34 ч.
Усещате ли завист от приятелите си?
Ами, невинаги. Аз лично изпитвам раздразнение, че някой, който на нищо не прилича, дръзва изобщо да коментира. Вместо да се покрие и да се прибере в мазето.
На такива като крайна мярка се обяснява подробно къде имат бръчки, колко са остарели и колко са им криви краката. Иначе, разочарованието им, ако не се вържеш, е моментно. После идват пак и пак с нови сили.
На такива като крайна мярка се обяснява подробно къде имат бръчки, колко са остарели и колко са им криви краката. Иначе, разочарованието им, ако не се вържеш, е моментно. После идват пак и пак с нови сили.
Аз не разбирам за какво са такива “приятелки”?
За мен не е нормално това да ти се описва колко си се сбръчкала или надебеляла. Ама и както ми го каже това, за да се почувства тя по-значима и красива, така повече няма да сме близки. Ще останем на едно “здравей, здрасти” ако се засичаме случайно. Просто проблема се реже от корена и готово. Като някой се държи по този начин за какво ти е в обкръжението?
Ако е колежка примерно винаги има как да я затапиш, така че да се вкара само в работна комуникация и да не прекрачва границата.
За мен не е нормално това да ти се описва колко си се сбръчкала или надебеляла. Ама и както ми го каже това, за да се почувства тя по-значима и красива, така повече няма да сме близки. Ще останем на едно “здравей, здрасти” ако се засичаме случайно. Просто проблема се реже от корена и готово. Като някой се държи по този начин за какво ти е в обкръжението?
Ако е колежка примерно винаги има как да я затапиш, така че да се вкара само в работна комуникация и да не прекрачва границата.
Мисля, че отдавна темата премина отвъд приятелските отношения и всеки си споделя как много му завиждат.
За хората дето ама грам няма за какво да им се завиди.
Май са тези, дето си мислят/внушават/,че постоянно някой им завижда....
А то да се смееш ли,да плачеш ли,да ги съжалиш ли...всякакви други чувства,те обземат като ги видиш....но не и завист.
Точно такива хора,постоянно са с мисълта,че някой им завижда според мен,не знам отклонение ли е ,липса на самочувствие и подхранване на его,с идеята че някой изпитва завист към тях ли..
Нямам обяснение.
Както по-рано в темата се писа-усещала съм завист, но не от приятели, а от колеги и познати/съседи.Опитвам се да държа дистанция от тези хора и да не споделям, но уви не успявам с всички и на 100%. Коментари и подмятания в ситуациите, когато ги има ме напрягат много.Уча се да не ги забелязвам, но процеса е бавен.
За това пък са ми приятелите,с тях си споделям всички болки и радости, те много добре знаят, каква цена съм платила за всичко.
За това пък са ми приятелите,с тях си споделям всички болки и радости, те много добре знаят, каква цена съм платила за всичко.
Аз не прочетох пост в който някой споделя, че всички и постоянно му завиждат. Все с някакви хора общува, без да им пречат подмолни чувства. Не бива да се нападаме, затова че някой нещо е споделил или да се занимаваме с патологии, да се пращаме на психолози и психоаналитици. Много ясно, че има хора, които трудно общуват, обсебени са от всякакви мании за преследване, за завиждане, за правене на магии, за шумове. Не ни е това работата, но и не е редно, ако някой даде положителен отговор на въпроса на автора, да му преписваме диагнози и да го нападаме, че нещо му се е разхлопала дъската. Ясно е, че тези, които не усещат завистта на околните, лесно и бързо се справят с неприятни хора, пазят се изначално да не попадат във връзки с много хора, поддържат стари, изпитани приятелства, но подбират щателно нови контакти и не допускат щедро да се изсипват нови в живота им, няма да разберат с лекота другите, които пък трябва (заради работа, клиенти, пациенти, доставчици и т.н.) да влизат в чести и множество отношения, където могат да усетят и радост, и завист, и подкрепа и нехайство. Трябва да сме малко по-толерантни към различните ни умения и постъпки. Иначе за какво са тези теми - само да се упрекваме ли?
Темата е станала по-интересна, отколкото беше в началото.
Усетих неще нередно в комуникацията с
приятелка. Беше странно, гарнирано с небрежни коментраии тук и там.
От приятелка стана позната.
Като изключа този случай, не съм усещала нищо такова.
На мен никой не ми завижда, няма за какво.
Усетих неще нередно в комуникацията с
приятелка. Беше странно, гарнирано с небрежни коментраии тук и там.
От приятелка стана позната.
Като изключа този случай, не съм усещала нищо такова.
На мен никой не ми завижда, няма за какво.
А защо за няма за какво да ви завиждат?
Ами, невинаги. Аз лично изпитвам раздразнение, че някой, който на нищо не прилича, дръзва изобщо да коментира. Вместо да се покрие и да се прибере в мазето.
На такива като крайна мярка се обяснява подробно къде имат бръчки, колко са остарели и колко са им криви краката. Иначе, разочарованието им, ако не се вържеш, е моментно. После идват пак и пак с нови сили.
На такива като крайна мярка се обяснява подробно къде имат бръчки, колко са остарели и колко са им криви краката. Иначе, разочарованието им, ако не се вържеш, е моментно. После идват пак и пак с нови сили.
