Моля за съвет

Е, ако във цял пост виждаш само проблем с парите, то няма смисъл да продължаваме диалога с теб. Очевидно виждаме различни неща в тази ситуация

Проблемът не е в това дали е нормално да искат наем родителите или не (те си знаят защо и те си решават).
Въпросът е защо тя още продължава да очаква нещо от тях, когато е наясно какви са.

Да набие сестрата??

Очаква да се променят и да е честен животът и за нея, както е за сестрата.(материално, емоционално).
Но няма да се случи и затова по-добре авторката да се бори за качествен живот с тези обстоятелства, отколкото да е техен заложник.

Що за тъпотия? Това ли разбрахте от моя коментар?
Сестрата какво е виновна, че родителите не струват…

Виждам, че тя вижда само парите в ситуацията. Ние какво можем да си фантазираме е друг въпрос. Авторката видимо се вълнува само от парите.
И да, делили са я със сестра и очевидно, но там виждаме също само пари да се описват. Като се опише нещо друго, тогава ще го коментираме това друго нещо. Иначе, пак казвам, върху описанията на тема пари можем да си фантазираме побои, живот под стълбите, емоционално неглижиране, обиди, мачкане, но дали е било така? Може да не е било и затова в много специалности учим контент анализ, това помага да не се анализира неналично съдържание, а само наличното.

Прощавайте, не знам как се копира директно цитат. Копирам част от първия пост.

“В тийн годините е имало дни в които ми оставяха пари за у-ще на масата в коридора и по ЦЕЛИ ДНИ не са ми говорили, само едно "Здрасти", ако са в настроение, не се интересуваха от нищо, свързано с мен.”

Мда, сигурно само за пари става дума в темата…

На сестра и говорили ли са? Помежду си говорили ли са? Много хора са изморени от работа и по цели дни не говорят с никого като се приберат. Други цитати, които не са свързани с пари, макар и в този да има споменати пари. Т.е. все пак са и давали пари, но пък не са и говорили. Сега и говорят, но не и дават пари, пак лошо.

Отказвам се аз, то просто няма никакъв смисъл.
Дано авторката съумее да отсее ценните съвети, и да успее да се пребори с травмите си.
Но по-добре да работи с терапевт, и направо да забрави за форума.

И аз съм имала доста тежко детство, чувствала съм се по сходен начин, особено след солидно количество повторения на изразите: "принципно искахме да направим аборт, но тя беше в 4 месец" и "след втория месец я хвърлихме на вилата при баба и и дядо и", до ден днешен на моменти виждам разлика в тона между децата.
Някак си не съм озлобена - майка ми ни изостави след допълнителни драми, които ни поповредиха психиките дълготрайно, баща ми до ден днешен не е доволен от мен. Аз също съм работила и учила - редовно - доста тежка специалност, за да си плащам образованието и да харча от своите пари, в училище също съм събирала от своите джобни пари за най-различни неща, впоследствие започнах да работя.
Не тая злоба не за друго, благодарна съм, че са ме създали, че с тези перипетии съм се изградила като, смея да твърдя, добър и успешен за своята възраст човек. Давам си сметка, че дори и при тези обстоятелства животът ми в никакъв случай не е тежък. Какви съдби има... Понякога си мисля, че съм хленчеща ревла, вземайки предвид какви неща се случват на хората.
А и злобата е чувсто, което разяжда нас самите.
Да не говорим, че никой не е само черен, или само бял, има много нюанси. Това, че някой не дава имота си на децата, не означава непременно, че не ги обича. Както и това, че за едното дете е имал 15 хил. лв. за сватба, не означава, че финансовото му положение и възможностите са му същите и за второто. Кредит ли да изтегли?
В крайна сметка имам един "лош" пример, каква (не) трябва да съм като родител.
Смятам, че най-важен в такива ситуации е вътрешният мир. Нека не забравяме, че "външните" хора не са ни виновни, че сме имали тежко детство.
Има една много хубава мисъл, с която ще завърша своето словоизлеяние:"Оценявайте всичко, което имате, защото и най-лошият ви ден е нечия мечта."

Защо? Нима някой терапевт ще съжалява пациента си? Ще и разрови случая много повече от нас тук и ако не е готова ще реши, че и терапевта не я иска. Родителите и толкова са могли. Единствено трябва да разбере, че всеки заслужава обич и внимание, но не всеки родител е способен на това или винаги способен на това.
Имам позната професор по семиотика, която преподава и общ български в университет. От 25 години прави анкета на новите студенти с желание да опишат един разговор с възрастен човек, който е наистина разговор, а не въпроси къде отиваш, кога се връщаш, ще ядеш ли, написа ли си домашните. Под 3% от студентите някога в живота си са разговаряли с възрастен, дори не непременно родител. Това не е хубаво, но излиза, че 97% от процента от по-умните деца са неглижирани и травмирани точно колкото авторката.

Ще ти дадат ипотечен на 1500 лв заплата, но трябва да си сигурна в мъжа си, че ще влага да го изплатите предсрочно. А той не ми звучи много надежден, честно казано с това, дето "не му се занимавало".
Само казвам.

Не става въпрос само за пари......става въпрос, че жената наистина е имала лошо отношения на родители и към нея.Обаче......тя изкарва случки от преди 20 години , по някакви нейни причини се поставя в ситуация , тези случки да се случват и днес.Оставила се е тези неща да и командват живота и днес.Влезнала е умело в ролята на жертвата , тази с нещастното детство , после несполучливият първи брак , после детето , сестра и милион още "травми.Както някой и по горе спомена......всички сме изтъкани от травми, някои ни действат повече , някои по малко , но се борим с тях.Ако виждаме ,че потъваме вземаме необходимите мерки за това.......дори и крайни решения, но в името на това да живеем спокойно и щастливо.
А тя няма големи причини да се оплаква.........има явно добър съпруг, има си дете ......но си е зациклила в това ,че има травми и е нещастна и само това върти.
А е много по лесно да се усмихне и да бъде щастлива .....въпреки родителите си ( на 36 години е )

Със сигурност е много по-лесно. Да.
Сигурно е така… 🤧

Авторката май се чуди кого да обвини за собствените си мързел, инертност, завист, скудоумие... Порастни най сетне.
Имам такъв роднина. Цял живот обвинява родителите си, че нищо не са му дали. Реално му дадоха голям и скъп апартамент, който той ипотекира и изхарчи. На брат му нищо не му дадоха, само му платиха образованието.
Та въпросния, на близо 50 години, няма жена, няма деца, няма абсолютно нищо на свое име, въпреки, че печели много добре, и продължава да обвинява родителите си и да очаква някой нещо да му даде. И все няма пари. Докато брат му си взе живота в ръцете, има семейство, изплати си ипотеката и помага на родителите.