Усещате ли завист от приятелите си?

Според мен авторката на темата пита.
Усещате ли завист от приятели?
За колеги и познати,надали това би я тревожило изобщо.
А щом пита "Усещате ли?"
Според мен се визира,такава прикрита завист,уж нали много държат на теб,в огъня влизат,обаче едни такива погледи, думи,жестове...най-вероятно.
Които показват,не точно искренно приятелски чувства ...а завистливи
Хората се променят с годините.
По някога приятелите се превръщат,в не точно това което си представяме като дефиниция за "приятел".

То по принцип заглавието съдържа противоречие в себе си. Човек, който системно ти завижда, не ти е истински приятел.

Противно на романтичните представи, аз смятам, че някой някога, колкото и да те обича и държи на теб, може да изпита завист. Но еднократно, инцидентно, част от човешката природа е.

Янтра, смятам, че съм добре изглеждаща. От хубавите жени около мен не помня да съм получавала завоалирани забележки.

Аз завиждам на хора, които имат възможност много да пътуват и  особено ако работата им е свързана с пътуване. Все се шегувам да ме взимат с тях.
Понякога завиждам и на хора за отношенията, които са създали и поддържат в семейството.

Много често хората завиждат, ако смятат, че ти се “получава много добре” някак без да го заслужаваш, което чисто и просто означава, че те подценяват. Което означава, че трябва да преосмислиш твоето поведение - може би си твърде мила, твърде любезна, в същото време не пропускаш да споделиш някой успех с детски възторг?

От моя личен опит хората завиждат най- дълбоко за нещата, които не могат да си купят въпреки парадирането с коли, почивки, имоти. "В края на деня" всеки иска да бъде обичан, ценен и да не е самотен.
Смятам, че са най- много са ми завиждали за:
1. Добра връзка, втори шанс за мен, когато всички се изсипаха с какви ли не коментарчета, че ще ме издържа и спокойно мога да напусна гадната си работа (което не е така, тъй като имам доста други разходи), че аз съм ударила кьоравото (макар че ирл съм харизматична и добре изглеждаща, грижовна), че командвам и ме слуша (много далеч от динамиката), че съм оплела в мрежите си, метнала, изманипулирала едва ли не. Но никой не завидя, когато първата ми успешна и дълга връзка приключи поради незаивисими обстоятелства.
2. За акъла. Да, чела съм книжки, учила съм, но много от нещата ми идват отвътре и никога не са ми коствали много усилия, което подлудяваше съученици и колеги. Получавла съм много грозни и уязвяващи коментари от хора с по- добра заплата, по- добра работа и условия само защото вътрешно си знаят колко струват и им бърка в джигера, въпреки че на практика не би следвало да има за какво да ми завиждат. Имат повече.

Няма да забравя в гимназията една случка, тя вече е за "приятелки", с които споделяхме и се търсехме веки ден.  Всички ходеха на уроци, допълнителни учители и залягаха здраво в подготвителен. Голяма част от тях богаташки деца, на дипломати и т.н. Като пуснаха изпита за прием в едни специални класове, бях първа от целия випуск. И двете ми 'приятелки' престанаха да си общуват с мен- едната просто се отдръпна тихо и се присъедини към друга групичка, а другата открито започна да ми измисля кусури, които досега не бе споменавала и отношенията ни много се влошиха. Една трета, която дори не познавах все още, беше драскала по списъка уж без да иска. Само едно момче дойде и ме пита "ти ли си момичето със стоте процента", без да се заяжда и после се сближихме, станахме приятели и до ден днешен.

Така че прибавям и към причините за завист - нещата, които хората смятат, че им се полагат дали заради финанси, семейство или просто щото са готини.

Имам и примери за други хора, не става дума за хвалби, че циганката е умряла. Един познат, работещ от 18- годишен, майка му - образована жена, вдовица, но захванала вече дискриминацията и бачка като луда най- смотаните работи, да я правят на маймуна за никакви пари. Той дълго време отделяше от заплатата си, за да не живее тя като скот и не се спряха да му броят къде е отишъл ... на скромните 40- години. Който иска да е без баща или майка, да бачка от 18- годишен, за да не му вземат покрива над главата, но да си позволява скъпи почивки след 20 годин' бачкане, да се разменят, както каза една потребителка нагоре.

Питаш ли ме нещо конкретно? Не ме питай нищо. Споделям, че понякога и аз съм изпитвала това човешко чувство. Не ме пращайте на психолог, не търсете патология и не ме карайте да се обръщам към себе си. Може и да не пропускам да си споделя успехите. Защо да го правя?! За да не ми завиждат ли? Ами.... надали ще променя някого с мое споделяне или несподеляне. Не са толкова значими действията ми. Ако много ги дразня, да не общуват с мене. Ще ме улеснят в преценката.

Хората около нас понякога смятат, че сме по-добре от тях, защото просто чуждата кокошка винаги е гъска и защото съседската морава винаги е по-зелена.

Също така истинските ни проблеми и терзания ги споделяме само на най-близките, които не би трябвало да ни завиждат/съдят, а някои хора избират да не споделят въобще.
Така отстрани изглежда, че един си обикаля свят/кара си скъпата кола/работи си яката работа или нещо си там друго, обаче какво се крие отдолу като болест в семейството, проблеми с близки, години наред къртовски труд по път към целта и т.н това никой не го вижда и не го признава.

Примерно свекърите ми не са богати хора, строят къща. Живеят много ограничено и целия си ресурс наливат в строежа. Свекър ми се научи на много неща сам по довършителни работи, за да довършва каквото може сам. И отстрани хората са “леле, вие колко много имате, ама вие къща на три етажа”… а реално не виждат как свекърите ми се претрепват от работа, карат стара кола, защото не искат да наливат пари в нова, не ходят три пъти в годината на почивки и не излизат на ресторанти примерно. А около тях наборите им всеки месец са в чужбина насам-натам. Просто се вижда само какво имаш и какво постигаш, но не и какво влагаш и от какво се лишаваш.

Не разбирам защо ме цитираш. Включих се в темата по въпроса на авторката, може би ме бъркаш с друг потребител. Изобщо нямам теб предвид.

Напълно съм съгласна. Моите родители на на по 60 години, цял живот работят като луди, спестяват, лишават се и всичко наливат в къщи. Майка ми работи в бюджетната сфера и нейни колежки много често й казват: "Ауу, сто къщи имате, вие сте милионери". Баща ми почти веднага след сватбата им е заминал за чужбина. Ние също живяхме една година там с него, но се наложи да се приберем. Всичко се влагаше в бизнеса. Имаше една зима, никога няма да я забравя, на 2011 година, когато ние със сестра ми бяхме студенти, те се наложи да теглят огромен кредит, за да купят земята, върху която беше позициониран бизнеса по ред причини. Тогава, за първи път, мазето и килера останаха празни до пролетта. Ядяхме зимнина, почти не се пазаруваха продукти от магазина. Ние бяхме студенти в друг град и ходехме с 30 лева цяла седмица. Започнахме почасова работа, за да помагаме на нашите. Баба ми и дядо ми много ни помагаха с продукти и месо от село. Но наяве нашите имат много имане и да милионери. Не са милионери, но сме материално подсигурени с цената на много труд и лишения.
Когато дядо ми почина, той имаше земеделска техника и беше казал на смъртния си одър да ги продадат и да разделят парите между мен и сестра ми, за да си поръчаме кухните за жилищата. Така и направихме. Тази кухня, в която в момента готвя, е с тези пари и ми е толкова мило, че е от баба и дядо.

Ох, този форум все повече започва да се превръща в пари, пари, имоти.

Е, хайде, хайде, всичките сте с много усилия за всичко. Да, ама аз виждам и друго в живота. Аз, лично, си имам неща, които са ми паднали отгоре.

Чудесно, пий едно. Или две 😀. Какво лошо има. Наслаждавай се.

Всички до тук са едни големи мъченици, всичко им е с много труд и много мъка.

Натам се завъртя темата. Много хора наистина са така. Щом имаш нещо “наготово” - чудесно, наслаждавай се, задели нещо за черни дни и си живей живота 🌹

Така е, повечето хора, които познавам, са постигнали нещо значимо в живота си точно с много лишения и труд. Малко са познатите ми, на които им се получава просто така, но то е на друга цена- много връзки, съответно винаги ще си длъжник на някого за нещо. Ми не, мерси. По-добре малко и мое, отколкото да се чувствам длъжна цял живот на някой друг и да се въртим в кръг от услуга на услуга, а в много случаи и под натиск.